Началото на понеделник, 5 август 2024 г., бе белязано от спад на фондовите пазари в Япония, след това в Европа и Съединените щати.
Епицентърът беше индексът Nikkei (Токийската фондова борса), който потъна с рекордните 12,4%. Предишният исторически антирекорд в Япония е регистриран в Черния понеделник през октомври 1987 г.
Акциите на компаниите, регистрирани на фондовия пазар в Тайван, паднаха с 8,4%. Ценните книжа на най-големия в света производител на чипове TSMC поевтиняха значително – с 9,75%.
Южнокорейският индекс KOSPI падна до стойност от 2441,55 пункта, показвайки спад от 8,8% и поставяйки нов антирекорд: това е най-лошият спад на корейския фондов пазар след кризата от октомври 2008 г. Капитализацията на „тежките“ представляващи корейският технологичен сектор – Samsung Electronics и SK Hynix се понижиха съответно с 10,3% и 9,9%.
Австралийският индекс S&P/ASX 200 загуби 3,7%, докато индексът Hang Seng в Хонконг и китайският Shanghai Composite паднаха съответно с 2,3% и 1,3%. През деня, поради повишена волатилност, търговията в Япония и Южна Корея беше автоматично спряна на борсите. Истанбулската фондова борса Borsa Istanbul също спря търговията, след като основният индекс Borsa Istanbul 100 (BIST 100) падна с 6,7%.
След това ефектът на доминото се разпространява в Европа и Америка.
Волатилността (мярка за средното отклонение на цените на финансовия инструмент, бел. Критично) на европейските акции достигна върхове след пандемията. Индексът Stoxx Europe 600 падна с 3,2%, най-рязкото му еднодневно понижение от март 2022 г., съобщи Financial Times.
Спадът засегна всички сектори, като най-много се понижиха акциите на минното дело и енергетиката.
Британският индекс FTSE 100 падна с 2,4%, френският индекс Cac 40 падна с 2,3%, а германският Dax падна с 2,6%.
Веднага след откриването на търговията в понеделник американският индекс Nasdaq Composite се понижи с 6,3%, показвайки най-лошия си резултат от началото на пандемията. В началото на основната сесия спадна и S&P 500 – с 4,1%, Dow Jones Industrial Average – с 926 пункта, или 2,3% .
Индексът на волатилността на CBOE (VIX) , известен като „индекса на страха“ на Уолстрийт, се повиши с рекордните 178,2% до 65,07. Това е най-високата позиция след срива на пазара поради пандемията от коронавирус през 2020 г.
„Страхът идва от слабите числа на заетостта, които сочат към рецесия и факта, че основната лихва на Фед е останала твърде висока твърде дълго“, каза Майкъл Фар от Farr, Miller and Washington , базирана в окръг Колумбия инвестиционна фирма.
На този фон акциите на „великолепната седморка“, която включва Apple, Amazon, Alphabet, Meta, Microsoft, Nvidia и Tesla паднаха с 6,5%, в резултат на което капитализацията на тези компании намаля с почти 900 милиарда щатски долара. Глобалната турбуленция се разпространи и върху пазара на криптовалути: цената на биткойн падна с 18% до $51 455.
Общо на 5 август американският фондов пазар загуби около два трилиона долара.
„Пазарът внезапно се превърна от топъл летен ден направо в есен“, каза Антонио Кавареро, ръководител на инвестициите в Generali Asset Management, пред Financial Times. Пазарите, които се покачваха през по-голямата част от тази година, паднаха поради опасенията, че Федералният резерв на САЩ е твърде бавен, за да реагира на признаците за отслабване на икономиката на страната и може да бъде принуден да навакса изоставането със серия от бързи намаления на лихвените проценти, заяви той пред FT.
Една от причините за мащабната продажба на активи бяха песимистичните новини от САЩ.
През август беше публикуван доклад на Министерството на труда, в който се посочва, че през юли нивото на безработица се е повишило до 4,3% в сравнение с 4,1% месец по-рано.
В допълнение, малко по-рано Фед реши да запази основната лихва в диапазона от 5,25-5,5 процента. Комитетът за отворения пазар, който е подчинен на Федералния резерв, издаде съобщение, в което увери, че икономическата активност продължава да расте със силни темпове.
