Следващата Обща селскостопанска политика на Европейския съюз ще бъде от ключово значение за България, защото именно сега се определят параметрите, механизмите и бюджетът за новия финансов период. Това заяви евродепутатът от „Европа на суверенните нации“ Станислав Стоянов по време на среща с журналисти в Брюксел, на която представи работата си в комисията по земеделие и развитие на селските райони и очерта основните проблеми пред българските и европейските земеделски производители.
Новият бюджет на ЕС и залогът за българското земеделие
Стоянов припомни, че Европейският съюз работи със 7-годишни финансови рамки и в момента се намира в края на периода 2021–2027 г. По думите му настоящата година е изключително важна, защото започва активната работа по следващия бюджет и по новата рамка на Общата селскостопанска политика.
„Сега се определят параметрите и механизмите на новата Обща селскостопанска политика и тя ще става все по-важна до края на годината за българските земеделски производители от всякакъв вид“, посочи Стоянов.
Защо България трябва да има силен глас в земеделската комисия
Евродепутатът обясни, че е избрал да работи в земеделската комисия не защото се смята за „огромен експерт“ в сектора, а защото е преценил, че това е една от най-важните комисии за България. По думите му страната ни има нужда да бъде добре представена там, тъй като темите, които се обсъждат, са пряко свързани с доходите на земеделските производители, продоволствената сигурност, пазарните правила, селските райони и бъдещото финансиране.
Според Стоянов без продоволствена сигурност Европа е уязвима. Той използва образа, че без нея ЕС би бил като „великан на глинени крака“, поради което към земеделието трябва да се подхожда като към стратегически сектор, а не само като към икономическа дейност.
По-малко средства, повече неяснота и тревога сред фермерите
Стоянов посочи, че настоящата Обща селскостопанска политика за периода 2021–2027 г. е с бюджет от около 387 млрд. евро. За следващия период обаче ситуацията е много по-сложна, тъй като механизмите все още се изработват, а според него се очертава известно намаляване на средствата.
Това вече предизвиква сериозно недоволство в комисията по земеделие, обясни евродепутатът. По думите му дискусиите са „разпалени“, а на моменти и „яростни“, защото земеделците и техните представители искат яснота, опростяване и предвидими правила.
„Хората искат яснота, искат опростяване, искат ясни правила. А нещата са доста сложни“, каза Стоянов.
Той отбеляза, че в новия бюджет се обсъжда сериозна структурна промяна. Общата селскостопанска политика досега има два стълба — директни плащания и развитие на селските райони. Според Стоянов в момента се предвижда обединяване на различни политики и фондове в по-широка конструкция, което тревожи земеделците, защото може да направи системата още по-неясна.
По думите му един от основните приоритети на неговата група в комисията е Общата селскостопанска политика да остане самостоятелна политика с адекватен бюджет. Стоянов настоява също за опростяване на правилата, намаляване на административното бреме и отчитане на местните особености.
Евродепутатът обърна внимание и на въпроса как се определят средствата за отделните държави. По думите му не е ясно защо някои страни, които не са драстично по-големи от България нито по територия, нито по население, получават значително по-големи бюджети. Стоянов даде примери с държави като Гърция, Румъния, Полша и Унгария и заяви, че ще търси отговори как точно се формират тези суми и по какви критерии се разпределят средствата.
Според него това е особено важно, защото в следващата финансова рамка конкретният бюджет за Общата селскостопанска политика изглежда по-малък номинално от предходния период. Стоянов посочи, че ако се отчете и инфлацията, реалното намаление може да се окаже още по-сериозно.
Бюрокрацията, която превръща земеделците в „писари“
Един от най-сериозните проблеми, които Стоянов постави, е административната тежест. По думите му българските земеделски производители често се оплакват, че отделят повече време за документи, отколкото за реално производство.
„Те често ми се оплакват, че всъщност се превръщат все повече в писари“, каза Стоянов.
Според него за получаване на субсидия по дадено направление минималният пакет документи може да бъде около 30, а в някои случаи — до 60 документа. Той определи това като нерационално и подчерта, че от един земеделски производител не може да се очаква да бъде експерт по попълване на документация по „брюкселски стандарти“.
Стоянов отбеляза, че дори председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен вече говори за опростяване, но според него на този етап реално опростяване все още не се вижда.
„Повечето неща се оставят на пожелания и на добри приказки. Все още това реално опростяване не сме го видели“, заяви евродепутатът.
Меркосур, Зелената сделка и натискът върху европейските производители
Сред основните проблеми пред сектора Стоянов посочи геополитическите фактори, войната в Украйна, напрежението в Близкия изток, високите цени на торовете и горивата, както и натрупаните трудности при прилагането на зелените политики.
Той даде пример с дебатите за цените на торовете, които според него са нараснали рязко заради международната ситуация и санкционния режим. Стоянов обясни, че ако ЕС отпуска кризисни средства, за да могат европейските земеделци да купуват торове, е по-добре тези средства да останат в рамките на Европейския съюз и да подкрепят европейските производители.
По думите му другият вариант — купуване на евтини торове от трети страни — може да облекчи част от земеделците краткосрочно, но би ударил европейските торови заводи, включително и българските.
Стоянов критикува комбинацията между сериозни екологични изисквания към европейските земеделци и едновременното отваряне на европейския пазар към продукция от трети страни, която не винаги е произведена при същите стандарти. Той подчерта, че никой не е против екологията, но трябва да се намери баланс. Според него именно липсата на такъв баланс е една от причините за фермерските протести в Брюксел и Страсбург.
Евродепутатът посочи и тенденция в Европейската комисия към ограничаване на животновъдството и консумацията на месо. Той определи част от дебатите, в които животновъдството се представя основно като екологичен проблем, като несъстоятелни.
Като пример за прекомерно усложняване на правилата Стоянов даде обсъжданите промени при транспорта на животни. Сред идеите са присъствие на ветеринар при всяко товарене и разтоварване, както и промени в площта за животните в превозните средства. По думите му подобни предложения пораждат практически въпроси — кой ще плаща, откъде ще се намерят достатъчно ветеринари и дали някои мерки няма дори да увеличат рисковете при транспорт.
В отговор на въпрос на Критично.бг за споразумението с Меркосур Стоянов заяви, че Европейският парламент вече е казал думата си, но според него тя е била заобиколена. Той коментира, че докато Съдът на ЕС в Люксембург дава становище, споразумението на практика вече се прилага.
„Ние реално бяхме заобиколени като институция, което е доста жалко, защото Европейският парламент е единствената директно избираема от гражданите институция“, каза Стоянов.
По думите му това е притеснителен сигнал, защото именно Европейският парламент представлява гражданите директно, за разлика от други европейски органи, които не се избират пряко.
Според него на този етап най-важното е националните правителства и компетентните органи да осъществяват строг контрол, тъй като пазарът вече е отворен и продукцията пристига. Въпросът ни към него беше свързан с опасения от внос на продукция, която не отговаря на европейските стандарти — включително примери за бразилско говеждо месо, соя и слънчоглед с проблемни показатели, за което вече писахме в Критично.бг. Стоянов отговори, че вероятно ще има още подобни случаи и затова строгият контрол е най-доброто, което към момента може да се предложи.
Стоянов беше попитан от Критично.бг и за европейските планове за възстановяване на природата, които са част от Зелената сделка и могат да засегнат земеделски земи, пасища, реки и хабитати.
Вижте още – Зелената сметка на ЕС: милиарди разходи, нова бюрокрация и спор в Европа
Евродепутатът уточни, че темата по-скоро попада в обхвата на комисията по околна среда, а не пряко на земеделската комисия. По думите му досието е било обсъждано на ниво Съвет на ЕС и предложението е било одобрено от държавите членки.
Според Стоянов плановете за възстановяване на природата ще обхващат и селското стопанство, но няма да се прави подробен анализ на всички земеделски площи. Вместо това ще се следят няколко конкретни индикатора. Той посочи, че всяка държава членка ще трябва да направи подобно изследване, за да установи състоянието на съответните територии — включително деградация, замърсяване и други проблеми.
Стоянов: Проблемите са и в Брюксел, и в София
В отговор на въпрос на Критично.бг за разпределението на европейските средства в България и критиките, че значителна част от тях отиват при ограничен кръг големи зърнопроизводители, Стоянов заяви, че проблемът в голяма степен е на национално ниво. Той подчерта, че на европейско ниво неговата задача като български представител е да се бори за повече средства за България. Но начинът, по който тези средства се управляват, разпределят и насочват вътре в страната, зависи основно от националните власти.
Според него българските политици много често се оправдават с Брюксел. Той призна, че Брюксел наистина налага и изисква много грешни неща, но заяви, че не приема българските управляващи да прехвърлят целия проблем на наднационално ниво.
„Без умно, смислено и справедливо управление на средствата на национално ниво ние никога няма да постигнем устойчив резултат, колкото и да се увеличават тези средства“, заяви евродепутатът.
По думите му, ако средствата се разпределят неправилно, резултатът няма да бъде добър независимо от размера на бюджета.
В дискусията беше уточнено, че директните плащания за България за периода 2021–2027 г. са около 5 млрд. евро и са необвързани с производството. За бъдещата Обща селскостопанска политика беше подчертано, че директната подкрепа за доходите ще бъде запазена и ще продължи да бъде финансирана на 100% от европейския бюджет. Това беше представено като важно успокоение за фермерите, тъй като в държавите членки има притеснения дали този инструмент ще остане в досегашния си вид. Същевременно беше отбелязано, че Европейската комисия предлага нови елементи при плащанията, включително интервали на размер на сумата на хектар — например между 130 и 240 евро на хектар. Конкретното решение колко да се плаща обаче ще се взема на национално ниво.
Стоянов посочи и проблем, който според него идва от европейско ниво — различното ниво на субсидиране в съседни държави. По думите му това може да изкриви дори националния пазар. Той даде пример с оплаквания от български производители, според които фермери от съседни държави, получаващи по-високо субсидиране, идват в България и изкупуват бали, фуражи или друга продукция. Това поставя българските земеделци в по-неизгодна позиция на собствения им пазар.
Според Стоянов това е пример за проблем, който произтича от европейското ниво, но той подчерта, че по-голямата тежест според него все пак е в националните слабости.
Стоянов заяви, че България може и трябва да поставя въпросите си на европейско ниво. Според него всичко може да бъде предоговаряно, ако има достатъчно аргументи и политическа воля. Той допълни, че когато България трайно е на последни места по различни критерии, страната може да поиска помощ и преразглеждане на определени механизми. Но според него това няма да бъде достатъчно, ако вътрешните проблеми не бъдат решени.
Стоянов обобщи, че много български земеделски производители търсят надежда в евродепутатите, но голяма част от проблемите, с които се сблъскват, са на национално ниво.
„Трябва да се решат проблемите в София“, заяви той.
Основното послание на Стоянов е, че следващата Обща селскостопанска политика трябва да бъде ясна, самостоятелна, добре финансирана и по-малко бюрократична. България трябва да настоява за адекватен бюджет, за опростяване на правилата, за реално отчитане на местните особености и за защита на фермерите от непропорционални изисквания.
В същото време евродепутатът подчерта, че европейските средства сами по себе си не решават проблемите, ако на национално ниво се разпределят неправилно. Според него борбата трябва да се води едновременно в Брюксел и в София — за повече пари, но и за по-справедливо, разумно и ефективно управление на тези средства.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
