Светослав Атаджанов: Три причини за нежеланието на националните лидери да се впуснат във всеобщ конфликт, Фейсбук
Все по-отчаян, Израел действа усилено, за да започне световна война със Съединените щати на своя страна. Елиминирането на Хасан Насрала няма да промени много битката на Хизбула. Новият лидер скоро ще се засили. Но Израел може само да съжалява за отсъствието на хладнокръвния Насрала.
Хладнокръвието всъщност беше норма през последната година и е сред малкото обнадеждаващи нотки на международната сцена. Много лидери запазват спокойствие, възпирайки фракциите в своите правителства, които биха искали да се разправят с хората, които потискат военнолябието им.
Китай просто протестира за чуждестранните военноморски кораби, пресичащи Тайванския пролив, Хизбула държи големите си ракети в силозите си, Иран отговаря на израелските атаки с няколко нерешителни тиради, а Владимир Путин се мръщи и отправя предупреждение след предупреждение, когато Украйна, с помощ от НАТО, удари руски рафинерии и радарни инсталации. Междувременно Египет, Йордания, Иран, Сирия и Турция – и вероятно още няколко – ги сърби да направят на решето израелските писти.
Сдържаността е девизът. За разлика от преди Първата световна война, когато правителствата решиха да обявят война буквално за дни, страните анализират, преди да скочат.
Защо?
На какво дължат гражданите на света тази ясна промяна към нежеланието на националните лидери да се впуснат във всеобщ конфликт? Често се отбелязва, че ядрените оръжия са запазили мира между великите сили. В днешно време обаче други елементи, които поддържат мира също толкова добре.
Ето трите най-важни.
Първият е икономически. Вярно е, че капиталистическото консуматорство е атомизирало гражданите, но също така кара хората да мълчат и търпят Националните лидери смятат, че единственият начин всички да бъдат нахранени, работещи и хипнотизирани от сериалите на Netflix е икономиката да работи. Вземете например туризма — трудоемка индустрия, която поглъща много работници с по-ниско образование.
Израелският е ударен. Кой ще иска да тръгне по стъпките на Христос в Светите земи сред вой на сирени, известяващи пристигащи ракети от Хизбула? Сега Израел трябва да влага силите си в армията. Но най-накрая ще изхвърлят палестинците и ще решат, че си струва компромиса.
Вторият елемент е стратегически. Само през последните няколко години войната се превърна във видеоигра с ракети и системи за противоракетна отбрана и безпилотни самолети от всякакъв вид. Както отбелязва коментаторът Алистър Крук, американските самолетоносачи, паркирани в източното Средиземно море, изглеждат като куп желязо от 50-те години на миналия век. Няколко хиперзвукови ракети, изпратени от Крим, биха ги изпратили на дъното на морето за броени минути.
Конвенционалната война почти изчезна. Представете си какво би се случило с американските войски и снабдителни кораби, прекосяващи Атлантика. Ако германските подводници потопиха близо три хиляди кораба, руснаците щяха да потопят всяки от тях, и то не от подводница, а от уютен бункер в Москва. А пресичането от американския флот на Тихия океан, за да атакуват Китай, би било самоубийствена мисия за тях.
Националните правителства виждат унищожението, причинено от руските ракети – атаките от далеч срещу големи военни цели и инфраструктура и бързо разбират, че сдържаността е по-добрата част от храбростта.
Третият елемент, който кара правителствата да се колебаят да влязат в битка, е, че обществата са много по-крехки от преди. Представете си какво ще стане, ако китайците се ядосат на американците и хакерите биха могли да опустошат почти всичко, но ако софтуерните защити се окажат обезпокоителни за тях, няколко бомби, поставени от наети бандити върху центрове за данни бързо биха засегнали интернет по всякакви произволни начини.
Добре платените шегаджии биха могли да изпратят стотици дронове да кръжат над летищата в Атланта и Чикаго, или в Истанбул, Франкфурт или Токио – и да ги затворят за дълго. И ако някой лидер е в гадно, кърваво настроение, той може да нареди свалянето само на два търговски самолета, единият излитащ в Париж, а другият в Маями – и да гледа как всяка резервация за полет в западното полукълбо се отменя след час. Гражданите на най-бедните страни в света най-сетне може да се смеят последни.
Всъщност има недекларирано взаимно гарантирано унищожение, което ограничава правителствата или квази-правителствата като Хизбула.
Проблемът е че конвенционалната война се превръща в тероризъм. След като Израел отвори кутията на Пандора с минирани потребителски артикули, колко време ще мине преди настолните лампи, или обувките, или авокадото, да започнат да експлодират в Тел Авив? Ще трябва ли кюрдите да разглобяват своите произведени в Турция слушалки?
Както мнозина вече знаят, атакуването на Китай бе много по-рентабилно чрез непроследими биологични атаки срещу хора и добитък и не предизвиква отмъщение – поне до момента.
Атаката на Израел с пейджъри и радиостанции, безполезните удари с дронове на Украйна върху жилищни сгради в Москва, безцелното клане от „терористите“ на Америка в Сирия и Ирак — това са предвестници на бъдещия терористичен свят.
И с наближаването на поражението, губещите са длъжни да вдигнат ставката, особено израелците и украинците.
Както през годините на Втората световна война, войната разяде и последната следа от етика. И те знаят, че Вашингтонският елит в крайна сметка ще извини тактиката им. Западните медии не предават нищо друго освен бодри репортажи за това как Зеленски и Нетаняху ще дадат зелени светлини на „ограничени“ химически или ядрени атаки срещу настъпващи врагове.
Накратко, ако следващият лидер на Хизбула, не толкова сдържан като Несрала, отприщи ракетен ад по цялата дължина на Израел, Нетаняху и неговите твърдоглани приятели може да съжаляват, че са го убили.
Историята често си прави най-лошите шеги…
Забележка: Медията може и да не споделя всички гледни точки на автора.
Оригинално заглавие: ТРЕЗВО, ИЛИ ИМПУЛСИВНО?
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски