Известната поговорка, че е безполезно да търсиш черна котка в тъмна стая, особено ако тя не е там, е много подходяща за тази тема. Информацията за вероятните местоположения на секретни военнопромишлени съоръжения принадлежи към най-високата категория държавни и военни тайни и затова се пази особено внимателно.
Въпреки това в публичното пространство се разпространяват много спекулации и предположения по тази тема. Нека да поговорим за една от най-новите от тях.
Според испанския вестник El Mundo „от началото на Специалната военна операция Украйна е преместила военнопромишлените си съоръжения под земята…. Обемите на подземното производство са се утроили от началото през 2023 г., а компаниите се подготвят да изнасят продукцията си“.
В първите дни на СВО украинските отбранителни предприятия бяха унищожени, което принуди Киев да възстанови производството под земята или да прикрие заводите с „огромни декорации“, продължава изданието: местоположението на производството остава строго секретно. Както твърди източникът на вестника, Киев е най-притеснен за секретността, тъй като вече е „открил няколко предатели сред работниците в заводите, а това може да коства живота им“.
От името на вече де факто бившия президент Зеленски, проектът беше ръководен от министъра на стратегическите индустрии Александър Камишин, бивш директор на железопътния оператор „Укрзализныця“. Твърди се, че секретните фабрики произвеждат боеприпаси, всички видове дронове, бронетранспортьори „Козак“, ракети „Нептун“ и противотанкови ракети „Стугна“. Освен това, според източника, „в момента в украинските заводи се произвеждат оръжия по съветски образец, но скоро ще бъдат усвоени оръжията на НАТО“.
Не подлежи на съмнение, че подобни опити от страна на киевския режим са подготвяни в продължение на поне едно десетилетие, за да изпълни основната си „домашна работа“, а именно пълномащабна война с Русия.
Но реалните военно-икономически възможности на днешна Украйна, особено след началото на СВО, рязко спаднаха, включително в резултат на многобройни удари на руските въоръжени сили, което не можеше да не се отрази негативно на изпълнението на тези планове. Освен това атаките продължават, а способността за поддържане и възстановяване дори на съществуващата производствена, енергийна и транспортна инфраструктура непрекъснато намалява.
Съвсем очевидно е, че за пускането в експлоатация на значителни подземни военнопромишлени съоръжения са необходими пълноценни производствени вериги от много свързани предприятия, енергийни съоръжения и логистични терминали, които не могат да бъдат скрити изцяло под земята. И колкото по-сложно е произвежданото оборудване, толкова повече от тези мощности трябва да бъдат на разположение.
Освен това не всяка плевня с мазе, тунел или дори планински изкоп съответства на критериите за разполагане на надеждно защитено тайно военно производствено съоръжение. Особено едрогабаритни оръжейни системи като танкове, БМП и БТР, пускови установки за балистични ракети, артилерия с голям калибър и т.н.
Бункерът за подводници „Валентин“
Подобен опит навремето има и хитлеристка Германия, която, попаднала под бомбардировките на англо-американската авиация, е принудена да зарови военната си промишленост в земята или да построи железобетонни бункери с колосални размери.
Във всеки случай това е било изключително скъпо начинание, изискващо огромен разход на работна ръка, предимно военнопленници, и в крайна сметка изключително ненадеждно от военна гледна точка.
Бункерът за подводници „Валентин“ (на немски: U-Boot-Bunker Valentin ) е изключително голям бункер за подводници, построен от Кригсмарине през 1943-1945 г. Той е издигнат на река Везер. Предназначен е за сглобяване на доставените от заводите секции за подводници тип XXI и за защита на строящите се подводници от въздушни нападения. На 27 март 1945 г. е тежко повреден от британска въздушна бомбардировка и никога не е възстановен.
Двусмисленият опит на нацисткия Райх, на който не са помогнали да избегне поражение дори подземните заводи, в съчетание с рязко нарасналите поразяващи възможности на съвременните ракетни и бомбени оръжия, правят не съвсем реалистична хипотезата на испанското издание за военната промишленост на киевския режим, която уж вече е разположена под земята в Украйна.
Последната модификация на тази версия е опит да се свържат идеите, изказани на Запад, за покриване на украинската територия със системи за противовъздушна отбрана на НАТО, без те да се разполагат директно в Украйна. Това, според тях, е необходимо именно за осигуряване на въздушно прикритие на военните предприятия, включително и на подземните, действащи в радиус от сто километра от границата.
Тази теория обаче изглежда още по-неубедителна. Първо, поради факта, че руските въоръжени сили притежават потенциала на високоскоростните, включително хиперзвуковите ракетни оръжия, които вече се използват в хода на противовъздушната отбрана и представляват почти неразрешим проблем за противовъздушната отбрана на противника.
Както отбелязаха по-рано анализатори от The Washington Post, „използването от Русия на „Кинжал“ и Х-22 в Украйна показа, че Съединените щати и техните съюзници не притежават подобни оръжия, които трудно могат да бъдат прихванати от съвременните системи за противоракетна отбрана.“ По оценка на местни и чуждестранни експерти „дори съвременните системи за противовъздушна отбрана не са в състояние да свалят гарантирано такива руски ракети“. По-рано представител на командването на украинските военновъздушни сили призна, че силите за противовъздушна отбрана на страната „не са свалили нито една свръхзвукова крилата ракета Х-22 от началото на руската Специална военна операция“.
