Първата публична поява на Румен Радев след края на президентския му мандат, направена пред Софийския икономически форум, беше възприета не просто като експертно изложение, а като политически сигнал. И именно тук се появява първото напрежение: Радев вече не е държавен глава, ограничен от институционалния баланс, а политическа фигура, от която обществото логично очаква по-ясна и категорична позиция.
Радев вече не е президент: от институционален баланс към политическа реч
Вместо това речта му се движеше по добре познатата линия на внимателно балансиране – аналитична, умерена, с ясно изразени критики, но без рязко скъсване с досегашната евроатлантическа рамка. Напротив, макар и под формата на „реализъм“ и „баланс“, в изложението му отчетливо се усеща наклон към по-нататъшна интеграция в ЕС и еврозоната, което придава на изказването му характер не на преосмисляне, а на коригиране отвътре на вече утвърдения курс.
Индустриалната политика на ЕС и Зелената сделка – критика без разрив
Радев започна с положителна оценка за публикувания от Европейската комисия проект на регламента Industrial Acceleration Act, който според него дава надежда за възстановяване на конкурентоспособността на Европа. Той говори за „реалистична оценка“ на състоянието на европейската икономика – високите цени на нисковъглеродните продукти, рисковите вериги за доставки, зависимостта от суровини и енергия и прекомерната регулация.
Критиката му обаче остана в рамките на системата. Вместо да постави под въпрос самия модел, Радев изрази притеснение, че отново се посяга към повече регулации – задължителни нисковъглеродни изисквания в обществени поръчки и субсидии. Това беше предупреждение, но не и отхвърляне на Зелената сделка като стратегическа посока.
Еврозоната като инструмент, но не и под съмнение като посока
Най-чувствителната част от речта – тази за еврозоната – беше формулирана с изключителна предпазливост. Радев подчерта, че еврозоната не може да бъде стратегическа цел сама по себе си, а инструмент за достигане на по-висок стандарт на живот. Той призна негативите от прибързаното влизане – социални и икономически последици – но в същото време настоя за „оползотворяване на възможностите“, които членството дава.
Тук отново пролича евроатлантическата рамка: еврозоната не е поставена под съмнение като посока, а само като начин и темп. Радев ясно отхвърли мита за „златния дъжд от инвестиции“, но не постави под въпрос самата интеграция като цел.
Олигархията и икономическият модел: силна диагноза, без ясен адрес
Радев очерта като изчерпан модела на българската икономика, основан на потребление, кредитиране и растящ държавен дълг. Той посочи спада в износа и рекордния за Европа спад на индустриалното производство като тревожни индикатори.
Централна остана и темата за олигархията – необходимостта тя да бъде „изгонена от властта“, да се прекъснат публичните парични потоци към нея и да се възстанови върховенството на правото. Това беше една от най-силните части на речта, но и тук липсваше конкретен политически адресат или механизъм – още един знак за съзнателно избягване на категоричност.
Във външнополитически план Радев остана напълно в евроатлантическата логика. Той говори за укрепване на съюзите, в които България членува, за необходимостта от политическа зрелост и отстояване на националния интерес, но без да поставя под въпрос самите съюзи. Регионалното сътрудничество с Гърция и перспективата за разширяване на тази „ос на стабилност“ към Румъния бяха представени като модел за бъдещо развитие.
„Възраждане“ срещу Радев: идеологически сблъсък за ЕС, НАТО и суверенитета
Именно тук идва рязката контрапунктна реакция на Костадин Костадинов и „Възраждане“. В позицията си Костадинов не просто критикува Радев, а очерта фундаментално идеологическо противопоставяне.
„Вчера сутринта в свое участие по БНТ Петър Петров, зам.-председател на Възраждане, протегна ръка към екипа на бившия президент Радев, като заяви, че сме готови да работим заедно с него за връщането на българския лев. Отговорът на Радев последва почти незабавно. Пак вчера, само че вечерта, в реч пред Софийския икономически форум бившият президент заяви, че ще се бори за още по-голяма интеграция на България в еврозоната и Европейския съюз„, посочи във „Фейсбук“ Костадинов.
Според него заявката на Радев за още по-дълбока интеграция в еврозоната и ЕС е израз на същата политическа философия, която следват ПП–ДБ, ГЕРБ и ДПС – философия на отказ от национален суверенитет. Костадинов прави директна историческа аналогия, като сравнява сегашния курс към федерализирана Европа с опитите България да стане 16-а република на СССР.
В неговата логика Радев не е „алтернатива“, а част от същия модел:
– „Възраждане“ иска силна, независима държава, Радев – „територия, зависима от Брюксел“;
– „Възраждане“ иска предоговаряне на членството в ЕС, Радев – още по-дълбока интеграция;
– „Възраждане“ иска излизане от НАТО, Радев се гордее с натовската си биография;
– „Възраждане“ иска запазване на българския лев, Радев приема еврото като неизбежна рамка.
Костадинов стига до крайния извод, че всеки глас за Радев би бил глас за ПП–ДБ, а сходствата в позициите по ЕС и НАТО го поставят в един и същи лагер с ГЕРБ и ДПС.
Аналитичен извод: балансът вече не е достатъчен
Речта на Радев ясно показва политически опит, експертиза и способност за анализ. Но именно защото той вече не е президент, а политически субект, балансирането започва да изглежда като уклончивост. Внимателният тон, който преди беше институционално оправдан, днес поражда усещане за избягване на ясно позициониране.
И макар Радев да говори за корекции, реализъм и баланс, наклонът към евроатлантическата реторика е очевиден – еврозоната и ЕС не са поставени под въпрос, а само „подобрявани“. Това обяснява и остротата на реакцията на „Възраждане“, която вижда в тази линия не алтернатива, а продължение на статуквото с по-мека реторика.
На този етап остава открит ключовият въпрос: дали Радев ще направи крачка към по-ясна и категорична политическа позиция, или ще продължи да разчита на предпазливия баланс, който вече не отговаря на очакванията към политик, а не към държавен глава.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
