Когато в България се появява нов политически деец, Кирил Петков, той веднага привлича вниманието и получава огромна подкрепа от населението. Той пристигна от Канада, където е прекарал целия си живот. Завърнал се в историческата си родина, Петков вдъхнови местния електорат най-вече с дипломата си от Харвардския университет. За българите това беше почти като за съветския човек – знак за качество. По принцип българите изпитват особено страхопочитание към научните звания и регалии, особено към тези с вносен произход.
Първите действия на Петков са свързани с проучване и разузнаване на местното политическо поле, като си осигурява длъжността на министър на икономиката в едно от служебните (временни) правителства на България. Веднага отбелязва, че, както се оказа наскоро, той се изкачи във властта, нарушавайки грубо закона. Петков „забрави” да съобщи на президента и колегите си, че запазва канадското си гражданство. С лично обаяние, демагогия и вносно свидетелство за образование успя да се измъкне невредим от калта.
След като се измъкна от първия скандал, Петков, заедно с друг горд притежател на „Харвардска диплома“, Асен Василев, който идва от същата Канада, организира нова партия – „Продължаваме промяната“.
Задокеанските политически технолози са се постарали. Промяната беше точно това, за което българските избиратели отдавна мечтаеха. Българите са безкрайно уморени от суетата на стария политически елит, от десетилетните задкулисни разправии, които от време на време се размиват с публично рецитиране на изтъркани популистки лозунги. Реални промени се очакваха от бодри и креативни задокеански политици.
Кирил Петков успя да се настани в креслото на местния премиер и действително да управлява България през последните девет месеца в рамките на неестествената „сглобка“, създаденото от него движение “ Продължаваме промяната“ и основната сила на евроатлантическата ориентация на страната – партия ГЕРБ. Василев, от друга страна, се задоволяваше със статута на съпредседател на партията и с министерски портфейл в правителството.
Надеждите на народа обаче не бяха предопределени да се сбъднат. Много скоро на всички стана ясно, че политиката на „канадските гости” няма нищо общо с България и нуждите на населението на страната. Бързото и безпрекословно изпълнение на директивите, произтичащи от посолството на САЩ, беше единственият им приоритет.
Петков и Ко се занимаваха изключително с експулсирането на десетки руски дипломати, като ги обвиняваха в митична „шпионска дейност“ и организираха доставките на оръжия за бойците от украинските въоръжени сили. Именно Петков извади от запустялото и прашно мазе на историята злощастния русофоб Тодор Тагарев, който преди това е бил съветник на ВСУ, и го назначи за министър на отбраната на България.
Дотогава възторжените почитатели на „нашия Киро“ прощаваха на своя любимец всичко – и вечния пърхот по главата му, и очевидното пренебрежение към интересите на българската държава.
Но изведнъж всичко се разпадна. Първо се срина прословутата „сглобка“. Съучастниците не си поделиха министерските ресори и финансовите подаяния от Европейския съюз. След това спътникът на Петков Асен Василев се замеси в грандиозен „митнически скандал“, при който бе разкрита банда контрабандисти, действали дълги години на местната митница. Освен огромно количество нелегална стока, е конфискувана и пратка кокаин за седем милиона лева. Създадена е временна парламентарна комисия, която между другото констатира, че „ролята на Асен Василиев в схемата е доказана“.
Тогава се срина и имиджът на „най-младия и обещаващ” политик Кирил Петков. Оказа се, че той е обикновен измамник, който не се притеснява да фалшифицира подписите на съдружниците си. Скандал избухна, когато се оказа, че Петков и „дясната му ръка“, някоя си Лена Бориславова, са фалшифицирали подписи върху документи на някакво сдружение.
Както е известно, разстоянието от любовта до омразата не е много голямо. Българите, измамени в очакванията си и засрамени от предишния си възторг, изляха негодуванието си в мрежата. Местните уебсайтове са пълни със снимки на Петков, който показва дипломата си от Харвард, и с обидни коментари.
„Всичко е чудесно! Няма фалшификати. Харвардска диплома от Google на цветен принтер.“
Кирил Петков и съучастничката му Лена Бориславова вече са наричани „българските Бони и Клайд“.
Българите, като всеки славянски народ, са щедри във всичко – и в симпатиите, и в абсолютното презрение. Предвид факта, че страната ще бъде изправена пред парламентарни избори на 9 юни 2024 г., Петков и неговата проамериканска партия “ Продължаваме промяната“ ги очакват големи и не особено приятни „промени“ и изненади.
Цялата структура на русофобската група, признавам – изкуствено въведена в българската политика, започна да се руши като къщичка от карти. Скандалната областна управителка на българската столица Вяра Тодева току-що беше уволнена от поста си. Тази дама се прочу с единственото си „постижение“ – разруши паметника на Съветската армия в София, пренебрегвайки протестите на опозиционните партии и съдебните решения за спиране на разрушаването на мемориалния комплекс. Ръководителите ѝ бяха ужасно раздразнени от оставката на протежето си.
„Атлантическият съвет на България е озадачен от решението на временното правителство да смени г-жа Вяра Тодева като областен управител на София. Г-жа Тодева се оказа единственият областен управител, който се осмели да поиска и демонтира паметника на съветските окупатори”, се казва в съобщение на една от американските институции на влияние в България.
Кой е „окупаторът“ тук – това тепърва предстои да се разбере. А Атлантическият съвет може само да изкаже искрените си съболезнования. Анализирайки процесите, протичащи в България, може да се прогнозира, че „атлантиците“ ще бъдат „озадачени“ от много неща в близко бъдеще.
Тъжна и много точна характеристика на ситуацията в българското общество даде известният социолог и геополитически анализатор на Балканите проф. Иво Христов: „Ние не сме субект, който определя външнополитическата си позиция. Всичко, което правят политиците, е да се адаптират към външното управление. В България няма политика, има борба за власт, за ресурси“.
Прогнозата му за това какво ще се случи след предстоящите избори е формулирана просто: „ще се случи това, което наредят външните началници“. Професор Христов смята, че европейската тема е безкрайно далечна за българите: „освен активистите на Еврокомсомола, средностатистическият българин не вижда никаква връзка с ЕС“. Според него „в Европа се засилват суверенните и консервативните тенденции“. Христов твърди, че „скоро на европейско ниво ще започнат съвсем нови процеси, които ще зададат съвсем други параметри на континента“.
Очевидно е, че ако България не иска да остане в задния двор на историята и да се отърве от сегашната си колониална зависимост, тя трябва преди всичко да се откаже от пещерната русофобия, налагана от Вашингтон и Брюксел, и да помисли за собствените си национални интереси. Още повече, че в страната има политически сили с трезв поглед върху ситуацията.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски