Австрия афара (от румънски: “вън”) от Румъния!*

С тази бележка осъмна в края на 2022 г. клон на австрийската “Райфайзенбанк” в Букурещ. Няколко дни по-рано Виена гласува против присъединяването на Букурещ и София към Шенген. Решение, което предизвика вълна от недоволство в Румъния. Гняв, много по-видим и категорично изразен, отколкото реакциите в София.

Още в първите дни на 2023 г. социалните мрежи в северната ни съседка бяха залети от призиви за бойкот на всички австрийски фирми и продукти, пише в своя разработка сайтът 24 часа.

Кампанията мина под хаштага #boycottAustria.

Местни бизнесмени и дори елитният футболен клуб “Университатя” (Крайова) решиха да спрат да работят с банки или компании, контролирани от Австрия. Дори табелата, сочеща към сградата на австрийското посолство в Букурещ, беше свалена, а пред него бяха свикани протести.

Румъния не се наведе! Почна да наказва Австрия за полуШенген. И ние го отнасяме

В Шенген или извън него, за повечето от нас това няма голямо значение, не променя живота ни по никакъв начин, но ако се чувстваме горди, че сме румънци, е време да обърнем страницата и да отвърнем на удара с оръжията, които имаме, написа гневно тогава Войку Вукан, предприемач в индустрията за преработка на месо.

В социалните мрежи се завъртя и снимка на бележка от вратата на ресторант, че не се приемат кредитни карти, издадени от австрийски банки

Много румънци изразиха гнева си, като просто туитнаха “По дяволите Австрия” или публикуваха снимки на родения там нацистки лидер Адолф Хитлер.

Най-лесния начин за протест румънците откриха в зареждането на гориво за колите си – бяха призовани да избягват австрийския петролен гигант OMV и да се насочват към местни бензиностанции като Rompetrol.

Застрахователният сектор бе друго бойно поле за всички недоволни от ината на Виена, отказваща да се съобрази дори с многократните призиви на Европейската комисия, според която отдавна няма причина България и Румъния да са извън зоната за свободно пътуване. UNIQA или Vienna Insurance Group бяха сред фирмите, включени в призивите за бойкот и много румънци смениха своя застраховател.

Изострен, на моменти дори твърде груб бе и тонът на политическия терен през последните 12 месеца. Евродепутатът Рареш Богдан например поиска всички държавни компании, като се започне от Romgaz, Transgaz, Hidroelectrica, Electrica и всички фирми, които имат сметки в “Райфайзен”, спешно да ги закрият. В социалните мрежи можеха да бъдат видени видеоклипове как клиенти на австрийски банки режат банковите си карти с ножица, а други драскаха надписи “Нацистка банка” и “Нацисти = Австрия”.

Австрийският посланик беше привикан в Министерството на външните работи на Румъния, което определи отношението на Виена за “недопустимо, неоправдано и неприятелско”.

Румънският премиер Марчел Чолаку заплаши, че ще съди Виена в Европейския съд и ще иска обезщетение, ако не бъде преразгледано ветото. В северната ни съседка изчислиха, че щетите, причинени от австрийската блокада, се оценяват на най-малко 2% от БВП, или на няколко милиарда евро.

За да е още по-ясна в посланието си, на следващ етап Румъния блокира и присъствието на австрийски служители на срещите на НАТО.

Когато в последните дни на 2023 г. стана ясно, че Австрия все пак е съгласна България и Румъния частично да бъдат приети от март, Чолаку определи решението като безспорен успех. Оспориха го обаче от опозицията и евроскептични политически сили. Това пък предизвика реакцията на румънския вътрешен министър Каталин Предою: Ако политически лидер каже, че е по-добре Румъния да не е членка на Шенген, тогава аз казвам на румънците, че този лидер не заслужава да ги представлява.

Източник: 24 часа