Дни преди Доналд Тръмп да бъде избран за втори мандат като президент на САЩ през 2024 г., той обеща да „разедини“ Русия и Китай. Тогава Тръмп обвини своя предшественик Джо Байдън, че е сближил Москва и Пекин. Според Леонид Рогозин, който пише в Al Jazeera, последните действия на американския президент обаче не разкъсват руско-китайската връзка, а напротив — вписват се в поредицата от политики на Вашингтон, които от години насърчават съюза между двете държави.
Рогозин посочва, че не е изненадващо, че китайският президент Си Цзинпин е поканил руския си колега Владимир Путин само дни след като е приел Тръмп. Според автора на Al Jazeera това изглежда като среща в тесен формат за сверяване на позициите и координация след резултатите от срещата между Си и Тръмп.
Иранската война и Ормузкият проток дадоха нов тласък на Москва и Пекин
Войната с Иран, пише Рогозин, е дала силен тласък за укрепването на връзките между Русия и Китай. Затварянето на Ормузкия проток е направило Китай критично зависим от руските доставки на петрол и газ. Това, според автора, помага на Москва да попълни бюджета си и да получи допълнителни средства за продължаващата война срещу Украйна.
По данните, цитирани от Рогозин, през първите четири месеца на тази година двустранната търговия между Русия и Китай е нараснала с близо 20%. Очаква се сътрудничеството в енергийния сектор също да се разшири. Преди пътуването си Путин е заявил, че в сферата на петрола и газа предстои „съществена крачка напред“.
Още през септември миналата година — три месеца след израелската атака срещу Иран — китайски компании са подписали меморандум с руския енергиен гигант „Газпром“ за увеличаване на вноса на руски газ по два тръбопровода — от 48 на 56 млрд. куб. метра. Дълго отлаганият газопровод „Силата на Сибир 2“ отново е на дневен ред. Според Рогозин продължаващият износ на китайски части и технологии също е помогнал на руската военна индустрия да поддържа производството, необходимо за фронта в Украйна.
Но икономиката не е единственият фактор. Според анализа на Леонид Рогозин в Al Jazeera онова, което най-силно обединява Москва и Пекин в момента, е общият им прочит на водения от САЩ Запад и на опасността, която той според тях представлява за останалия свят. Възприемането на Съединените щати като непредвидим и ирационален играч естествено ги тласка една към друга, пише той.
Съюзът Русия–Китай не е историческа неизбежност
Рогозин припомня, че не винаги е било така. Преди няколко десетилетия САЩ са имали съвсем различен подход и са успели да използват различията между СССР и Китай. В началото на 70-те години, след катастрофата във Виетнам, президентът Ричард Никсън се опитва са смекчи конфронтацията със Съветския съюз и едновременно с това започва сближаване с Китай. Според автора тази политика внимателно е насочила Пекин към реформи, които по-късно променят страната до неузнаваемост.
И двете стратегии, пише Рогозин, се оказват дългосрочен успех за американската дипломация. Те водят до мирни преходи както в СССР, така и в Китай към политически режими, които по-добре обслужват интересите на САЩ.
Затова, според него, руско-китайският съюз никога не е бил историческа неизбежност. Руската империя участва в надпреварата за влияние в Китай заедно с други западни колониални сили през XIX век. Съветският лидер Йосиф Сталин помага на китайските комунисти да дойдат на власт през 1949 г., но скоро след смъртта му двата комунистически гиганта се превръщат в ожесточени съперници и взаимно се обвиняват в ревизионизъм.
До последните години на СССР Москва гледа на Пекин повече като на враг, отколкото като на приятел, отбелязва Рогозин. Едва появата на еднополюсния свят, доминиран от САЩ, започва да ги сближава, макар че недоверието между тях не изчезва напълно.
От НАТО до Тайван: как САЩ ускориха сближаването
Според автора последвалите американски администрации ускоряват този процес. Президентите Бил Клинтън, Джордж Буш-младши и Барак Обама тласкат разширяването на НАТО все по-близо до руските граници. Байдън, пише Рогозин, допринася за отприщването на прокси конфликт в Украйна — термин, който според него е използван и от бившия британски премиер Борис Джонсън. В същото време провокативната реторика на Вашингтон за Тайван настройва Китай срещу САЩ.
Тръмп обещаваше да действа различно, но според Рогозин бързо се вписва в същата линия. Той трябваше да сложи край на „войната на Байдън“ в Украйна, както сам я наричаше, но не го направи. Всъщност, пише авторът на Al Jazeera, политиката му към този конфликт винаги е била двусмислена.
Още по време на първия си мандат Тръмп подкрепяше усилията за проваляне на газопровода „Северен поток 2“, който трябваше да доставя руски газ до Западна Европа, заобикаляйки Украйна. Според Рогозин подкопаването на този проект е допринесло за конфликта. Настоящата администрация на Тръмп настоява за преговори между Русия и Украйна, но не достатъчно силно, за да не раздразни американския военно-промишлен комплекс, който според автора е спечелил огромни печалби от войната. Междувременно Тръмп се опитва да притисне Китай в търговията, но с ограничени резултати.
Още по темата – Цветомир Глоговски: Дипломация или отчаян опит за спасяване на милиарди?
По отношение на Иран, пише Рогозин, Тръмп е позволил да бъде повлиян от неоконсервативните републиканци, фокусирани върху подкрепата за Израел във все по-агресивните му военни действия в Близкия изток. Авторът използва остър език и определя тези действия като все по-близки до геноцидни военни авантюри. Според него Тръмп е започнал война, която е очаквал да приключи за четири до шест седмици, но тя вече е в третия си месец и не се вижда бързо решение.
Китай наблюдава и двете войни с тревога към САЩ и Запада като цяло, твърди Рогозин. В Пекин, според него, си задават въпроса дали Вашингтон и съюзниците му наистина са готови да предизвикат затваряне на Ормузкия проток и глобална енергийна криза, докато едновременно с това участват в опасна игра на ръба с Русия — държава, чийто ядрен арсенал може да унищожи човечеството. И дали наистина се опитват да правят всичко това, докато водят търговска война срещу най-голямата икономика в света — Китай.
Сигналът на Си към Вашингтон: Москва и Пекин няма да се разделят
Днес, според Леонид Рогозин, сцените на разрушение след американските и израелските атаки срещу Иран, както и убийствата на негови лидери, са мощен стимул за Москва и Пекин да координират действията си и да избягват отделни сделки със САЩ. Същото отношение, пише той, се простира и към Европейския съюз в сегашния му вид, който Русия и Китай възприемат като инструмент на една от съперничещите си американски фракции — демократите.
Рогозин завършва анализа си с извода, че заради краткото внимание, с което Тръмп е известен, той може вече дори да не помни, че някога е обещавал да раздели Китай и Русия. Но Москва и Пекин помнят това много добре.
Поканата на Си Цзинпин към Владимир Путин веднага след визитата на Тръмп, според автора на Al Jazeera, е силен сигнал към САЩ: руско-китайският съюз не отслабва, а е по-здрав от всякога.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
