Защо предаването на Нагорни Карабах на Азербайджан е важна стратегическа победа за Русия, Иран и Турция? Дали Армения действително води антируска политика и накъде Западът сега ще насочи усилията си за разпалване на нова война срещу Русия? Отговорите дава журналистът и политик Максим Шевченко пред главния редактор на „Правда“ Инна Новикова.
– Максим, въоръженият конфликт в Нагорни Карабах на 19 и 20 септември приключи неочаквано бързо. Какво се случва и какво да очакваме в бъдеще?
– Проектът „Арцах“, или проектът за независим Нагорни Карабах, беше възможност за групите на световните арменци и геополитическите центрове, които стоят зад тях, да повлияят на общата геополитическа ситуация. Подозирам, че в един момент Русия, Иран и Турция осъзнаха, че е време да премахнат този залог от геополитическата маса на своите противници – САЩ и ЕС.
Русия, Иран и Турция преживяха атаки от Запада в различни моменти. Те решиха, че е крайно време, факторът „арменски проект“ да бъде обезсилен. Самата Армения е само една малка държава с население от три милиона души, без ресурси и междудържавни комуникации. Единствената комуникация, която минава през Армения, е пътят от Иран през Зангезур, откъдето Иран излиза към Грузия, руския и европейския пазар.
Карабахският фактор, проектът „Арцах“, превърна арменците в световен играч. Този проект даде възможност да се оказва натиск върху Русия, Иран, Азербайджан и Турция.
Сигурен съм, че Азербайджан направи всичко в безусловно съгласие с Москва, Техеран и Анкара. Неслучайно, когато започна азербайджанската операция, руският министър на отбраната Сергей Шойгу отлетя за Техеран, а турският министър на отбраната беше в онлайн връзка с колегата си в Баку. Всичко беше под контрол.
Целта беше проблемът, наречен „проект Арцах“, да бъде отстранен възможно най-бързо и по този начин глобалните арменци, които все повече се ориентираха към Запада, да останат без почва под краката си. След като Карабах беше напълно върнат на Азербайджан, Армения престана да бъде фактор от геополитическо и стратегическо значение.
На местно ниво все още е възможно да се въздейства с помощта на Зангезур, за да се дразнят Турция и Иран, както иска Западът. Но това е много по-трудно. Премахването на карабахския фактор е огромна стратегическа победа за антизападната тройка Русия, Иран и Турция.
– Но през последните години, особено откакто Никол Пашинян дойде на власт, Армения целенасочено провежда антируска политика.
– Армения, за разлика от Украйна, няма стратегическо значение. Тя има значение само като епицентър на големия кавказки конфликт. Да, там има руска атомна електроцентрала, която се контролира от „Росатом“ и продава електроенергия на Грузия, Иран и Азербайджан.
Между другото, значителна част от „сивия“ внос, заобикалящ санкциите, отива в Русия именно през Армения. Дори автомобилите от Киргизстан идват при нас (в Русия – бел. прев.) през Армения. Армения е много силно свързана с руската икономика, с руския вътрешен пазар.
Нашият президент няма особен проблем с Никол Пашинян. Той е изключително благоприятна фигура за Русия в Ереван. Несъмнено помогна за премахването на карабахския проблем, който привличаше САЩ и ЕС в Кавказ, които сега нямат причина да се намесват. Единствено могат да седят отстрани и да стискат зъби. Сега обаче Западът ще хвърли всичките си сили срещу Грузия и ще организира държавен преврат, за да я въвлече във война срещу Русия.