Димитри Симес е/беше един от най-видните съветски дисиденти. Дори го бяха давали като пример на „враг на народа“ по страниците на „Работническо дело“ – спомням си го, защото името му не беше много руско.
Избягва в САЩ, става съветник на външното министерство, на президенти, приятел на Кисинджер…
От години се опитва да ограничи конфликтите м/у САЩ и Русия. За руското радио интервюира видни американски политици, доста от които са критични към Путин. Но прави фатална грешка – запознава се и се сприятелява и с Тръмп. И става „враг на американския народ“ – за втори път дисидент.
Преди седмици ФБР разби домът му, изнесе всичко – дори портрет на неговите родители и икони, фамилни вещи, порцелан, блокира банковите му сметки … без обяснение.
„Дълбоката държава“ развихрена, разпищолена, над закон, над конституция, тероризираща всяко мнение на значим член на обществото, различно от мнението (позицията) прокламирано от бялата къщурка. Берлин 1938 – Вашингтон 2024. Разликата е само във фасадата. В мигащите светлини, в лъскавите реклами. Ох да, през 1938 беше в името на нацията, сега е в името на демокрацията.
Често чета от руски дисиденти на запад признанието, че ако Сталин е бил още жив, имало е от какво да се учи сега. Много тъжно признание, което до преди няколко години смятах за невъзможно да бъде направено.
Интервюто на Larry Johnson с Димитри Симес ме върна 40 години назад. Спомних си как бях изключван от комсомола за да не мога да следвам (физика), как след много опити получих заветната еднопосочна виза за ГФР, как като преминах през Berlin Zoo, осъзнах, че виждам родителите си и миналото си за последен път (слава Богу историята се разви по друг път).
Спомних си моята еуфория от това да бъдеш свободен, да можеш да пътуваш, да пишеш каквото си искаш.
И как постепенно това се промени, как думи станаха табу, как джуджетата на Снежанка се превърнаха във „vertically challenged people“ и снежанка се появи като тъмнокожа красавица в модерни интерпретации, как една от моите статии против шистов газ се появи в шотландски вестник, но беше блокирана в английски, как влизайки в САЩ на път за конференция в Калифорния ме разпитваха половин час дали не отивам на протест срещу въгледобив във Вирджиния (по времето на демократа Обама), как ме изключиха от университетския съвет в Хайделберг, защото съм член на (немски, либерален) студентски клуб, (в който са били членове двама носители на Нобелова награда), как сегашната министърка на културата на Германия ми се накара, че в едно радио интервю аз съм си позволил да изразя мнение, различно от партийното (на немските зелени), как същите тези немски зелени от пацифисти (поради което аз им станах и член) се превърнаха в военнолюбиви и кръвожадни фашисти, как от два пола станаха на 200, как любими книги и филми изчезнаха от витрините, как медиите започнаха да пишат един и същи бълвоч, диктуван от квартирите на НАТО, Брюксел и Вашингтон, как тестът дали „народът ще се подчини“ на безумните неща по време на ковида успя 100%, как Фейса и Туитъра започнаха да трият постовете ми…
За тези които още не са загубили способността си да наблюдават, да анализират и да мислят, за тези, за които свободата на словото и свободата да бъдеш инакомислещ са важни, за тези, които са загрижени за мира, за бъдещето на децата ни, за тези, които не са забравили да бъдат човеци – ние се намираме в навечерието на един нов Reichskristallnacht (нощта, когато в Германия започват погромите срещу евреите)!
Не позволявайте това да се повтори, защото това може да бъде краят на нашата цивилизация. Или поне краят на морала и на човешкото…
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски