Начало Политика Румъния пред десен завой? Идва ли промяна след падането на проевропейския кабинет

Румъния пред десен завой? Идва ли промяна след падането на проевропейския кабинет

от kritichno.e
Илие Боложан и Джордже Симион на фона на румънския парламент и националното знаме, като символ на политическата криза в Румъния.

Румъния отново влиза в политическа криза, след като правителството на либералния премиер Илие Боложан падна при вот на недоверие в парламента. Но зад формалния край на кабинета стои по-големият въпрос: дали страната, смятана за един от ключовите проевропейски партньори на ЕС и НАТО в региона, се приближава към рязък завой надясно под натиска на възхода на Алианса за обединение на румънците — АУР.

Както съобщава Al Mayadeen, позовавайки се на информация на The Guardian, вотът е бил внесен от Социалдемократическата партия — най-голямата парламентарна сила, заедно с дясно-националистическата АУР, която през последните месеци се утвърждава като най-бързо растящият политически фактор в страната. Предложението е минало с 281 гласа в 464-местния парламент, значително над необходимия праг за сваляне на правителството. Малко преди гласуването Боложан определи вота като „фалшив, циничен и изкуствен“ и предупреди, че страна, изправена пред поредица от кризи, би трябвало да укрепва управлението си, а не да го сменя.

Възходът на АУР промени политическата сметка

Джордже СимионПадането на кабинета идва в момент, когато АУР вече не е просто протестна или периферна сила. Според данните, цитирани от Al Mayadeen и The Guardian, партията на Джордже Симион е изпреварила социалдемократите и достига около 37% обществена подкрепа. Именно това прави предсрочните избори политически риск за досегашния проевропейски лагер — защото нов вот може да превърне АУР от силна опозиция в център на бъдещо управление.

Възходът на АУР не започва с падането на кабинета Боложан, но правителствената криза го направи още по-видим. Партията на Джордже Симион успя да събере няколко различни вълни на недоволство — гняв след анулираните президентски избори през 2024 г., умора от дългото редуване на PSD и PNL във властта, социално напрежение заради инфлация, неравенства и мерки за икономии, както и усещането сред част от румънците, че страната губи контрол върху ресурсите, границите и политическия си курс. Самата АУР гради посланието си върху четири стълба — вяра, свобода, семейство и нация — и съчетава консервативна културна програма, икономически национализъм, критика към Брюксел и скептицизъм към военната помощ за Украйна. Това я превърна от протестна формация в основен претендент за първа политическа сила в Румъния.

Лидерът на АУР Джордже Симион веднага поиска предсрочни избори, заявявайки, че „гласът на народа“ е бил чут и че партията му е готова да поеме отговорност за бъдещето на страната. По думите му съдбата на Румъния трябва да бъде решена от гражданите чрез избори. Точно тук обаче започва и голямото институционално противопоставяне: президентът Никушор Дан, който трябва да посочи нов премиер, изключи възможността крайната десница да влезе в бъдеща коалиция и заяви, че страната ще има ново прозападно правителство в „разумен срок“, пише The Guardian.

Предсрочни избори, които никой в центъра не иска

Така Румъния се оказва в парадоксална ситуация. От една страна, АУР расте и вече диктува част от политическия дневен ред. От друга — президентът и основните проевропейски партии се опитват да избегнат предсрочен вот, защото именно той може да отвори път към управление, доминирано от десни националистически сили. Според Reuters редовните парламентарни избори не са предвидени преди 2028 г., а предсрочен вот се смята за малко вероятен именно заради силните позиции на АУР в социологическите проучвания.

Социалдемократическата партия, която напусна управляващата коалиция в края на април и след това се съюзи с АУР за вота на недоверие, дава сигнали, че би могла да се върне в проевропейско управление, но при друг премиер. Лидерът ѝ Сорин Гриндяну заяви, че „има живот след вота на недоверие“ и че партията иска да запази коалицията в широкия ѝ формат. Това поставя PSD в двусмислена позиция — от една страна, тя твърди, че остава част от проевропейския политически лагер, но от друга използва подкрепата на АУР, за да свали действащия кабинет, допълва The Guardian.

Цената на икономиите: падането на кабинета Боложан

Илие БоложанСпоред Al Mayadeen основната причина за разпада на кабинета са били тежките икономически мерки на Боложан. Неговата програма включваше повишаване на данъци, замразяване на заплати и пенсии в публичния сектор, съкращения на разходи и работни места в държавната администрация. Тези мерки удариха силно избирателната база на социалдемократите и ускориха отлива на подкрепа към АУР.

Кабинетът на Боложан дойде на власт с обещание да овладее един от най-високите бюджетни дефицити в ЕС. По данните, цитирани от The Guardian, дефицитът е бил намален от 9,3% до 7,9%, но цената се оказа сериозна — социално недоволство, коалиционен разпад и нова политическа нестабилност. Румъния трябва да продължи реформите, за да си осигури достъп до около 10 млрд. евро по европейския механизъм за възстановяване и устойчивост, което допълнително ограничава възможностите за популистки икономически ходове.

Reuters също отбелязва, че политическата криза поставя под риск достъпа до еврофондове, кредитния рейтинг на страната и стабилността на румънската лея. Това означава, че следващият кабинет ще бъде притиснат едновременно от две страни — от финансовите изисквания на Брюксел и пазарите, и от нарастващия вътрешен натиск срещу политиката на икономии.

Румъния между Брюксел и националистическия натиск

Разломът в управляващия лагер вече е видим. Част от Национално-либералната партия изключва ново сътрудничество със социалдемократите, докато други нейни представители настояват, че всички варианти трябва да останат отворени. Реформистката USR пък заявява, че не се страхува от предсрочни избори и би участвала в самостоятелно малцинствено управление, но отказва да се върне във властта заедно с PSD.

Кризата има и по-дълбок политически фон. Както припомня Al Mayadeen, сегашната нестабилност следва серия от сътресения след анулираните президентски избори в края на 2024 г. Тогава възходът на националистическите сили, включително на АУР, постави под натиск традиционните партии. Симион спечели първия тур на повторения президентски вот, преди да бъде победен на балотажа от Никушор Дан. 

Припомняме – COVID, избори и Румъния: как ЕС стигна до глобална цензура

Базираният в Букурещ анализатор Кристиан Андрей предупреждава, че намирането на ново мнозинство може да отнеме седмици и че съставянето на кабинет ще бъде трудно. Това означава, че Румъния вероятно няма да получи бързо политическо успокоение. А докато традиционните партии търсят формула за оцеляване, АУР вече капитализира недоволството — и се представя като силата, която чака следващия голям пробив. 

Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!

Дарения Revolut: @mariyatkwa

Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ
nice fresh

Други новини