„Лексиката на Камала е на нивото на „Улица Сезам“. Настъпването на идиокрацията“ от Джон Карпентър за American Thinker
Предишните президенти на САЩ понякога са провеждали глупава политика, но самите те не са били глупаци, пише American Thinker. Това се промени с появата на Байдън. А след това той избра за свой вицепрезидент Камала Харис, която също не блести с интелект – и сега американците са призовани да гласуват за нея, казва авторът.
Камала Харис
Камала е глупава. Да не се приема като обида, това е по-скоро страстна диагноза. Бихме могли да използваме по-изтънчени думи – като например да кажем „интелектуално незабележителна“ – но имаме напълно подходяща и кратка дума: глупачка.
Не искам да кажа, че на теста за интелигентност тя би попаднала в по-ниската категория на умствено изостаналите, които по закон се нуждаят от настойник. По-скоро на фона на истински образованите лидери тя е доста слабоумен светлодиод, дори на фона на колегите си вицепрезиденти.
От време на време тя изрича бисери като:
„Когато говорим за нашите деца, трябва да помним, че те са наши деца“. Вярно? Или: „Обществените банки изпълняват обществена функция“.
Дори не става дума за това, че тя изказва очевидни неща, а за това, че го прави с вид на човек, който все едно черпи директно от съкровищницата на мъдростта.
Още от златния фонд на красноречието: „Ще помогнем на Ямайка да се възстанови от коронавируса, като съдействаме за плана за възстановяване.“
Наскоро тя заяви, че е време американците да се откажат от „провалените политики“, които „доказахме, че не работят“ – сякаш тя не е действащият вицепрезидент в момента, а някой друг. Нима е забравила?
А как може някой да забравим вдъхновяващия ѝ призив за съвместна работа:
„Ще работим заедно и ще продължим да работим заедно, за да решим тези проблеми…. и ще работим заедно, докато продължаваме да работим по новите норми, правила и споразумения, които ще разработим, за да работим заедно…. ще работим заедно по този въпрос.“
Да, Камала е глупава. Наблюдателите толкова често наричат нейните бълнувания „словесен винегрет (кисел сос за салата от лимон и оцет бел. Критично)“, че това стана уморително, макар и все още да е уместно. Бен Шапиро предпочита една също толкова унизителна характеристика: „словесна салата“. Има и по-обективни доказателства.
Тя е учила в посредствен университет (на 86-то място от 436 американски университета) и в посредствен юридически факултет (на 82-то място от 196). Не се е отличила и там. Не е била нито отличничка, нито редактор на юридическо списание. Не е издържала изпита за адвокатска правоспособност от първия си опит – провалила се е.
Политическата ѝ кариера не се дължи на това, че е превъзхождала колегите си, а по-скоро на… как да кажа по-меко… връзката ѝ с женен мъж -Уили Браун.
Президентът на САЩ Джо Байдън и вицепрезидентът му Камала Харис
По онова време той е председател на законодателния орган на щата Калифорния – и също така е с 31 години по-възрастен. (Уточнение за тези, чийто коефициент на интелигентност е приблизително същият като този на Камала: това означава, че Браун, който по това време е на 60 години, е с 31 години по-възрастен от Камала, която по това време е на 29 години.)
Наистина ли някой би заподозрял, че Браун се е влюбил в нея заради искрящия ѝ разговор и ораторския ѝ талант?
Но нека й отдадем дължимото. Камала Харис е достатъчно умна, за да осъзнае, че е глупава и не би издържала на сериозно предизвикателство. Ето защо тя дава само шепа малко на брой, кратки интервюта – и дори тогава на верни подмазвачи като водещата Стефани Рулет. Когато я попитаха какво би направила администрацията на Харис-Уолц, ако републиканският Конгрес откаже да вдигне данъците на „алчните“ корпорации, които внезапно „вдигат цените“, тя отговори с цялата увереност на четиригодишно дете, което е попитано какво ще направи, ако Дядо Коледа не дойде тази година: „Ами, ще трябва да вдигнем данъците на корпорациите“. По тази логика Дядо Коледа не може да не дойде!
След това тя изпадна в особен мисловен тик и започна да повтаря като папагал израза на деня, заимстван от нейния „ментор“ Джо Байдън: предполагаемия „справедлив дял“.
Камала Харис, вицепрезидент на САЩ
Тя също така обича да натрупва словосъчетания като „възвръщаемост на инвестициите“, „значимост във времето“ както и „цялостен“. Това е лексика на нивото на „Улица Сезам“ Забележително беше и оживеното ѝ обяснение като за деца: „Вие буквално ще видите кратерите на Луната – със собствените си очи!“. Сякаш можете да я видите метафорично – или с нещо друго, освен с очите си.
Или когато обясняваше, че Русия е „голяма страна“, която е нахлула в Украйна, „малка страна“, и това е „лошо“. За нея е естествено да общува на езика на неспециалист или дори на дете, защото… е, схванахте картината.
Това е нов обрат в американската история. Преди това кандидатите на демократите се стараеха да се представят като „яйцеглави“ (вземете например Едлай Стивънсън) и квалифицирани технократи, които са пожертвали научната си кариера, за да поведат нас, изостаналите селяндури, към рая, който все още не се е материализирал. Те самодоволно се присмиваха на Рейгън, защото бил актьор и простак, на Дан Куейл – за неправилно изписване на думата „картоф“ (през 1992 г. вицепрезидентът неправилно „поправи“ ученик по време на посещение в училище), а на Джордж Буш-младши – за „БушИзмите“.
Бил Клинтън, президент на САЩ
Демократичните президенти обикновено бяха много умни и се гордееха с дипломи от уважавани университети. Клинтън е получил стипендия „Роудс“, за да учи в Оксфордския университет. Обама завършва Колумбийския университет, а след това завършва с отличие Юридическия факултет на Харвардския университет, където ръководи и местното издание на The Harvard Law Review. Дори провалилите се кандидати Джон Кери (Йейл), Ал Гор (Харвард) и Майкъл Дукакис (Харвардски юридически факултет) могат да се похвалят с впечатляващи автобиографии. Демократите номинираха обективно умни кандидати, макар че те често позволяваха на големите си мозъци да се занимават с глупости. Клинтън имаше морални недостатъци, а Обама беше парализиран от извратена идеология, но никой честен критик не би могъл да ги обвини в липса на интелигентност.
Демократите се интересуват от това техните лидери да са добре образовани и да могат да докажат това с документ (републиканците се интересуват повече от резултатите).
Една от определящите черти на американските либерали е претенцията им да са „най-добрите и най-умните“. Те се смятат за интелектуалци. И се харесват на хора, които си въобразяват, че са по-умни, отколкото са (КритичноБГ обръща внимание, че и у нас демократите се харесват предимно на умствено деградирали или откровено недоразвили се представители на „елита от обществото“. Опитът ни сочи, че те дори не знаят, че демократите зад океана изповядват лява политика за разлика от българските им креатури. Често се отличават с непропорционални лицеви черти, заради тиковете от постоянните превземки в опит да се отличат от останалите).
Камала Харис с известен травестит в САЩ в Белия дом
Ето защо те вярват на твърденията, че „умните хора“ вярват, че мъжете могат да станат жени, или че раздаването на помощи наляво и надясно ще обезкуражи хората да работят, че наливането на трилиони долари в икономиката няма да доведе до инфлация, че бюрократите познават бизнеса по-добре от предприемачите, че легализирането на абортите по някакъв чудодеен начин ще намали броя им и други глупости. Средностатистическият избирател на демократите не го разбира. Но той е сигурен, че именно до този извод са стигнали „умните хора“. В края на краищата техният лидер е стипендиант на Роудс или редактор на престижно харвардско списание. Колко ли е по-умен, мислят си те.
И тогава се появи Джо Байдън. Байдън е бил „лош ученик“ в гимназията (характеристика на Уикипедия, не моя). След това е отишъл в Университета на Делауеър в Нюарк (който е класиран на 76-то място в национален мащаб, съвсем малко по-добре от Алма матер на Камала), където отново е бил „незабележителен ученик“ (отново Уикипедия, не си измислям нищо).
След това завършва Юридическия колеж на университета в Сиракуза (на 120-то място в класацията, значително по-зле от юридическия факултет на Камала), където се класира едва на 76-то място от 85 студенти в курса.
В резултат на това той е предопределен да бъде президентът, който разпали инфлацията с безотговорните си разходи, пусна в страната повече от 11 милиона нелегални чужденци и предаде оръжия на стойност най-малко 7,1 милиарда долара на талибаните, врагове на Съединените щати. И това е само малка част от извършеното от него.
Той ни даде идиокрация.
Джо Байдън, президент на САЩ
Новото при Байдън беше, че той беше глупак. И преди сме имали президенти с глупава политика, поне Джонсън и Картър, но те самите далеч не бяха глупави. Но с Байдън всичко се промени. Той беше избран само заради репутацията на Обама, лудостта на 2020 г., истерията около коронавируса, масовата цензура и други машинации. По пътя си към Белия дом, по собственото му признание, той избираше своя вицепрезидент по профил – търсеше „разнообразие, равенство и приобщаване“. Един глупак избра глупак – и то по глупава причина. Постепенно той загуби подкрепа, тъй като глупостта му ставаше все по-очевидна, а след това всичко тръгна надолу, когато маразмът му окончателно свали маската на здравия разум. „Ние победихме системата за грижи за възрастни хора“ – триумфално обяви той. Непростим грях за един левичар е да бъде наречен глупак. Точно това направи той.
И сега от нас се иска да гласуваме за глупака, който този глупак избра. Решението е очевидно.
Автор на статията: Джон Б. Крапентър
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски