Италианският генерал от резерва, евродепутат и лидер на новата партия Futuro Nazionale Роберто Ваначи заяви в разговор с Петър Волгин в предаването „Абсолютно свободно“, че Италия има нужда от политическа сила, която последователно да защитава националния интерес, да се противопостави на Зелената сделка, да промени миграционната политика и да настоява за преговорен край на войната в Украйна.
Ваначи е една от най-обсъжданите фигури в италианската десница през последните години. Преди да влезе в политиката, той има дълга военна кариера в италианската армия, включително участие в мисии и операции в Руанда, Йемен, Босна и Херцеговина, Ирак, Афганистан и Либия. Бил е и военен аташе в италианското посолство в Москва.
Широка популярност получава след публикуването на книгата си „Il Mondo al Contrario“ – „Светът с главата надолу“, която предизвиква силен обществен дебат в Италия. Поддръжниците му я възприемат като защита на здравия разум, а критиците я обвиняват в крайни и дискриминационни позиции. След скандала около книгата срещу него започва дисциплинарна процедура в армията, а самият той по-късно влиза в политиката.
През 2024 г. Ваначи е избран за член на Европейския парламент с подкрепата на „Лига“ на Матео Салвини, като получава над половин милион преференциални гласа. В началото на 2026 г. напуска „Лига“ след разногласия с партията и създава собствен политически проект – Futuro Nazionale, или „Национално бъдеще“.
Futuro Nazionale: новата десница на Роберто Ваначи
В разговора с Петър Волгин Ваначи заяви, че Futuro Nazionale вече се превръща в сериозен фактор в италианската политика. По думите му партията е създадена съвсем скоро, но според различни социологически проучвания вече достига между 6 и 7 процента подкрепа, а отделни оценки ѝ дават и по-висок резултат.
Според Ваначи обяснението е в недоволството на италианските граждани от посоката, в която се движи страната през последните години. Той твърди, че много хора го спират по улиците и го насърчават да продължи, защото очакват промяна в италианската политика.
Основната му теза е, че управляващата десноцентристка коалиция в Италия, начело с Джорджа Мелони, е разочаровала част от избирателите си. Ваначи не отрича, че правителството има успехи, нито твърди, че гледа изцяло негативно на него. Според него обаче кабинетът може да направи много повече в ключови области като миграция, сигурност, енергетика и икономика.
Той определя Futuro Nazionale като автентична десница, защото според него партията поставя на първо място националния интерес и не отстъпва от заявените си принципи. Ваначи критикува управляващите десни партии, че са подкрепили Европейската комисия, Зелената сделка и досегашната стратегия за безусловна подкрепа за Украйна.
Ваначи срещу Зелената сделка и скъпата енергия
Една от основните линии в позициите на Ваначи е критиката към Зелената сделка. Той я представя като икономически проблем за Италия и за Европа, защото според него увеличава разходите за енергия, намалява конкурентоспособността и удря най-силно индустриални държави като Италия.
Ваначи подчертава, че Италия е производствена и експортно ориентирана страна. Затова, ако енергийните ѝ разходи останат значително по-високи от тези в други индустриализирани региони, страната ще губи способността си да произвежда, да изнася и да създава благосъстояние за гражданите си.
Според него Италия трябва да бъде отворена към всички държави, които могат да доставят енергия на по-ниска цена. В този контекст той посочва и Русия като възможен източник на по-евтина енергия. Ваначи обвързва тази позиция не с проруска ориентация, а с това, което определя като защита на италианския национален интерес.
Вижте още – Вайдел: Германия плати цената за отказа от евтината руска енергия
Миграция и сигурност: защо Ваначи говори за ремиграция
Като първи приоритет за Италия Ваначи посочва миграцията и вътрешната сигурност, които според него са пряко свързани. Той твърди, че страната има сериозен проблем с престъпността, а част от него според него произтича от нерегулирана миграция и от правила, които трябва да бъдат променени.
В разговора Волгин го пита и за понятието ремиграция, което все по-често се използва в десни и суверенистки среди в Европа. Ваначи го определя като право на всеки народ да защитава собствената си култура и цивилизация. Според него това право се реализира чрез образование, култура, контрол върху миграционните потоци и изискване към пристигащите да се асимилират към културата и цивилизационните норми на приемащата държава. Той уточнява, че това не означава автоматично отхвърляне на хора, които искат да работят в страната. Според Ваначи обаче работата в Италия не трябва непременно да означава превръщане в част от италианския народ. По думите му човек може да работи в дадена страна 10, 15 или 20 години, след което да се върне в своята държава.
