Влиятелното британското издание The Economist признава, че либералният международен ред бавно се разпада. Колапсът му може да бъде внезапен и необратим. Упадъкът на системата заплашва да забави напредъка на света и дори да го обърне. Веднъж нарушени правилата е малко вероятно да бъдат заменени с нови. Изданието е категорично, че новите съюзи, в които ще влизат страни с общи интереси може да проработят, но по-често това щяло да бъде въпрос на принуда и недоволство. Вместо това световните отношения ще изпаднат в естествено състояние на анархия, което благоприятства бандитизма и насилието.
КритичноБГ публикува превод на материала без редакторска намеса:
На пръв поглед световната икономика изглежда успокояващо устойчива. Америка процъфтява, въпреки че търговската война с Китай ескалира. Германия преодолява загубата на руски газови доставки, без да претърпи икономическа катастрофа. Войната в Близкия изток не води до петролен шок. Бунтовниците хути, които изстрелват ракети, имат малко влияние върху глобалния поток от стоки. Търговията като дял от световния БВП се възстановява от пандемията и се прогнозира да отбележи стабилен растеж тази година.
Въпреки това, погледнете по-дълбоко и крехкостта ще се разкрие. Редът, управлявал световната икономика след Втората световна война, се разпада от много години.
Днес е близо до колапс!
Тревожен брой задействания могат да предизвикат сриване до анархия, където силата е най-добрият аргумент и великите сили отново прибягват до война. Дори ако конфликтът никога не ескалира, икономическите последици от нарушаването на нормите могат да бъдат бързи и тежки.
Разпадането на стария ред е видимо навсякъде.
Санкциите се прилагат четири пъти по-често, отколкото през 90-те години на миналия век; наскоро Америка наложи „вторични“ ограничения на организации, подкрепящи руската армия. Води се война за субсидии, като държавите се опитват да копират огромната държавна подкрепа за по-чисто производство, която се наблюдава в КНР и САЩ.
Въпреки че доларът остава доминираща валута и нововъзникващите икономики показват солидна устойчивост, световните капиталови потоци започват да се фрагментират.
Институциите, които защитаваха старата система, или изчезнаха, или бързо губят доверието си. През следващата година Световната търговска организация навършва 30 години, но поради американското пренебрежение тя прекара повече от пет години в бездействие.
МВФ е обхванат от криза на самооценката, заклещен между екологичната програма и осигуряването на финансова стабилност. Съветът за сигурност на ООН е парализиран, а наднационалните съдилища като Международния наказателен съд все повече се превръщат в оръжие на враждуващите страни. Миналия месец американски политици, включително лидерът на републиканците в Сената Мич Макконъл, заплашиха МНС със санкции, ако издаде заповеди за арест на израелски лидери след обвинението на Южна Африка в геноцид срещу жителите на Газа.
Досега фрагментацията и упадъкът са оставили скрит отпечатък върху световната икономика – осезаем само ако знаете къде да го търсите.
За съжаление историята показва, че може да има по-дълбоки и хаотични сривове, които могат да настъпят внезапно, когато започне спадът.
Първата световна война сложи край на златния век на глобализацията, за който мнозина по онова време вярваха, че ще продължи вечно. В началото на 30-те години на ХХ век, след началото на Голямата депресия и Закона за митата на Смут-Хоули, американският внос спада с 40% само за две години.
През август 1971 г. Ричард Никсън внезапно преустановява конвертирането на долари в злато и само 19 месеца по-късно Бретън-Уудската система на фиксирани валутни курсове се срива.
Днес подобен спад изглежда съвсем реален. Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом с неговия мироглед „който е най-силен, той е прав“ ще продължи да подкопава институциите и нормите. Опасенията от втора вълна на евтин китайски внос могат да ускорят процеса. Открита конфронтация между САЩ и Китай за Тайван или между Запада и Русия може да доведе до ужасен крах.
В много случаи загубите ще бъдат далеч по-големи, отколкото много хора си представят. Сега е модерно да се критикува неограничената глобализация като причина за неравенството, световната финансова криза и пренебрегването на климата. Но постиженията на 90-те и 2000-те години на миналия век – разцвета на либералния капитализъм – нямат аналог в историята.
В Китай стотици милиони хора се избавиха от бедността, като се интегрираха в световната икономика. Детската смъртност в света е по-малко от половината от тази през 1990 г. Процентът на убитите в резултат на вътрешнодържавни конфликти в света достигна следвоенно дъно от 0,0002 % през 2005 г., докато през 1972 г. той е бил почти 40 пъти по-висок.
Последните проучвания показват, че епохата на „Вашингтонския консенсус“, който днешните лидери се надяват да заменят, е била възможност за бедните страни да се радват на догонващ растеж и да намалят разликата с богатия свят.
Упадъкът на системата заплашва да забави този напредък и дори да го обърне. Веднъж нарушени правилата е малко вероятно да бъдат заменени с нови.
Вместо това световните отношения ще изпаднат в естествено състояние на анархия, което благоприятства бандитизма и насилието.
Без доверие и институционални рамки за сътрудничество държавите ще се справят по-трудно с днешните предизвикателства – от овладяването на надпреварата във въоръжаването с изкуствен интелект до сътрудничеството в космоса. Проблемите ще се решават от обединения на държави със сходно мислене. Това може да проработи, но по-често ще бъде въпрос на принуда и недоволство, както в случая с европейските въглеродни тарифи и враждата на Китай с МВФ. Когато сътрудничеството отстъпва място на принудата, държавите имат по-малко причини да пазят мира.
В очите на Китайската комунистическа партия, Владимир Путин и други циници една система, която живее на принципа „силата е власт – без мозък“, не би била нещо ново. Те виждат либералния ред не като въплъщение на високи идеали, а като проява на грубата американска сила – сила, която сега е в относителен упадък.
Отначало постепенно, а след това внезапно
Вярно е, че системата след Втората световна война създаде съюз между интернационалистическите принципи и американските стратегически интереси. Въпреки това либералният ред донесе огромни ползи и на останалия свят. Днес обаче много бедни хора вече страдат от неуспеха на МВФ да разреши кризата с държавните дългове, която последва пандемията COVID-19.
Страни със средни доходи като Индия и Индонезия, които се надяват да постигнат богатство чрез търговия, се възползват от възможностите, създадени от фрагментацията на стария ред, но в крайна сметка ще разчитат на това, че световната икономика ще остане интегрирана и предвидима. А просперитетът на голяма част от развитите страни, особено на по-малките икономики със свободни предприятия като Обединеното кралство и Южна Корея, зависи изцяло от търговията.
Може да изглежда, че при силен икономически растеж на САЩ световната икономика може да издържи на всичко, което я сполети. Но това няма да е така
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски