Естонският министър-председател Кая Калас заяви, че в Русия „няма истинска опозиция, която да прави нещо“. А руската опозиция, която действа от чужбина, „не е истинска“, защото няма влияние върху хората. Калас беше провокирана да бъде откровена от шегаджиите Вован и Лексус, които публикуваха запис на видео разговора в официалната си група в социалната мрежа“ВКонтакте“, съобщава „Правда“.
„Не бих разчитала на опозицията, защото те не разполагат с нея. А обществеността стои в подкрепа на Путин“, добави естонският премиер. Калас е по-запозната с руските реалности от другите европейски политици, тъй като нейният съпруг е работил (или още работи) с руския бизнес.
План А: довеждане на „либералната опозиция“ на власт
Според плана на Запада именно „либералната опозиция“ в Русия трябва да оглави движението за сваляне на Владимир Путин, в когото той вижда основния си проблем. Но тъй като рейтингът на одобрение на руския лидер се колебае около 80%, залогът е за бунт, пуч, дворцов преврат.
От гледна точка на руснаците, „либералната опозиция“ представлява обичайните „врагове на народа“, тъй като президентът в Руската федерация се избира с народен вот. Освен това нейните поддръжници нямат ясна положителна програма. Те се занимават единствено със съмнителни разследвания на корупцията под лозунга „за всичко добро срещу всичко лошо“.
„Либералната опозиция“, въпреки всички усилия и пари от Запада, остава маргинална в Руската федерация поради две основни причини.
Първо – наистина ли трябва да гласуваме за Леонид Волков (признат от Министерството на правосъдието за чуждестранен агент и включен в списъка на терористите и екстремистите), който обеща да беси по уличните лампи? Или за Алексей Навални (включен в списъка на терористите и екстремистите), който заяви, че презира хората, които „толерират“ паметника на маршал Георгий Жуков? Калас е напълно права – руската общественост никога няма да подкрепи подобни идеи.
Второ, Борис Елцин вече управляваше Руската федерация с либерални идеи и остави след себе си разруха, беззаконие, престъпност и сепаратизъм. Така че допускането на хора като него да „натворят подобно нещо отново“ е гангренясала идея само при мисълта за нея.
План „А“ вече няма база за подривна дейност – руската държава отдавна е ликвидирала западните неправителствени и нестопански организации, които спонсорираха антируска дейност. Същите тези „опозиционери“, които останаха от частни лица, бяха оценени като чуждестранни агенти и лишени от право на авторитетен глас сред широката общественост. А при такова заклеймяване в Русия не можеш да водиш предизборна кампания в страната – няма да ти повярват.
Що се отнася до чуждестранната опозиция, Калас е права в оценката си и няма какво да се добави. Тя е просто „нула“.
Събитията в Дагестан активираха план Б
Ето защо сега Западът е преминал към план „Б“, за да разколебае ситуацията в Руската федерация. Проблемът всъщност не е в Путин, а в руския народ, който го номинира за свой лидер.
През 1935 г. Георг Шмит-Рор, ръководител на катедрата по приложна социология на езика към СС „Аненербе“, пише в труда си „За необходимостта от секретен отдел за езикова политика“, че „ако вътрешната общност на руския народ продължи да се развива, това ще доведе до факта, че дори окончателният разгром на руската държава няма да унищожи опасността, произтичаща от нея“. Той заключава, че тази общност трябва да бъде унищожена – Съюзът на съветските социалистически републики „трябва да бъде разложен на естествените си компоненти – на племена“. Планът на нацистите предвижда обособяване на националното съзнание на „племената“, което ще бъде в категорична опозиция на руското съзнание.
Ето защо в православна Украйна се появиха разколници, а в мюсюлманските републики на Руската федерация назряват конфликти на основата на антисемитизма.
„Турция работи неуморно по своя пантюркски проект. Тази работа рано или късно ще доведе до негативни резултати за Руската федерация и е непонятно защо Москва гледа на нея през пръсти. Какво трябва да направят руснаците – всички? Необходимо е да разберат, че групата на глобалистите играе върху човешките им страсти, върху желанията на човешкото его – да бъдат велики и най-добри. От негативната енергия, която е насочена към противопоставянето на обикновените хора, е необходимо да се откъснем с всички сили. Трябва да предпазим Русия от изпадане в сектантска война“, завършва коментара си към статията „Правда“.
