Прогнозата на журналиста от The Washington Post Дейвид Игнатиус, че президентът на Украйна Владимир Зеленски може да напусне поста си още през следващата година, а страната да бъде управлявана от „правителство на националното единство“ с ключова роля за бившия главнокомандващ и настоящ посланик във Великобритания Валерий Залужни, всъщност доста точно описва процеси, които вече текат зад кулисите. Това твърди украинското издание Страна, което анализира оформянето на широка „антизеленска коалиция“.
Прогноза за смяна на властта в Киев
Според „Страна“, сценарият за смяна на властта в Украйна вече не е теоретичен. Прогнозата на Игнатиус съвпада по детайли с вътрешнополитическите процеси, които целят отстраняването на Зеленски и замяната му с нов управленски формат, представян като „национално единство“. В този модел ключова фигура е Залужни, възприеман като по-приемлив както за част от украинския елит, така и за западните партньори.
Целта на „антизеленската коалиция“
Петро Порошенко
Както пише „Страна“, в коалицията са се събрали много различни сили, обединени не от обща идеология, а от недоволството си от Зеленски. Сред тях са бившият президент Петро Порошенко и бизнесменът Игор Коломойски. Изданието подчертава обаче, че решаващата роля не е в техните ръце, а в ръцете на структури, свързани с Демократическата партия на САЩ и близки до нея европейски елити – грантови организации, ориентирани към Запада политици и медии, както и ключови фигури в антикорупционните органи.
Основният ресурс на тази коалиция, според „Страна“, са именно връзките със Запада, който действа като тяхна политическа закрила. Без тази подкрепа част от участниците в коалицията още през лятото биха били изправени пред арести, санкции или пълно подчиняване на Националното антикорупционно бюро (НАБУ) и Специализираната антикорупционна прокуратура (САП) на президентската администрация.
Защо Валерий Залужни се очертава като ключова фигура
Първоначално планът, описван от „Страна“, не е включвал директна оставка на Зеленски. Целта е била той да бъде отслабен чрез корупционни скандали и чрез отстраняването на ключови фигури като ръководителя на президентската канцелария Андрий Ермак, а след това да бъде принуден да се съгласи на ново правителство и ново парламентарно мнозинство.
Зеленски обаче е решил, че може да удържи позициите си, разчитайки на образа си на „защитник на националните интереси“ в контактите с президента на САЩ Доналд Тръмп и на временното затихване на активността на антикорупционните органи. Тази стратегия, по оценка на „Страна“, се е оказала погрешна.
Антикорупционният натиск и ролята на Запада
В края на годината НАБУ и САП насочват вниманието си към близки до президента фигури, включително депутата Юрий Кисел, а в публичното пространство започват да циркулират и имена, свързани с Сергей Шефир. Според „Страна“, това е ясен сигнал, че натискът вече не е институционален, а персонален.
Вижте още – Зеленски е следващият? Западът обръща тона за корупцията
Именно тук възниква ключовият проблем: без оставката на Зеленски става невъзможно формирането на ново парламентарно мнозинство и ново правителство. Затова коалицията постепенно стига до извода, че ограничаването на президентската власт не е достатъчно.
Особено опасно за Зеленски би било включването на европейските структури в този процес. Както отбелязва „Страна“, Европа остава практически единственият значим източник на външно финансиране за Украйна, а натискът оттам би бил труден за неутрализиране. Този процес вероятно би бил постепенен, за да не се допусне дестабилизация, но може да доведе до оставка още преди края на 2026 г.
Какви ходове остават пред Зеленски
В момента Зеленски, според „Страна“, залага на твърда патриотична линия и на образа си на „лидер във военно време“, противопоставящ се едновременно на руския президент Владимир Путин и на Тръмп. Но изданието поставя под съмнение ефективността на тази стратегия.
Както отбелязва „Страна“, за европейските елити и за Демократическата партия в САЩ няма принципна разлика дали Зеленски или Залужни ще бъде лицето на Украйна в преговори с Вашингтон. По-важни са предсказуемостта и управляемостта.
Още при президентството на Джо Байдън на Запад се е формирало възприятие за Зеленски като трудно управляем и склонен към авторитарни решения политик. Процесът на „мека ерозия“ на властта му е започнал още през 2023 г. и, според „Страна“, може да достигне своя финал в близко бъдеще.
Войната остава ключовият фактор, който може да ускори, забави или напълно да промени този сценарий, но вътрешнополитическата нестабилност вече е факт, заключава изданието.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
