Тази седмица Председателят на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен, декларира създаването на структура за Украйна, която ще подсигури консистентна финансова подкрепа до 2027 г. Очаква се структурата, известна като “Ukraine Facility”да бъде финансирана от грантове от европейския бюджет, заеми, които се събират от капиталовите пазари и се правят опити в някой момент да бъдат мобилизрани руски сметки, които бяха замразени през 2022 г.
От друга страна, по-малко от седмица преди описаното, чешкият президент Петър Павел заяви, че руснаците, които живеят в Запада трябва да бъдат подложени на по-стриктно наблюдение от страна на съответните държави.
Разбираемо е, че от началото на нападението на Русия над Украйна за последната година почти всички страни-членки на Европейския съюз са предимно фокусирани върху агресивна и провокативна реторика спрямо Руската федерация. Това което е важно, обаче, е да изградим по-ясен образ за това каква е крайната цел, която искаме да постигнем. Какъв резултат се цели с евентуалното използване на замразените руски сметки? По-висока морална позиция ли, защото раздаваме наш вариант на правосъдие? Ако се опитваме да помогнем на украинския народ, най-доброто което ЕС би могъл да направи е да упражни дипломатически натиск в опит да се прекратят военните действия, за да не умират повече хора, и след това да пристъпи към деескалация между двете страни и намиране на мир между Украйна и Русия. Неща, като възстановяване на унищожената инфраструктура и сринати сгради в Украйна са също важни, но са по-скоро от второстепенно значение пред загубата на човешки животи.
Също така, нима вече е висша европейска ценност да се изолират и следят строго етнически групи, които живеят в европейски държави? Как би било посрещнато описаното по-горе предложение на чешкия президент в държави като Естония, в която руското малцинство представлява 24% от населението? Или в Латвия, където съотношението е подобно?
Управляващите в Руската федерация вече демонстрираха готовността си да се преориентират и адаптират в бизнес отношенията си след въвеждането на по-строги санкции. Един любопитен вариант представлява началото на използване на криптовалути с цел заобикаляне на подобен вид бариери и санкции.
Въпросът отново е, каква цел преследват управляващите елити в ЕС? Възможно е чисто икономически с подобни действия ЕС да започне да губи доверие глобално като надежден партньор в дългосрочен план. Колкото и политически актуално да звучат, описаните позиции на Урсула фон дер Лайен и Петър Павел, те са по-скоро популистки изказвания, с цел краткосрочно печелене на политически активи. Дали те възприемат подобни ходове, като полезни в контекста на икономическите проблеми, пред които са изправени хората от всички страни-членки на ЕС, остава отворен въпрос.
Но е необходимо да формулираме по-ясно външнополитическите си цели!
Теодорос Ваниотис е докторант в НБУ, бакалавър „История“ в СУ и магистър „Световна полиника“ в Московски държавен институт по международни отношения