Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова остро разкритикува коментар на певицата Алла Пугачова за терористичния акт в концертната зала. Руската певица заяви, че „скръбта трябва да е в душата, а не в Instagram“.
Захарова бе възмутена от реакцията на Пугачова. Говорителката сподели мнение, че позицията на руската певица е по-лоша от лицемерие, тя била по-близо до предателство. „Плашещо и дивашко е да чуеш от артисти, които неведнъж публично са изразявали думи на съболезнования и дълбока тъга по повод кончината на техни близки, че „човек трябва да скърби в мълчание“.
Ето и целия пост на Захарова:
Точно преди една седмица целият свят изтръпна, когато видя кадрите от чудовищното терористично нападение в залата – Крокус. В продължение на една седмица мълчаха онези, които десетилетия наред искрено смятахме за „свои, народни, родни“, но те се оказаха, както пееше Висоцки, „не приятел, не враг, а просто такъв“.
И след 7 дни те се пръкнаха.
Алла Пугачова: „Траурът трябва да е в ДУШАТА, а не в Instagram“.
Андрей Макаревич: „Смятам, че публичното скубане на коси в интернет е най-вулгарното нещо, което може да се направи“.
Така реагираха те на терористичния акт в Крокус, ако не сте разбрали.
Страшно и дивашко е да чуеш, че „трябва да скърбим в мълчание“ от хора на изкуството. Много от световните шедьоври са създадени от музиканти, писатели и художници, които дълбоко са усещали болката на другите. Тези произведения са се превърнали, наред с другото, отговор на ужаса, страха, шока и болката, причинени от трагедията.
Седмата „Ленинградска“ симфония на Дмитрий Шостакович се ражда под впечатлението от страданията и подвизите на обсадените ленинградчани. Песента „Жерави“ по стихове на видния поет Расул Гамзатов в изпълнение на Муслим Магомаев е вдъхновена от трагедията на майките, които не дочакват синовете си от бойните полета на Великата отечествена война, и сега се е превърнала в символ на трагедията в Крокус. И дори копие /гоблен/ по картината на Пабло Пикасо „Герника“, която напомня за въздушната атака на германския „Легион на кондорите“ срещу град Герника по време на Испанската гражданска война, от 1985 г. е разположен на входа на заседателната зала на Съвета за сигурност на ООН пред очите на десетки журналисти и телевизионни камери.
Собственикът му Рокфелер-младши отдава парчето под наем и периодично го взема обратно, като за последно го върна на мястото му преди 2 години.
Всичко това е публичен израз на скръб.
Композицията „Докато свещта гори“ на групата „Машина на времето“ се е превърнала в символ на състраданието, скръбта и болката и е изпълнявана многократно точно във връзка с подобни ужасни трагедии. Тя е написана по друг повод, но в деня на изпълнението на групата на фестивала в Тушин, когато терористичният акт се случва буквално пред очите им, те я изпълняват два пъти в памет на жертвите. По онова време вестник „Комерсант“ нарича „Свещ“ на Макаревич „реквием за загиналите“. Андрей Макаревич не възразява срещу подобно изразяване на скръб. И хората го обичаха за това.
Страшно и дивашко е да чуеш от творци, които неведнъж публично са изразявали думи на съболезнования и дълбока тъга по повод кончината на близки хора, че „човек трябва да скърби мълчаливо“. Алла Борисовна мълча ли, когато починаха Борис Моисеев, Александър Градски и Борис Краснов? Максим Галкин беше толкова разстроен от пожара в катедралата Нотр Дам, че именно в Instagram написа за „трагедията, шока и страха“ в Париж. Тогава, слава Богу, не загина нито един човек.
Андрей Макаревич в никакъв случай не е мълчал, нито когато почина Михаил Горбачов, нито наскоро, след събитията от 7 октомври в Израел. Музикантът взе участие в обществен проект в социалните мрежи. И навсякъде разгласи участието си.
Бих казала, че това е лицемерие. Дори това е нещо по-лошо. По-близко е до предателство. Милиони хора им вярваха!
Вулгарно е да не изразяваш публично съчувствие и скръб, а да упрекваш другите за същото.
Искам също така да изкажа съболезнованията си на семейството и приятелите на Карен Енгибарян, който преди 7 дни помогна за спасяването на ранените, а днес почина. Искам да го направя публично. Защото светът трябва да знае имената на истинските герои.
Уважаеми читатели на КритичноБГ, призоваваме Ви да помогнете с дарение за сайта, за да можем да продължим неговата кауза.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски