Олег Розанов: „Израелските финанси пеят тъжни романси. Задава ли се мащабен икономически колапс за страната?“ Фонд за стратегическа култура
На 1 октомври водещата световна рейтингова агенция Moody’s понижи кредитния рейтинг на Израел, като го свали с два пункта наведнъж – от A2 на Baa1.
„Понижаването на кредитния рейтинг на Израел… може да не е последното, казват анализаторите, тъй като войната на два фронта стимулира държавните разходи и поражда опасения, че [израелската] икономика може да не се възстанови толкова бързо, колкото при минали конфликти… решението отразява несигурността относно икономическите перспективи на Израел на фона на бушуващите конфликти“, пише Reuters .
„Рейтингите вероятно ще бъдат намалени допълнително, може би с няколко степени, ако сегашното повишено напрежение с Хизбула ескалира в пълномащабен конфликт“, казаха от Moody’s.
Икономистът на израелската банка Hapoalim Виктор Бахар отбелязва, че „рейтингът на дълга Baa1 обикновено характеризира страни, които са много по-малко богати и развити от Израел“, а главният счетоводител на Израел, Яли Ротенберг, каза, че е ясно, че войната на много фронтове ще има икономическа цена, но добави, че „няма оправдание“ за последното понижение на Moody’s .
„Въпреки това, растежът очевидно отслабна през последната година, забавяйки се до 0,7% на годишна база през второто тримесечие, или 0,9% на глава от населението, тъй като населението на Израел се увеличава, увеличавайки напрежението върху публичните финанси“, пише Reuters.
Пълномащабна война с Хизбула, включително сухопътна кампания, ще доведе до икономическо свиване от 3,1% тази година и бюджетен дефицит от 9,2% от БВП, според Института за икономическа политика Аарон към университета Райхман.
Тъй като бюджетът за отбрана е раздут и коалиционните партньори на премиера Бенямин Нетаняху в правителството настояват за запазване на предпочитаните програми за разходи в забавения бюджет за 2025 г., Moody’s критикува фискалната политика на Израел. Проектът на министъра на финансите Бецалел Смотрич предвижда дефицит от 4% от БВП и съкращения на разходите с 35 милиарда шекели.
Банката на Израел призовава за намаляване на разходите и увеличаване на данъците, за да ограничи дефицита, който правителството прогнозира на 6,6% от БВП за 2024 г., но в момента е 8,3%. Moody’s прогнозира дефицит от 7,5% тази година.
Рускоезичният израелски вестник „Детайли“ пише, че „трудностите, пред които е изправена израелската икономика, се влошават с всеки изминал ден: „Статистиката показва, че щетите, причинени на нея, може да са необратими. Но правителството и министърът на финансите предпочитат да не забелязват това – те имат други проблеми. Те са заети с коалиционни кавги.”
В края на август беше публикувана статистика за обема на израелския БВП. През второто тримесечие на 2024 г. растежът му се забавя с 1,2% на годишна база (спрямо предходното тримесечие). На глава от населението БВП намалява с 0,4%.
„Но тази цифра всъщност не отразява истинската картина на случващото се. Ако сравним данните за второто тримесечие на 2024 г. с данните за второто тримесечие на 2023 г., се оказва, че нашият БВП е намалял с 1,4%. Без да се вземат предвид държавните средства, налети в икономиката на страната като компенсация за щетите от войната, спадът на БВП ще бъде още по-значителен“, пише изданието.
Икономистът Алекс Забежински от инвестиционния фонд Meitav отбелязва, че потребителската активност сред израелците е спаднала с 4,6%. Разходите за покупка на облекло намаляват с 6%, за покупка на мебели, бижута и часовници – с 20%.
Производството пада, а инфлацията расте.
На около 80 000 палестински работници са отказани разрешителни за работа от 7 октомври 2023 г. и не са били заменени. В резултат на това строителната индустрия е намаляла с 40% в сравнение със същия период на миналата година, което прави много по-трудно изграждането и обновяването на жилища. Най-голямо влияние върху спада на производството оказа инфлацията, която през август достигна годишно ниво от 3.6%, като през лятото се ускори силно.
„Икономиката на Израел трябваше да започне да пълзи към възстановяване. В края на краищата много от 300 000 души, които напуснаха работата си, за да се бият, сега са отново в офиси, фабрики и ферми. Вместо това трудната ситуация става още по-трудна. Растежът на БВП е само 0,7% на годишна база през периода април-юни, около 5,2 процентни пункта под очакванията на икономистите, според информационна агенция Bloomberg. На 16 септември израелският министър на финансите Бецалел Смотрич беше принуден да поиска от депутатите да одобрят извънредно увеличение на дефицита. Тази година той отправя такова искане за втори път.
Стъпката на Смотрич тревожи инвеститорите. Както и възможността за по-интензивни военни битки … Парите започнаха да изтичат от Израел. Между май и юли изтичането на средства от банките в страната към чуждестранни институции се удвои в сравнение със същия период на миналата година и възлиза на 2 милиарда долара“, пише британското списание The Economist .
„Всяка военна икономика виси на върха на ножа: правителството трябва да финансира своята армия, често чрез дефицитни разходи, като същевременно гарантира, че тя ще остане достатъчно силна, за да изплати дълговете си, когато настъпи мир. Кошмарният сценарий за Израел е конфликт, който би обхванал Ерусалим и Тел Авив – търговските центрове на страната. Но дори и по-малко интензивна война, в която боевете ще се ограничат до северната част на страната, може да бъде достатъчна, за да преобърне икономиката на страната“, посочва списанието „Ротшилд“.
Докато боевете в региона продължават, прогнозите за бюджетния дефицит на Израел продължават да растат. Сега се очаква дефицитът да достигне 8,1% от БВП тази година – почти три пъти повече от очакваното преди войната.
Инвеститорите не са сигурни дали Израел ще се възстанови. Шекелът е нестабилен и израелските банки изпитват изтичане на капитал. Трите най-големи банки отчитат значително увеличение на броя на клиентите, желаещи да прехвърлят спестявания в други страни или да ги индексират към долара.
В редакционната си статия The Economist рисува „кошмарен сценарий“: „Малко инвеститори се подготвят за война, която да обхване цял Израел, включително Йерусалим или Тел Авив, въпреки че Хизбула може да е способна да предприеме такава атака. При тези обстоятелства икономическият растеж ще бъде силно засегнат, може би дори по-силно, отколкото след 7 октомври. Разходите за армията ще нараснат рязко. Бягащите инвеститори вероятно ще изпразнят банките и ще сринат шекела.“
„Страната е изправена пред понижение на кредитния си рейтинг и рязък спад на брутния вътрешен продукт. Десетки хиляди предприятия са затворени и повече работни места се преместват в чужбина. Докато огромната високотехнологична индустрия на Израел остана устойчива, строителството и селското стопанство, които разчитаха в голяма степен на палестинците, чиито разрешителни за работа бяха отнети от Израел след 7 октомври, пострадаха значително. Туризмът е намалял с повече от 75 процента, което накара много магазини да затворят по обикновено натоварените пътни артерии на Стария град на Йерусалим.
Междувременно разходите за отбрана са се увеличили поне два пъти, като централната банка предупреждава, че войната може да струва 67 млрд. долара до 2025 г. – прогноза, направена още преди неотдавнашната ескалация на конфликта на Израел в Ливан и мобилизирането на две резервни бригади на северния фронт“, пише The Washington Post.
„Икономиката е в сериозна опасност, ако правителството не се събуди“, казва Дан Бен-Давид, който ръководи израелския Институт за социални и икономически изследвания „Шореш“. „В момента те са напълно откъснати от всичко, което не е война … и краят не се вижда“.
Израел беше въвлечен в кървави войни, които заплашваха да преобърнат икономиката заради „разрушителното ръководство“, водено от екипа на Нетаняху, според британския мозъчен тръст Chatam House.
„За да се прекъсне този порочен кръг, е необходимо да се промени из основи дискурсът за сигурността в Израел, който толкова дълго време се основаваше единствено на военната мощ, без да има политическа визия за мир, съжителство и помирение.
Това е възможно само с отстраняването на Бенямин Нетаняху от власт.
Разбира се, прекратяването на неговото управление няма да излекува разделението в израелското общество или да разреши безизходицата в израелско-палестинския конфликт за една нощ. Но неговият подход „няма да се спре пред нищо“. Продължава да бъде пречка в израелската политика и без неговото отстраняване няма възможност за промяна“, пише сътрудникът на Чатъм Хаус професор Йоси Мекелберг.
До края на миналата година, три месеца след началото на войната с Хамас, израелската икономика се е свила с 20%, според Централното статистическо бюро на Израел. Войната с Хамас доведе до рязко увеличение на държавните разходи, които нараснаха с 88,1% през трите месеца след началото на войната в сравнение с предходното тримесечие. В същото време потребителите са похарчили с 26,9% по-малко. Вносът на стоки и услуги спадна с 42%, а износът – с 18%.
На фона на войната на израелските военни с „Хизбула“ икономическите рискове за еврейската държава, отбелязани от всички водещи рейтингови агенции, изглеждат много по-застрашителни, отколкото преди една година.
Дори Израел да излезе победител от военните конфликти, които отприщи в региона, което, между другото, съдейки по реакцията на водещите световни рейтингови агенции, никак не е гарантирано, мащабният срив на икономиката на еврейската държава може да превърне тази победа в пирова.
Забележка: Оригиналните заглавия на анализа са: Израелските финанси пеят тъжни романси. Мащабният икономически колапс неутрализира вече съмнителните военни успехи
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски