Признаването на факта, че Украйна може да не спечели войната си с Русия, е първата стъпка към формулирането на по-добър подход за Америка.
Дори когато президентът на САЩ Джо Байдън посещаваше опустошения от пожари хавайски остров Мауи, вниманието му беше насочено най-вече към Украйна, за която той иска още 24 млрд. долара помощ.
Предложението му загатва за отчаяние. След като дългоочакваната контраофанзива на Киев се изчерпва с минимален успех, украинските официални лица все по-гръмогласно настояват за повече оръжия, с които да съживят съдбата си.
Всъщност украинският президент Володимир Зеленски звучи малко като германците през 1944 г., които възлагат намаляващите си военни надежди на „wunderwaffen“, или оръжия-чудо. Германските инженери постигнаха някои забележителни успехи, като внедриха реактивни самолети и балистични и крилати ракети, но технологичните чудеса не можаха да спрат неудържимия поток от американски, британски и съветски сили. Служител от администрацията на Байдън се обръща към украинските искания за самолети F-16 и ракети с по-дълъг обсег: „Проблемът остава пробиването на основната отбранителна линия на Русия и няма доказателства, че тези самолети биха били панацея“.
Вероятността правителството на Зеленски да постигне заявените си цели – разгром на Москва и възстановяване на украинските земи, включително Донбас и Крим, изглежда все по-малка. „Вашингтон пост“: „Разузнавателната общност на САЩ оценява, че украинската контраофанзива няма да успее да достигне до ключовия югоизточен град Мелитопол“, което, „ако се окаже вярно, ще означава, че Киев няма да изпълни основната си цел – да прекъсне сухопътата връзка на Русия към Крим при тазгодишното настъпление„.
Според друга новина официални представители на САЩ „все по-критично се отнасят към стратегията на Украйна за контранастъпление и мрачно оценяват перспективите за успех„. Усилията на Украйна слабо напомнят за битката при Булгера – последната офанзива на нацистка Германия, при която са изразходвани ценни оръжия, гориво и жива сила, които биха могли да помогнат за забавяне на настъплението на Червената армия на изток.
Загубите на Киев са огромни, вероятно по-големи от тези на Русия, чиито сили демонстрират подобрена тактика, оставайки в отбрана на подготвени позиции, подкрепени от превъзходна артилерийска и въздушна подкрепа. (Вашингтон отдавна твърди, че руските загуби са по-големи, но оценките на съюзниците са съмнителни и се основават на внимателно изготвените оценки на Украйна). Особено страшен е броят на украинците, които са загубили крайници, което напомня на наблюдателите за Първата световна война.
Само за година и половина загиналите украински военни вече надминаха броя на американските войници, загинали по време на почти двете десетилетия, през които американските части са били във Виетнам (около 58 000 души), и са приблизително равни на броя на загиналите афганистански служители на силите за сигурност по време на цялата война в Афганистан от 2001 до 2021 г. (около 69 000 души). … И в цяла Украйна, в големите градове и селските села, почти всеки познава семейство, което е загубило някого в боевете. Изсъхнали цветя от погребения стоят по тихите пътища, а гробищата се пълнят във всяко кътче на страната.
Въпреки постоянната решимост на Вашингтон и Брюксел да отстояват линията, че Киев сам ще определи политическите си цели, ще спечели военната битка и ще определи мира, все по-често се появява несъгласие.
Вашингтонските съмишленици в Украйна твърдят, че Москва не е готова да преговаря. Но повечето от тях всъщност се противопоставят на мира. Отиването на война беше ужасното решение на Владимир Путин. Но съюзническите служители прекараха десетилетия в тласкане на Русия към враждебно противопоставяне и в крайна сметка към война. Разширяването на НАТО, разпадането на Югославия, насърчаването на „цветните революции“ в Грузия и Украйна и подкрепата за уличния пуч срещу избрания украински президент през 2014 г. не бяха свързани с американската сигурност, а с доминирането, с желанието да се наложи обратната доктрина Монро до границата на Русия.
Съюзниците споделят вината за предизвикването на конфликта, който причини ужасяващи човешки жертви в Украйна и Русия и създаде глобален икономически хаос. Всъщност безразсъдната агресивност на Вашингтон доведе до отказа на администрацията на Байдън да преговаря с Путин преди инвазията и до очевидните усилия на съюзниците да провалят ранните преговори между Киев и Москва, което гарантира продължаването на бойните действия.
Подобно на Първата световна война, кървавите сражения накараха и двете страни да изострят исканията си. Днес Киев настоява Русия първо да предаде всички завзети територии. Както сред украинските, така и сред съюзническите политици се говори и за поставяне на много по-драматични политически искания – основно смяна на режима, ядрено разоръжаване и фактическа капитулация. Това обаче е малко вероятно, особено след провала на последните военни операции на Украйна. След като Киев очевидно не желае да преговаря, правителството на Путин би изглеждало слабо, ако поиска условия.
Вашингтон трябва да направи първата крачка. Която би била да признае, че интересите на Америка не съвпадат непременно с тези на Украйна – както отбелязва корпорация „Ранд“, те „често съвпадат, но не са синоним на украинските интереси“. Администрацията трябва тихо да информира правителството на Зеленски, че привидно неограничената съюзническа подкрепа е приключила. Въпреки че Киев има право да решава собственото си бъдеще, той няма право на съюзническа подкрепа за каквото и да е.
САЩ имат интерес да помогнат за запазването на независимостта на Украйна. Въпреки това окончателните граници на последната не представляват интерес за американците и не си струва да се води прокси-война плюс срещу една ядрена сила, която е скъпа и опасна. Особено след като има основателни причини да се смята, че мнозинството от кримчаните биха предпочели да останат в Русия.
Съюзниците трябва да ангажират Москва със създаването на реалистична структура за сигурност в Европа, която да зачита основните руски интереси и да реинтегрира Москва в Запада, като същевременно запази суверенитета и икономическата свобода на Украйна да се насочи на запад или на изток. От съществено значение е да не се допуска въображаемото идеално да бъде враг на практическото добро.
Заглавието е на Критично БГ