Данните за безработицата обаче накараха пазарните участници да се усъмнят в реалността на прогнозата на Фед.
„Анализаторите казват, че нестабилността е реакция на влошаващите се условия на заетост и опасенията, че Федералният резерв е пропуснал решаващ прозорец, като е отложил намаляването на лихвените проценти поне до септември.
Министерството на труда съобщи в петък, че само 114 000 работни места са били създадени през юли, повишавайки нивото на безработица до 4,3 процента, най-високото ниво от 2021 г.
Ден по-рано броят на американците, подали за първи път молба за обезщетение за безработица (широко използван измерител на съкращенията), нарасна повече от очакваното, докато ключов показател за производствената активност в САЩ сигнализира за свиване“, отбелязва The Washington Post.
„Фед трябва да облекчи паричната политика по-активно, отколкото се очакваше преди“, казва Найджъл Грийн, ръководител на швейцарската консултантска и инвестиционна компания DeVere Group .
„Това е необходимо, за да се избегне рецесия в най-голямата икономика в света. Грийн посочва, че американският регулатор трябва да започне да намалява лихвите от повече от 20-годишни върхове, в противен случай настоящите рискове могат да доведат до твърдо приземяване.
Според анализаторите на Bloomberg най-голям принос за падането на американския фондов пазар имат най-големите американски технологични компании, водещи индекса – Apple, Amazon, Microsoft, Alphabet (Google), Meta и Tesla.
Всички акции, с изключение на последната, вече поевтиняха с почти 10%, Tesla потъна със 7,5%.
Загубата на инвеститорски интерес към акциите на ИТ гигантите може да се дължи на астрономическите разходи на тези компании за разширяване на собствената им инфраструктура за по-нататъшно развитие и мащабиране на услуги с помощта на изкуствен интелект, чиято възвръщаемост в бъдеще изглежда поне съмнителна за собственици на сигурност.
Както отбелязва Financial Times, най-големите ИТ компании в света са увеличили капиталовите разходи с 50% от началото на 2024 г., а общият им обем е достигнал 100 милиарда долара.
Приоритетна област на инвестиции е разширяването на инфраструктурата, която поддържа работата на AI системи.
В същото време анализаторите на Уолстрийт все по-често изразяват съмнения относно възвръщаемостта на инвестициите от безпрецедентен мащаб.
Amazon, Alphabet, Meta, Microsoft отразиха капиталови разходи във финансовите си отчети за първата половина на 2024 г. – общо $106 милиарда – и не планират да спрат дотук, въпреки опасенията относно възможните колебания на фондовия пазар.
Според главния изпълнителен директор на Meta Марк Зукърбърг, за предпочитане е компанията му да има неизползван запас от мощност на изчислителната инфраструктура, отколкото да остане без нея, когато е необходима. Компанията възнамерява да увеличи капиталовите разходи до 40 милиарда долара тази година.
Общата инвестиция на ИТ гигантите в AI технологии може да се удвои повече от два пъти до края на 2024 г. Според анализаторите от Dell’Oro Group около 1 трилион долара ще бъдат вложени в инфраструктурни проекти, по-специално за изграждането на центрове за обработка на данни, през следващите пет години, въпреки факта, че ИТ бизнесът все още не е успял да убеди инвеститорите че клиентите са готови да похарчат значителни средства за AI продукти.
Както отбелязва Financial Times, силното изтичане на инвеститори през последните седмици от активите на ИТ гигантите се дължи на реакцията на разкриването на планове за увеличаване на обема на капиталовите инвестиции.
Ръководството на Amazon, Google и Microsoft изобщо не се смутиха от спада в цените на акциите на ръководените от тях компании, който започна почти веднага след публикуването на финансовите отчети. Те не възнамеряват да се откажат от плановете за увеличаване на обема на инвестициите в инфраструктурни проекти.
По този начин неадекватната политика на Федералния резерв на САЩ и продължаващата надпревара за мощ на ИИ доведоха световната икономика до най-тежката криза след пандемията. По същество икономиката на глобалната капиталова система е изгубила контрол и неудържимо се свлича надолу.