Произведените в Иран дронове Shahed предизвикаха (от руската армия) масови унищожения в Украйна. Със своите двигатели в стил Volkswagen, те могат да летят незабелязани около 120 километра и да доставят експлозив от 40 килограма.
И, колко струват компонентите за направата на този дрон?
Само около 20 000 долара. Но, за да ги свалят, украинците използват американски ракети NASAM, които струват около… $400 000 за един свален дрон. Едва ли някой може да вини украинците, че заради това прибягнаха до използването на немски зенитни оръдия Gepard от 60-те години на миналия век.
Уроците от ужасната война в Украйна досега са много и разнообразни. Но нещо, което направи впечатление на повечето военни наблюдатели, е, че докато чакаха да бъдат надхитрени руснаците, те взеха, че издържаха срещу модерното западно военно оборудване, използвайки стари танкове и артилерия. Американскотото оборудване, макар и технологично напреднало, или не винаги е най-добрият избор на бойното поле, или е прекалено скъпо, или и двете.
Да разгледаме различни примери:
Кой е „най-добрият“ танк?
Новината, че Германия и Съединените щати са се договорили да доставят на Украйна танкове Leopard 2 и M1 Abrams, предизвика сериозно вълнение. И двата танка, които превъзхождат руските си аналози, са сходни по размери и огнева мощ. По-специално, американският Abrams е известен като доказан в битки и практически неразрушим.
Все пак има няколко проблема с Abrams. От една страна, тежи до седем тона повече от Leopard, лесно може да заседне в калните полета на Украйна или да срути някои от по-леки мостове. Друг проблем е, че най-новата версия на Abrams е оптимизирана да работи с реактивно гориво, което е трудно за презареждане на бойното поле. Още по-проблемно обаче е, че ремонтите на място не винаги са възможни за Abrams. Всъщност някои логистични съображения карат перспективата да изглежда като истински ад. Например, един фронтов батальон не може да поправи Abrams със счупена оптика. Замяната ѝ изисква изваждане на цели подсистеми и изпращането им до депо, което е на стотици и хиляди километри, като същевременно се поръчват и подсистеми за подмяна.
И накрая разходите: производството на Abrams може да достигне 10 милиона долара на брой, докато най-новият Leopard 2 струва около 6 милиона долара.
Като се има предвид всичко, германският Leopard 2 е по-добър избор в Украйна пред американския M1 Abrams. Всъщност, поради съществуващата наличност, Leopard 2s са влезли в експлоатация, главно през Полша и Канада, месеци преди Abrams.
Въздушната мощ не е евтина
Съединените щати, заедно с други членове на НАТО, първоначално не бяха склонни да доставят на Украйна изтребители F-16; Вашингтон смята, че това може да ескалира конфликта. В края на краищата F-16 е доказан в битки реактивен самолет със стелт технология от пето поколение. Може да носи огромен набор от ракети въздух-земя и боеприпаси.
Шведското правителство обаче предложи на Украйна своя самолет Saab JAS 39 Gripen. Gripen (на английски Griffin) е изтребител от четвърто поколение, който може да каца на малки писти и магистрали и има високоефективни сензори и електронно оборудване за заглушаване. Въпреки че не се е доказал в битки, като F-16, Gripen постоянно постига високи резултати във военни игри въздух-въздух. Резултатът беше нещо като лобистка битка за това кой самолет да бъде закупен.
И все пак, въпреки откритото предпочитание на Киев към F-16, редица украински пилоти изказват скептицизъм, дали това е най-добрият избор.
Разходите: според индустриалната група Aviatia, Gripen струва $7800 на час за полет, докато F-16 струва $12 000 на час. Executiveflyers.com изчислява, че поддръжката на F-16 струва около 10 милиона долара годишно. .
И накрая, трябва да вземете предвид условията на за кацане. Както бе отбелязано наскоро в The Economist:
Съветските писти са построени като подови плочки: панели от бетонни блокове с уплътнител между тях. Това им позволява да издържат на разширяване и свиване от екстремна топлина и студ. Това също означава, че между тях се натрупват мъх, камъни и други отпадъци. Gripen е с по-малки въздухозаборници, които се намират по-високо на фюзелажа, ще рече, че ще се справи далеч по-добре при кацане от F-16
Бойни машини
В Украйна са налични австралийската Bushmaster – миризлива, мощна, шумна и тежко бронирана бойна машина – и американската пехотна – Stryker M1126, която е с близки размери и мощност.
Stryker е леко брониран и уязвим за оръжие, по-мощно от картечница. Когато се използва от силите на САЩ, той обикновено е влизал в битка, заедно с мощния и добре защитен Bradley.
Stryker има и други технически проблеми, както се споменава в Responsible Statecraft: „бронята, с която е оборудван, се оказа до голяма степен неефективна и тежка; калта, пръскана от гумените му колела в двигателя по време на разгръщане е причинила безброй проблеми с поддръжката; компютърните диспле в превозното средство не винаги работят и дъното е тънко бронирано.“ На всичкото отгоре Stryker е известен с трудната си и скъпа поддръжка.
Bushmaster, който е издържал е на руски атаки и струва 1,57 милиона долара за единица в сравнение с 4,9 милиона долара за един Stryker.
Украинският конфликт дава ясно предупреждение на американските доставчици на оръжия за необходимостта от рационализиране и опростяване на производствените и разходите за поддръжка, заедно със сложността на системата. И това е без да се отчитат подозренията, че някои доставчици на оръжие повишаване на цените.
Заглавието е на КритичноБГ
Източник: Nationalinterest