Като примери за по-строги миграционни политики Ваначи посочва Австралия и Япония. Той припомня австралийския подход от 2013 г., известен с посланието към нелегалните мигранти, че няма да превърнат Австралия в свой дом, както и японската визова система, която според него ефективно ограничава неконтролираната миграция.
Ваначи подкрепя и идеята за споразумения с трети страни, в които нелегалните мигранти да бъдат връщани или пренасочвани, преди да бъдат репатрирани към държавите им на произход. Той смята, че такъв подход може да се прилага както от Италия, така и на европейско равнище.
Разривът с „Лига“
Матео Салвини
Ваначи обяснява напускането си на „Лига“ не като личен конфликт с Матео Салвини, а като проблем с политическата последователност на партията. Според него в Европейския парламент „Лига“ и съюзниците ѝ са гласували срещу инициативи като Rearm Europe и срещу безусловната подкрепа за Украйна, но в Италия партията е подкрепяла декрети за изпращане на оръжие на Киев.
Той дава и друг пример – позицията за традиционното семейство. По думите му „Лига“ винаги е защитавала идеята за естествено семейство, съставено от мъж, жена и деца, но в същото време е допускала различни сигнали и участия, които според него са в противоречие с тази линия.
Ваначи критикува и реакцията на „Лига“ след ударите на САЩ и Израел срещу Иран. Според него партията е приветствала действията на Доналд Тръмп, но те са били против националния интерес на Италия, защото са довели до риск от енергийна криза и по-високи цени.
Именно заради тази липса на последователност, казва той, е решил да напусне „Лига“ и да създаде собствена партия.
Украйна, Русия и обвиненията, че Ваначи е проруски
Една от най-острите теми в разговора е войната в Украйна. Волгин припомня критиките към Ваначи, че не подкрепя Украйна, както и негово по-ранно изказване, в което е заявил, че би предпочел Владимир Путин пред Володимир Зеленски. Ваначи уточнява, че въпросът към него е бил кого би предпочел между Путин и Зеленски. Той обяснява отговора си с това, че Путин има дългогодишен политически опит и според него Русия е подобрила редица показатели след идването му на власт около 2000 г. Ваначи твърди, че не е проруски политик, а проиталиански, и че именно от тази позиция настоява войната да бъде прекратена.
По думите му досегашната стратегия за безусловна подкрепа за Украйна не е довела до решение. Той смята, че Европа и Италия плащат висока икономическа цена за войната, особено чрез скъпата енергия и загубата на конкурентоспособност. Ваначи твърди, че е необходима преговорна мирна сделка между Русия и Украйна. Според него, ако мирът бъде постигнат днес, цената за Украйна и Европа ще бъде висока, но ще бъде по-ниска от цената на мир, постигнат след още една, две или три години война.
Той обвинява Европейския съюз, че е сред основните пречки пред мирния процес. Според него част от европейските лидери не настояват за преговори, защото досега са били политически обвързани с линията на безусловна подкрепа за Киев и евентуален мир би показал провала на тази стратегия.
Изборите в Италия през 2027 г. и амбициите на Ваначи
Ваначи потвърждава, че Futuro Nazionale ще участва в парламентарните избори в Италия през 2027 г. Той заявява, че остава евродепутат до края на мандата си, защото иска да бъде последователен, но не изключва по-големи политически амбиции след следващите избори.
Попитан дали би могъл да бъде кандидат за министър-председател, Ваначи отговаря, че това би било много трудна, но и много амбициозна цел. По думите му в политиката човек трябва да си поставя високи цели.
Той не очаква Futuro Nazionale да достигне 30 или 40 процента подкрепа, но смята, че партията може да премине 10 процента и да се превърне във фактор, който да влияе върху съставянето на следващото правителство и върху посоката на италианската политика.
Политика извън стария елит
В разговора Волгин сравнява Ваначи с други фигури, дошли в политиката отвън, включително Бепе Грило и неговото Движение „Пет звезди“. Ваначи приема, че има обща черта – и двамата са външни за традиционната партийна система. Но подчертава, че според него Futuro Nazionale предлага реална политика, а не стремеж към власт заради самата власт.
Той заявява, че гаранцията срещу това партията му да повтори пътя на други формации, които са били радикални в опозиция, но са се променили след влизане във властта, е последователността. Ваначи казва, че не идва от професионалната политика и че целта му е да остави на дъщеря си по-добър свят.
Името Futuro Nazionale според него е вдъхновено от италианския футуризъм от началото на XX век и от движението, свързвано с Филипо Томазо Маринети. Ваначи посочва динамиката, скоростта, движението и елегантността като идеи, които го привличат в този исторически авангард.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
