Срещата на върха на президента Джо Байдън в Кемп Дейвид миналата седмица с лидерите на Япония и Южна Корея беше историческо, но и трудно постижение за правителствата на трите съюзници. Въпросът е дали администрацията на Байдън може да направи достатъчно в оставащото й време, за да гарантира, че постигнатият напредък няма да бъде обърнат.
Срещата беше най-ясният досега знак, че агресивната регионална експанзия на Китай и нахлуването на Русия в Украйна карат демокрациите в Азия напълно да преосмислят стратегическото си положение. Япония удвоява бюджета си за отбрана през следващите 5 години. Южна Корея се помирява със страната, която е окупирала земята ѝ и е малтретирала народа ѝ през миналия век. Докато повечето погледи бяха насочени към двустранните отношения между САЩ и Китай, администрацията на Байдън работеше зад кулисите, за да се възползва от спънките на Пекин и да сближи тези врагове след десетилетия на отчуждение.
Срещата на върха показва, че стратегията работи, но тя е частична, а часовникът тиктака.
„Стратегическите плочи се разместиха“, каза ми посланикът на САЩ в Япония Рам Емануел. „Това, което Китай никога не е искал да види, се случва.“
Но е показателно, че на пресконференцията на срещата на върха първият репортер избра да попита Байдън защо азиатските страни трябва да имат доверие в дългосрочния ангажимент на САЩ. В края на краищата, предшественикът на Байдън (и вероятен опонент на изборите през следващата година) заплашваше да изостави азиатските съюзници, искаше да изтегли американските войски от региона и прекарваше времето си в тромаво ухажване на севернокорейския лидер Ким Чен Ун.
„Не става въпрос само за една среща на върха“, отговори Байдън. „Това, което прави днешния ден различен, е, че той всъщност поставя началото на поредица от инициативи, които всъщност са институционални промени в начина, по който се отнасяме един към друг. И всичко това ще създаде импулс.“
С други думи, екипът на Байдън добре осъзнава как дори големите дипломатически постижения могат да бъдат отменени. Не забравяйте, че това са някои от същите хора, които работиха по ядрената сделка на администрацията на Барак Обама с Иран. На администрацията на Байдън й остават 17 месеца от настоящия мандат, за да затвърди сътрудничеството на трите държави в областта на сигурността, икономиката, технологиите, веригите за доставки и развитието.
Южнокорейският президент Юн Сук Йол и японският министър-председател Фумио Кишида също поемат големи политически рискове, като провеждат политики като координиране на технологичните ограничения за Китай и задълбочаване на сътрудничеството в областта на противоракетната отбрана, което със сигурност ще раздразни китайското правителство. Както Япония, така и Южна Корея са силно зависими от китайската икономика, а Пекин е известен с това, че използва подобни лостове за въздействие срещу чуждестранни лидери, които го дразнят.
„Опитваме се да изградим наистина здрави основи, които да издържат на промените в политиката на всяка от нашите страни“, каза ми по време на интервю съветникът по националната сигурност Джейк Съливан, като добави, че и тримата лидери искат да изградят нещо, „което може да получи подкрепа от институциите на всяка една от трите страни за неопределено време в бъдещето“.
„Работата по осъществяването на срещата на върха в Кемп Дейвид започна още преди Байдън да встъпи в длъжност“, каза Съливан. Президентът още в началото реши, че иска да отдели значителни ресурси за това начинание. През април 2021 г. Съливан прие колегите си от Токио и Сеул в Анаполис, щата Мериленд, за да даде старт на усилията.
Тримата лидери се срещнаха за първи път през юни 2022 г. по време на срещата на върха на НАТО в Мадрид. Символиката не би могла да бъде по-ясна. Япония и Южна Корея бяха готови да загърбят историческите си различия и да се присъединят към западните държави, за да координират отговора на комбинираната заплаха от Китай и Русия.
Срещата от миналата седмица в Кемп Дейвид и демонстрираната близост между участниците (Байдън и Кишида се наричаха взаимно „Фумио“ и „Джо“), имаше за цел да изпрати посланието, че САЩ са готови да поемат нови дългосрочни ангажименти към своите съюзници. Рискът е, че Кемп Дейвид може да се окаже по-скоро връхната точка на тези усилия, отколкото крайъгълен камък.
„При блокирането и борбата в дипломацията често печелите по един сантиметър тук или няколко там, а понякога се получава възможност за напредване от по 20 или 30 сантиметра без особени усилия. В дипломацията е така“, каза ми Емануел. Посланикът добави, че сега задачата е да се запази тази интензивност по време на фазата на изпълнение на договореностите.
Заедно с другите усилия на Байдън в Азия се очертава нова стратегическа архитектура за региона. Съществува също така групата QUAD (САЩ, Япония, Австралия, Индия); AUKUS (Австралия, Великобритания и САЩ); и JAROPUS (Япония, Филипините и САЩ) – акроним, който самият Емануел измисли.
Тези отношения между страните в региона не означават азиатски вариант на НАТО. Те всъщност представляват мрежа от припокриващи се взаимоотношения, които образуват това, което Съливан нарича „решетъчен подход“ за реагиране на регионалната експанзия на Китай. В момента военните аспекти са най-развити, докато икономическите и търговските са доста по-слабо развити. Но ако служителите в Пекин се чудят кой е най-отговорен за обединяването на тези страни, трябва само да се погледнат в огледалото.
Джош Рогин е колумнист в рубриката „Глобални мнения“ на The Washington Post. Той пише за външна политика и национална сигурност. Рогин е и политически анализатор за CNN. Той е автор на книгата „Хаос под небето: Тръмп, Си и битката за XXI век.“
Превод за КритичноБГ, Десислав Григоров
Източник: The Washington Post