Писах във Фейсбук, че искам оставката на министъра на образованието, който и да е той, заедно с дирекциите, които отговарят за провеждането на националните изпити за 7-ми клас. Сега се опитвам да видя публикацията си, в която описвам основанията за това искане. Не мога да я намеря и виждам някакви постове с части от мой пост, но с разни глупости около него, които никога не съм писала или загатвала.
Обхвана ме ужас и реших да пиша на Кардамски, защото въпросът е важен и аз няма да спра да искам оставката на продъненото от години МОН.
Сега, обаче, ще трябва първо да публикувам разказа, който седмокласниците трябваше да преразказват и да получат оценки за това:
Изборът
С Таня се прибирахме от училище. Беше слънчев ден, твърде топъл дори за април. Лятото се усещаше във въздуха. Цяла година беше минала, откакто дойдох да уча в този клас, но още минавах за „новата“. Когато за пръв път влязох при бъдещите си съученици, единствено Таня ме покани да седна до нея. Оттогава сме най-добри приятелки.
– Калина – попита ме по едно време тя, – искаш ли през ваканцията да ни дойдеш на гости на вилата? Е, то не е точно вила, това е селската къща на баба и дядо, но тя си е като вила. Наблизо има река и дори става за плаж.
Погледна ме с безпокойство. Не беше сигурна доколко ми е харесала поканата ù. Много ми хареса, но нямаше как. Налагаше се да ù откажа, като повторя това, което целият клас вече знаеше за мен.
– Не мога, Таничка. Нали знаеш, че през ваканцията заминавам за Италия? Майка ми вече ми е изпратила билета. Аз също нямам търпение да я видя, само дето въобще не понасям новия ù съпруг там. Какво като има толкова хотели? Това не значи, че всички трябва да му угаждат на капризите.
Таня ме погледна с неразбиране. Какво ли още исках от този човек? Знаех, че в сравнение с историите, които разказвам, родителите на другите изглеждаха ужасно обикновени хора. Майките пържеха кюфтета, а бащите в събота и неделя все нещо поправяха. Но човек сам избира дали да е обикновен, или не.
В края на улицата обаче, където трябваше да се разделим, Таня спря. Запристъпва от крак на крак и сякаш имаше да ми каже нещо важно, но не знаеше откъде да започне.
– Калина, искам да те помоля за нещо – престраши се накрая тя.
– Брат ми е студент, но се налага да поработи през ваканцията. Може ли майка ти да му намери работа в някой от хотелите ви в Италия? Няма да съжалява, той е много старателен. Вкъщи стана доста трудно, откакто татко тръгна по болниците.
Обзе ме паника. Стиснах устни, за да не ми проличи. Казах ù, че ще попитам, но да не очаква чудеса. Видях как погледът ù угасна. Беше се надявала на повече подкрепа от мен.
У дома заварих баба ми да шие чаршафи. Явно беше получила нова поръчка и машината тракаше под сръчните ù пръсти. Без да отмества поглед от иглата, баба ме прати да приготвя масата за обяд.
В кухнята ухаеше на любимата ми картофена яхния, но от миризмата ми се догади. Подредих чиниите, нарязах хляб и захлупих лице над масата. Когато баба се появи на вратата, аз се втурнах край нея и се затворих в спалнята. Хвърлих се на леглото и се разплаках.
– Калинче, какво се е случило?
Загрубялата ръка на баба ме погали по главата. През сълзи ù разказах как най-добрата ми приятелка в училище моли майка ми да даде работа на брат ù в някой от хотелите си.
– В някой от нейните хотели?
– Да – потвърдих аз.
Усетих как се изчервявам до върха на ушите. Баба поклати глава.
– Е – каза накрая тя, – сега сама трябва да решиш какво предпочиташ да запазиш: лъжата или приятелката си.
До вечерта нищо не хапнах. На другия ден през междучасието издърпах Таня настрана и ù казах:
– Таня, майка ми няма нито съпруг, нито хотели в Италия. Камериерка е там. Но наистина ми е изпратила билет. Отивам, за да ù помагам. През лятото хотелите търсят повече персонал. Вече ù писах. Ще вземат и брат ти.
Таня беше толкова озадачена, че почти не чу добрата новина.
– Но защо си ме лъгала досега?
– Беше ме страх, че съм нова в класа и никой няма да ми обърне внимание.
– Ама че дивотия! – каза тя и ме прегърна. Хванахме се за ръка и така влязохме в час.
Това е разказът. Какво трябва да знаят децата на 12-13 години? Какво е развод и къде са родителите? Как се живее с богат мъж на Запад? Как този мъж може да помогне на момче на 13 години с болна майка, който трябва да стане камериер в неговите хотели, за да спаси майка си ? Защо едно дете на 13 години лъже, че майката има богат мъж, за да бъде прието в нов клас?
После, защо дете на 13 години, което може според нашия Кодекс на труда да работи само при определени условия, ще бъде камериерка в Италия през лятото? За да помага на майка си? И защо това дете е постъпило лошо като е излъгало за бедността си и трябва да поправи лъжата? Пък и да намери работа на брата на момичето с болната майка е положителна постъпка? Да, тя е, но това е белег за едно гнило общество и липса на държава. А има агенции за защита на децата, за защита на детския труд!
Въпросите могат да са безброй. Пише, че на този разказ трябва да се направи трансформиращ преразказ, каквото и да означава това. Може би всеки ученик трябва да разбере ситуацията и да бъде в ролята на разказвач от трето лице.
Стана ясно, че МОН е поръчало разказа на писателката Кристин Димитрова специално за изпита на седми клас. Как и защо не е ясно. Какви са били изискванията на МОН?
Каквито и да са мотивите на МОН и на писателката, разказът за преразказ е ужасяващ.
Ако много родители не разбират – ще поясня. Този разказ внушава открито робска психика, незаконно и антихуманно подчинение от бедност и безизходица. Формиране у децата психика на губещи честни хора. Добре – изборът е да не се лъже – но на какво да разчита детето – на работата си като камериерка в седми клас? На сълзите при бабата, с която е принудено да живее, на несъществуващия богат чичко?
Стигнали сме до либерален маразъм във възпитанието на децата си!
МОН е отдавна министерство, което работи против нормалната достойна психика на децата в България!
С предмет по предприемачество в първи клас, конкуренция преди буквите, с антиколективизъм, с филми за родители №1 и №2, с проекти като „Заедно в час“, които освен ограмотяване носят и антибългарски проекции. С фондациите на Деница Сачева и подобни като нея, които осъществяваха публично-частни партньорства за дезинтерграция и после направиха министерски кариери.
Като политиката на Даниел Вълчев за бюджетите, които следват ученика и затвориха стотици села в България. Като политиката на кумеца на Д. Вълчев – Красимир Вълчев, който продължи да затваря училища и сега има основно влияние върху образованието в парламента.
Сегашният министър е от месеци, за него се знае само, че е пълен със западни курсове по квалификация по образователен мениджмънт. Но какъвто и да е – трябва да си ходи и да разсъждава до пенсия върху разказа на Кристин Димитрова, която и да е тя, по проблемите на тинейджърите в България.
Оставка на МОН – от горе до долу!
За средното и висшето образование – отделно! ОСТАВКА!
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Проф. Мария Пиргова изригна: ИСКАМ ОСТАВКАТА на министъра на оразованието!
Мнението на проф. д.п.н. Мария Пиргова за КритичноБГ е публикувано без редакционна намеса!
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски