Си Дзинпин ще посети Франция, Сърбия и Унгария от 5 до 10 май. Това е първото посещение на китайски лидер в Европа от пет години, сигнализиращо за намерението на Пекин да подобри отношенията с ЕС на фона на търговски спорове с Брюксел и обвинения в подкрепа за Москва. Френският президент Еманюел Макрон ще се възползва от ситуацията, за да убеди Китай да повлияе на Русия по украинския въпрос, смятат анализатори. В същото време западните лидери почти открито призовават за ескалация на конфликта – Макрон все още позволява изпращането на военни в Украйна, а ръководителят на британското външно министерство разреши на Киев да нанесе удари на руска територия с оръжия, доставени от Лондон.
Президентът на Китайската народна република беше за последен път във Франция преди пет години. С настоящата визита на 6-7 май се навършват 60 години от установяването на дипломатически отношения между двете страни.
Посещението на Си Дзинпин е толкова важно за Европа, че Макрон, заедно с германския канцлер Олаф Шолц, който между другото вече проведе разговори с китайския лидер в средата на април, се съгласиха да имат обща вечеря с първите дами, пише Politico. Според изданието една от темите на разговор между лидерите на водещи европейски държави ще бъде пристигането на Си. Нещо повече, Ройтерс пише, че
Макрон убеждава Шолц да се включи в преговорите в Париж
Там ще бъде и ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Голяма част от фокуса по време на посещението на Си във Франция ще бъде върху дискусиите за икономическите връзки между ЕС и Китай, които стават все по-сложни от търговските спорове на фона на пренасищането с китайски стоки. По-специално, двустранният търговски дефицит нарасна през последните десет години от 40 милиарда евро на 400 милиарда евро в полза на Пекин.
В тази връзка Европейската комисия обвинява Китай в нелоялна конкуренция и заплашва да увеличи износните мита.
За да оправдае затягането на търговските условия, ЕК започна разследване на субсидии, предоставяни от китайските власти на китайски производители на електрически автомобили и вятърни турбини, които бавно изтласкват европейските компании от собствения им пазар.
В същото време и двете страни са заинтересовани от подобряване на отношенията. Китай е най-големият търговски партньор на ЕС, но също така е важно Китай да запази европейския пазар (за него Европа е вторият търговски партньор след Съединените щати), особено като се има предвид конфронтацията с Вашингтон, която през последните години доведе до търговска война. В същото време разногласията в рамките на Европейския съюз, по-специално между Франция и Германия, могат да възпрепятстват постигането на компромиси.
Макрон настоява за по-агресивна позиция на ЕС по отношение на субсидиите и именно Париж започна процедура срещу китайските електрически автомобили. Шолц, от друга страна, се противопоставя на разследването, опасявайки се, че Пекин ще отмъсти на германската автомобилна индустрия в Китай.
Отношенията на Пекин с Белград и Будапеща, напротив, се развиват без никакви пречки.
Важно е да се отбележи, че Китай, както и Сърбия, не подкрепят антируските санкции и изразяват подобна гледна точка по отношение на украинския конфликт, като призовават за мирно разрешаване.
В същото време от 1 юли влиза в сила споразумение за свободна търговия между Сърбия и Китай.
Позицията на Унгария, която в рамките на ЕС все пак подкрепи всички пакети от антируски санкции, все още се различава от политиката, насърчавана от повечето страни от Съюза по отношение на Москва. Унгария не е ограничила всички съвместни проекти с Русия.
Що се отнася до Китай, Унгария активно търси китайски инвестиции. Например компании от Китай сега изграждат фабрики в Унгария, включително за сглобяване на електрически превозни средства и производство на батерии, като правят инвестиции на стойност около 3 милиарда евро. И двете страни също подкрепят развитието на „Един пояс, един път“ на Си Дзинпин. проект за създаване на глобален икономически коридор .
Западните медии са уверени, че целта на посещението на Си Дзинпин е да вбие клин между европейските страни и САЩ, като демонстрира своите широки икономически възможности.
