Европейският съюз все по-често прикрива натрупването на нов дълг зад езика на „кризи“, „специални механизми“ и „стратегически приоритети“, докато реалните цели на Брюксел вече не са растеж, конкурентоспособност и благоденствие, а зелената сделка и превъоръжаването на всяка цена. Това заяви евродепутатът от групата Европа на суверенните нации и представител на „Възраждане“ Рада Лайкова в интервю за „Критично“.
„Кризи“ и „специални механизми“ вместо честен разговор за дълга
Коментарът ѝ беше направен в контекста на предупрежденията, че ЕС може да навлезе в опасна дългова спирала заради огромни разходи, които не са подкрепени от съответен икономически растеж в държавите членки. По думите на Лайкова в Европейския парламент подобни теми рядко се обсъждат в дълбочина, а дебатът често се свежда до повтаряне на дежурни клишета като зелена сделка, инклузивност, ЛГБТ и конкурентоспособност.
Още по темата – Кой ще плати сметката? МВФ предупреди ЕС за дългова спирала до 2040 г.
Според нея понятието конкурентоспособност е изпразнено от съдържание, когато същият този Европейски съюз приема решения, които създават несигурност за инвеститорите. Лайкова даде пример със замразените руски активи в Euroclear в Белгия, чиято стойност надхвърля 200 млрд. евро, и с призивите на отделни евродепутати тези средства да бъдат използвани. Тя посочи, че в дебата се е стигало дори до призиви за присвояване на лично имущество на руски граждани в ЕС, включително апартаменти.
Евродепутатът отбеляза, че подобни действия са проблематични и на фона на предупреждението на белгийския премиер, че подобен подход не бива да бъде предприеман. Причината, според нея, е не само политическа, но и финансова, тъй като активите се намират в Белгия, а държавите членки все още носят отговорност за собствената си финансова стабилност.
Зелената сделка и превъоръжаването като новите приоритети на Брюксел
Лайкова заяви, че в момента стратегическите приоритети на Европейската комисия не са растеж, конкурентоспособност или благоденствие, а две основни направления — зелената сделка и превъоръжаването на всяка цена. По думите ѝ ЕС все по-открито насочва ресурс към военна подготовка, включително през политически документи, които говорят за готовност за евентуален конфликт с Русия до 2030 г.
Тя коментира и начина, по който разходите за отбрана се третират при наблюдението на бюджетните дефицити. Според Лайкова Европейският съюз отново прилага финансови трикове, като позволява част от дефицита, ако е свързан с разходи за отбрана, да не се брои в годишния мониторинг на Европейската комисия. По думите ѝ България също се е възползвала от това изключение и е започнала да насочва средства към тези сектори.
Финансовите трикове не променят реалния дефицит
Евродепутатът подчерта, че подобен подход не променя реалността, защото дефицитът съществува, независимо дали Брюксел го отчита по един или друг начин. Според нея финансовите пазари виждат реалното състояние, дори когато европейските институции измислят нови правила и понятия.
Като пример тя посочи Германия и т.нар. Sondervermögen — специални фондове или извънредни финансови инструменти, които според нея всъщност представляват дълг. По думите ѝ европейските институции и държавите членки измислят нови думи, за да управляват дългове, включително и общия дълг на Европейския съюз, който според Лайкова е в противоречие с духа на европейските договори.
Тя заяви, че в ЕС почти всяка ситуация вече се представя като криза или специално обстоятелство, което служи като претекст за поемане на нов общ дълг. По думите ѝ тази логика се обсъжда и в Комисията по икономически и парични въпроси, където извънредността все по-често се превръща в основание за нови финансови механизми.
SAFE, общият дълг и сметката за бъдещите поколения
Лайкова коментира и механизма SAFE, който също определи като форма на дълг. Според нея, когато на гражданите се говори за милиарди, те трябва да знаят, че това не са реални налични средства, а заеми, които ще се плащат от бъдещите поколения, включително от българските данъкоплатци.
В този контекст тя посочи и участието на България в Европейския стабилизационен механизъм. По думите ѝ страната е депозирала 2 млрд. лв. под претекст за участие във фонд, но тези средства на практика могат да бъдат използвани за покриване на общи дългове на силно задлъжнели държави в ЕС.
Страхът от „унгарския сценарий“ и натискът върху държавите членки
На въпрос дали в отделни държави членки се усеща пробуждане по темата за превъоръжаването и новите дългове, Лайкова отговори, че засега това по-скоро са единични случаи. Като примери бяха посочени позицията на Андрей Бабиш, че Чехия няма да изпълни ангажимент за 2,5% разходи за отбрана през тази година, както и заявката на Джорджа Мелони, че Италия няма да се възползва от целия заем по механизма SAFE.
Според Лайкова обаче Европейската комисия разполага с механизми за натиск върху държавните лидери. Тя заяви, че ако дадена държава не следва стратегическите приоритети на Комисията, може да бъде поставена под финансов и политически натиск чрез средствата от различните европейски фондове.
Евродепутатът подчерта, че ЕС не разполага със собствени пари в смисъла на национална държава, а събира средства от вноските на държавите членки, от мита и от нови източници на приходи като въглеродния данък. По думите ѝ от следващата година голяма част от този въглероден данък ще трябва да бъде внасян и от България към Европейската комисия, която след това ще го преразпределя според собствените си стратегически приоритети.
Лайкова заяви, че много държави се страхуват да не бъдат поставени в черен списък и да не ги последва съдбата на Унгария, а в бъдеще потенциално и на Словакия. Според нея именно този страх ограничава по-широката съпротива срещу курса на Европейската комисия.
В заключение евродепутатът представи европейската финансова политика като система, в която нови дългове се прикриват чрез нови понятия, кризите се използват като основание за извънредни разходи, а политическите приоритети на Комисията се налагат върху държавите членки чрез финансов натиск.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