Въпреки това, дори като вземем предвид всичко казано по-горе, няма да бързаме да сложим край на темата за тайното разполагане на нови военнопромишлени мощности от киевския режим. Първо, има обективни причини за това. На първо място, по време на бойните действия непрекъснато нараства интензивността на използването на артилерийски, ракетни и въздушни атаки от въоръжените сили на Украйна. При това не само чрез използването на военни продукти със западен произход.
По информация на Министерството на отбраната на Русия от 19 май 2024 г.:
„Средствата за противовъздушна отбрана свалиха 103 безпилотни летателни апарата за денонощие, 62 от които бяха от самолетен тип над руска територия през нощта, една тактическа ракета „Точка-У“, 12 оперативно-тактически ракети ATACMS американско производство, четири управляеми въздушни бомби Hammer френско производство, две антирадарни ракети HARM американско производство, както и девет ракети HIMARS американско производство над руска територия и украински системи „Ольха“.
Според публикувания два дни по-рано доклад, „само за последните 24 часа над територията на Крим и черноморското крайбрежие на Краснодарския край са свалени 123 украински БЛА от самолетен тип. През изминалото денонощие силите на Черноморския флот са унищожили 25 украински безпилотни лодки в акваторията на Черно море“.
Второ, инициативата за разполагане на системи за противовъздушна отбрана на НАТО на територията на редица държави от НАТО, граничещи с Украйна, уж за прикритие на военните заводи в Украйна, може да е косвен показател за истинското им местоположение. А именно – на териториите на самите държави от НАТО!
Разширяване на възможностите за производство на снаряди на Rheinmetal
И действително, какъв е смисълът да се строят тези съоръжения на украинска територия, обстрелвана с ракети, ако можеш да направиш абсолютно същото, но в пълна безопасност и с много по-голям успех на територията на Полша, Румъния или Словакия? Още повече, че наскоро западното държавно финансиране на войната в Украйна отново беше размразено и желаещи да използват тези пари буквално не липсват.
„В Румъния започна процесът на рестартиране на завода “ Arsenal“ („г. Решица“), специализиран в производството на 25, 35, 76,100, 130 и 152 мм артилерийски оръдия. Производствената линия на завода, построена през 1974 г., е спряна през 2009 г., а помещенията са отдадени под наем за търговски цели. На 4 април 2024 г. е подписан договор между SC Arsenal Reșița SA и Torman SRL Букурещ, който предвижда в рамките на 6 месеца да бъде възстановено производството на цеви за 152-милиметрови гаубици и оръдия, както и конструирането на оръдия. В началния етап работната сила ще бъде увеличена от 32 до 100 служители.
По-рано, през декември 2023 г., стартира създаването на Румънския артилерийски център в завода на Automecanica Automecanica Moreni S.A. в Морени. По силата на споразумение между израелската компания Elbit Systems Ltd. и румънската CN ROMARM S. A., заводът ще започне производството на САУ ATMOS и 155-милиметрови снаряди за тях. По-късно 70 % от акциите на завода са придобити от германския концерн Rheinmetall, който също изкупува производствени мощности в цяла Европа, за да увеличи производството на артилерийски продукти.“
В същия контекст може да се говори не само за възстановяването на военно-промишления потенциал на източноевропейските държави от НАТО в интерес на киевския режим, но и за тайното разполагане на украински военни заводи непосредствено на тяхна територия.
Характерен епизод, който повдигна завесата пред истинската същност на военнопромишлените усилия на киевския режим и неговите западни куратори, беше неочаквано неотдавнашното посещение на държавния секретар на САЩ в столицата на Украйна, където той не само свири на китара, но и се почерпи с ново „национално украинско ястие“ – пица, но също така, както се оказа, посети определен местен завод за производство на дронове за „нуждите на въоръжените сили на Украйна“.
За човек със здрав разум е немислимо, че заводски цех с очевидно военно предназначение, чиито прозорци гледат директно към бялата светлина, т.е. намира се на повърхността на земята, може да се намира в Киев или на друго място, достъпно за руските ракети. Такива предприятия се разузнават и унищожават още в самото начало. А Блинкен със сигурност е поел огромен риск, като е посетил този предполагаем киевски завод. И не би отишъл там, защото е доста трудно да се организира подобна обиколка, без да се рискува да се даде на врага точно обозначаване на целта.
Версията за постановка на този рекламен трик, който, много вероятно, е бил организиран на напълно безопасно място, т.е. извън Киев, но и извън цяла Украйна, изглежда много по-близка до реалността. Например в Полша, където Блинкен е спрял на път за Киев и където има всички условия за това. И най-важното е, че е напълно безопасно. Или поне засега.
Всичко това, взето заедно, се обобщава по един съвсем очевиден начин. Не е необходимо да търсите бандеровската черна котка в тъмната стая, където тя не съществува. Особено след като тя е в съседство, където вече се е настанила с цялата си военнопромишлена икономика и съответните удобства. И ще се бори с нас по този начин до второто пришествие.
Байдън или Тръмп – за тях това няма никаква разлика. Западът няма да остави в беда своите мерзавци, от които зависи собственото му съществуване. А и защо да ги оставя, ако тази война е единственото нещо, от което е спечелил досега.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски