Геннадий Петров, Независимая газета
Постоянните представители на ЕС ще се срещнат в понеделник, 19 юни, за да постигнат споразумение по 11-ия пакет от антируски санкции. Той е блокиран от Унгария: министър-председателят Виктор Орбан се опитва да обвърже отмяната на ветото си с други въпроси, включително отблокирането на 12 млрд. евро помощ от ЕС. Страната, заедно с Турция, също така не успя да ратифицира споразумението за приемане на Швеция в НАТО. Посланието на Брюксел и Вашингтон към Орбан е, че търпението на Запада не е безгранично и те могат да преминат от убеждаване към действия, за които противниците на унгарския лидер разполагат с богат арсенал.
Срещата на посланиците е поредната и вероятно последна преди срещата на върха на държавните глави на ЕС на 29-30 юни, на която, както нееднократно беше заявено от различни фигури в ЕС, се планира 11-ият пакет да бъде окончателно одобрен.
Така изглежда, че в понеделник в белгийската столица все пак ще бъде направен решителен опит да се договорят нови мерки за натиск срещу Русия. В момента две държави блокират пакета: Гърция и Унгария. Претенциите на първата от тях са свързани с предполагаемите ограничения върху морските превози от Русия, които неминуемо ще засегнат гръцките корабособственици и биха могли по един или друг начин да бъдат премахнати чрез изработването на компромисен вариант на санкциите. При Унгария ситуацията е едновременно по-проста и по-сложна. От една страна, Орбан заявява само едно оплакване, което обаче изобщо не е адресирано до ЕС, а до Украйна. Премиерът не харесва това, че украинските власти са включили в черния списък унгарската OTP-банка. В същото време унгарското правителство се опитва да обвърже диалога по 11-ия пакет с обсъждането на въпроса за деблокиране на помощта, която преди това беше предоставена на страната по линия на Европейския съюз и беше замразена поради нежеланието на Будапеща да осъществи реформите, за които настояваше Брюксел.
Орбан има и друго оплакване – от страна на НАТО. Въпреки уверенията му, че забавянето на ратификацията на споразумението за присъединяване на Швеция към Алианса е чисто техническо, документът не е ратифициран. И все пак пролетната сесия на парламента на страната приключи миналия петък, 16 юни. Парламентарната пресслужба обаче допусна възможността за извънредна лятна сесия. Тя трябва да приключи на 7 юли, четири дни преди срещата на върха на НАТО във Вилнюс, на която вече беше обявено официалното приемане на Швеция в алианса. Според информационна агенция АФП ратификацията на споразумението в парламента все пак е на хоризонта. Но това е информация от източници.
Официално правителството на Орбан показа, че не възнамерява да променя специалната си позиция по отношение на Русия. Унгарският министър на външните работи Петер Сиярто беше единственият високопоставен представител на ЕС, който присъства на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Там той се изказа много предпазливо, не направи силни изявления, но в същото време ясно потвърди, че страната му няма намерение да обръща гръб на руските енергийни ресурси. Освен това неотдавна, по време на посещение в Албания, Сиярто заяви, че Унгария е против ускореното приемане на Украйна в ЕС. Мисълта за ЕС съвсем не е неубедителна. За бързата европейска интеграция на Киев се застъпват малцинство от страните от асоциацията. Като цяло обаче действията на Сиярто създават впечатление, че той е готов да се скара с Брюксел и Вашингтон. Или, по-точно, да им отговори, защото и ЕС, и САЩ напоследък демонстрират, че няма да се спрат пред перспективата да „накажат“ сегашното унгарско правителство.
В началото на юни Европейският парламент прие резолюция, която призовава Унгария да бъде лишена от правото да председателства Европейския съюз, докато Орбан е министър-председател. Миналата седмица пък републиканският сенатор Джеймс Риш се възползва от правото си на лидер на фракцията на своята партия в Комисията по външни отношения на Сената на САЩ да блокира продажбата на американско оръжие на стойност 735 млн. долара на Унгария. Страната няма да получи 24 батареи ракетни пускови установки HIMARS, повече от сто ракети и капсули, както и съответните резервни части и техническа поддръжка. Сенаторът обещава да вдигне ветото си само когато Унгария одобри присъединяването на Швеция към НАТО.
На този фон в самата Унгария се разгръща скандал, свързан с посланика на САЩ Дейвид Пресман, който заема този пост от септември 2022 г. Скандалът започна именно от Орбан. Той коментира новината, че милиардерът Джордж Сорос е предал бизнеса на сина си, като публикува в социалните мрежи кадри от филма „Кръстникът“. По този начин Орбан намекна, че неговият заклетник прилича на мафиот. В отговор Пресман, също в социалната мрежа, публикува видеоклип на момиче с шапка от станиол, което върти пръст в слепоочието си, с надпис, че посланикът съветва министър-председателя да не се увлича по конспиративни теории. Представителят на САЩ изтъкна същото в обширна реч в петък, 16 юни, в Будапеща при откриването на гей парада – събитие, което унгарското правителство също категорично не одобрява. В речта си Пресман на практика обвини унгарското правителство, че нарушава правата на човека, нарушава демократичните принципи и като цяло води страната по пътя на Русия. „Вече знам какво ще бъде в заглавията, които екипът на министър Антал Роган ще продиктува на утрешните вестници. Несъмнено ще бъда обвинен в провокация, в представяне на западни възгледи и налагане на неприлични ценности чрез намеса във вътрешните работи на Унгария. Това е поне толкова предвидимо, колкото и скучно“, каза посланикът.
Правителството на Орбан не реагира на изявлението на Пресман с изгонване на дипломата или с протест, както можеше да се очаква, а само с изявление. В изявлението се говори за „провоенни политици“, които „нападат Унгария, защото сме за мир“, докато „искат да ни въвлекат и във война“. По този начин Орбан тълкува дейността на посланика като атака срещу правото на Будапеща да заема специална позиция в конфликта между Запада и Русия.
Следващата седмица ще покаже дали той ще успее да защити тази позиция.
Източник: Независимая газета