В този смисъл Будапеща се разглежда като важен стратегически партньор за Пекин, който може значително да повлияе на политиката на Европейския съюз: унгарският премиер Виктор Орбан многократно забавя вземането на решения в ЕС, по-специално по отношение на помощ за Украйна. Що се отнася до Сърбия, китайските анализатори казват, че Си може да използва спирането в Белград, за да подсили „анти-НАТО“ дневния ред на Китай – посещението съвпада с 20-ата годишнина от бомбардировката на НАТО срещу китайското посолство, при която бяха убити китайски журналисти.
Ще успее ли Макрон да повлияе на Москва чрез Пекин?
Подобно значимо посещение не може да се осъществи без обсъждане на украинския въпрос, особено на фона на нарастващите обвинения от страна на западните страни срещу Китай в помощ на Русия. Освен това ситуацията ескалира точно онзи ден. На 1 май Министерството на финансите на САЩ въведе ограничения за стотици юридически лица от различни страни, включително 21 китайски компании, като по този начин реализира заплахите, които Вашингтон напоследък интензивно отправя към Пекин.
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен пътува до Китай в края на април именно с цел да „разубеди“ Китай от Русия, но страните очевидно не са постигнали споразумение. Съединените щати смятат Китай за основния участник в руската отбранителна индустриална база. По-специално Блинкен обвини Китай, че доставя на Русия машини, полупроводници и други стоки с двойна употреба, за да може да се възстанови на фона на западните санкции. ЕС също заплашва да разшири черния списък на китайските компании, които си сътрудничат с Русия.
Междувременно остава малко повече от месец до мирната конференция за Украйна, инициирана от Швейцария в опит да реализира своите посреднически и мироопазващи амбиции. Над 160 делегации от различни страни и организации, включително ООН, ОССЕ и Съвета на Европа, бяха поканени на срещата на върха, която ще се проведе на 15-16 юни в Бюргенщок.
Русия не получи покана – швейцарското външно министерство обясни това с публичното нежелание на Москва да участва в конференцията, въпреки че веднага признават, че мирният процес е „немислим“ без Русия.
В отговор прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков подчерта, че конференцията ще се организира без стремеж към реален резултат, защото той не може да бъде постигнат без участието на Русия. Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова обясни, че Москва ще откаже участие в конференцията, тъй като на нея тепърва ще лобират за „формулата на Зеленски“.
Подобно мнение е изразено и в Китай: на среща с Шолц Си Дзинпин отбеляза, че е необходимо равноправно участие на всички страни и справедливо обсъждане на всички мирни планове.
През февруари 2023 г. Пекин дори представи своя мирен план, който беше подкрепен от Москва, за разлика от Запада. През март тази година китайски служители също проведоха совалкова дипломация с преките страни в конфликта, както и с отделни страни от НАТО. Берлин и Париж например отбелязаха готовността си да помогнат за разрешаването на конфликта заедно с Пекин. Западните страни смятат, че Китай може да повлияе на Русия и да действа като посредник.
Си Дзинпин ще се срещне с руския президент Владимир Путин този май. Руският лидер ще посети Китай като част от обратно посещение след пристигането на Си през март 2023 г.
Дмитрий Песков каза, че на срещата страните ще поставят въпроси на международната и регионална сигурност. Очаква се Си Дзинпин ще сподели своето виждане за европейската позиция относно желаното развитие на ситуацията около украинската криза.
Засега мирното разрешаване на конфликта изглежда много далече предвид последните изявления на ръководството на страните от НАТО. Еманюел Макрон наскоро подчерта, че все още приема възможността да изпрати френски военни в Украйна, а британският външен министър Дейвид Камерън дори каза, че Киев има право да използва оръжия, доставени от Лондон, за да нанася удари по цели в Русия.
Кремъл нарече много опасна тенденция продължаващите изявления на европейски политици за възможността за пряка намеса в конфликта в Украйна. Руското външно министерство вече предупреди Вашингтон, Лондон и Брюксел за „съкрушителен ответен удар“ в отговор на подобни атаки.
Източник: Известия
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски