Българският рефлекс: вечният глад за спасители
Българската политика отново влиза в познат цикъл – разочарование, търсене на спасител и авансов кредит на доверие. Българинът, през определен период от време, си чака спасителите – онези, които му протягат сламка и обещават да го извадят от политическото блато. И, за някои – очаквано, за други – не, вчера официално изгря новата политическа звезда на Румен Радев, подкрепян не толкова заради ясна програма, колкото заради натрупаното обществено недоволство от досегашните „решения“.
Кратката памет за старите „спасители“
Връщайки се назад в историята, сред „спасителите“, които си избираме, единствено Бойко Борисов се оказа устойчив политически проект. Не казвам успешен, а устойчив. Царят – премиер – министър-председател (по Сашо Диков) остана със спомена за 800-те дни. Според мнозина икономисти и анализатори именно по негово време икономиката и доходите ни тръгнаха нагоре, но дали хората помнят това? Или запомниха Сакскобургготски с горите и резиденциите, с концесията на митниците, с построените хотели на „наши хора“ (а и не само хотели)… Между другото, този период продължава и по времето на Станишев и Тройната коалиция. Но дали хората ги помнят с това или с огромните корупционни скандали и разпределянето на порциите. Именно след тях дойде „спасителят Борисов“, който не ни спаси, но трайно се настани в управлението – с известни антракти.
И така стигаме до последните години и последните спасители, които до голяма степен промениха политическите нагласи и разчупиха статуквото – Слави Трифонов и „Продължаваме промяната“. Но те трябва да бъдат изучавани в университетите – как сам можеш да провалиш успешния си политически проект. Под „успех“ имам предвид единствено и само електоралната подкрепа, която си получил.
Румен Радев и доверието преди програмата
За да финишираме в началото на 2026 година с Румен Радев. Снощи изчетох много коментари от хора, които заявяват подкрепата си към него. Не говоря за тези, които чакаха появата му на политическата сцена, за да го припознаят или, по-скоро, да припознаят листата му и да я използват за политически трамплин, а за тези, които са разочаровани от досегашните модели. Като цяло, обобщено, те звучаха: „Истински патриот – ще гласувам за него“.
За какво обаче ще гласуват хората? За визията му в социалната сфера? За реформите, които предлага за здравеопазването? За идеите му спрямо външната политика? Относно икономиката? Съдебната реформа? Разбира се, кампанията още не е започнала официално, така че ще има време той и хората около него (за тях – след малко) да развият политиките си пред обществото. Но обществото вече е готово да му даде кредит на доверие, преди още да знае за какво точно го дава. Стремежът на Радев да се позиционира като балансьор (може би) и да изглежда надпартиен доведе през годините до един образ на човек, чийто думи трябва да се тълкуват в стил „какво е искал да каже авторът“. Твърдите му и ясно изразени позиции по дадени теми са малко и в повечето случаи се налагаха интерпретации. Вземете за пример еврозоната – от една страна говори за европейската ни интеграция, от друга – за ценовия шок (за който май отдавна не е отварял темата) и за референдум. Последният – предложен в дванайсет без пет. Така че – нека чуем какво ще предложи Радев и екипът му по отношение на визията за управление на държавата. Но една немалка част от обществото вече му даде кредит на доверие в стил „С Вас сме, г-н президент“.
Кои ще са хората зад името Радев
И стигаме до другия, не по-малко важен, въпрос. За хората около Радев. Защото в Монтана или в Шумен няма да гласуват за него, а ще гласуват за хората в неговите листи. Кои ще са те? Аз не знам. Виждам само как определени политически елементи, опитали една или друга писта в посока властта и управлението, вече започват да се престрояват в движението – и то в ускорителната лента. Така че – за кого ще гласуваме, докато гласуваме за Радев? Да не се окажат листите пълни със стари или нови схемаджии, сменили си дрехите и припознали и те Радев като спасител. Но спасител за собствените си амбиции за забогатяване и личен просперитет. Не ме разбирайте погрешно – не казвам, че всички ще са такива, но, за съжаление, честните и почтените понякога биват избутани от ускорителната лента и изпадат в банкета.
Но пилците се броят наесен, а бюлетините – в изборната нощ. Затова са прибързани и анализите каква точно подкрепа ще получи Румен Радев, с кого и дали ще се коалира, дали и как ще управлява. Ще разберем в началото на април. Само дано не е на 1 април.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
