Еврото като политически катализатор преди изборите и преразпределението на политическите играчи
Влизането на България в еврозоната се превърна в ключов политически маркер, който отваря пространство за формации с твърда антиевро позиция. Според анализ на Института за стратегии и анализи (ИСА), публикуван в Епицентър, за „Възраждане“ това създава „златен момент“, ако негативните ефекти от приемането на еврото съвпаднат с предсрочни парламентарни избори.
Лидерът на партията Костадин Костадинов още в началото на годината заяви:
„Идват избори през март, след по-малко от 3 месеца. На тези избори “Възраждане” ще стане първа политическа сила, ще възстанови българския лев, ще извади страната от шиткойн зоната и ще срине едновременно и ЕЦБ, и ЕК. Достатъчно е само едно – да се гласува за „Възраждане”. Ние ще свършим останалото.“
ИСА отчита пикове на радикализация в поведението на партията – протести срещу еврото, остри изявления и революционна реторика. Тази линия, според анализа, консолидира твърдия електорат.
Темата за референдум за еврото, макар и в колизия с Конституцията, според статията, остава централен мобилизационен инструмент. Анализът отбелязва и конкуренцията от президента Румен Радев в антиевро реториката, но подчертава, че „Възраждане“ има предимство, тъй като тази позиция е стратегически приоритет за партията от години. Това в прав текст означава, че партията на Костадинов има реален шанс да спечели изборите, особено ако на тях се изправи срещу добре познатите към момента политически играчи. Вероятно политическата рулетка би могла да бъде пренаредена в посока повдигане на избирателната активност от проект на президента, но към момента категорично данни за участието на такъв на идните избори няма.
Заключението на ИСА е, че „Възраждане“ затвърждава профила си на евроскептична партия, която се подготвя както за президентски, така и за предсрочните парламентарни избори, в условия на задълбочаващо се разделение по про- и антиевропейската линия.
„Възраждане“ и таванът на протестния вот
Тези изводи на ИСА очертават рамката, в която партията се движи – между твърда мобилизация и ограничен потенциал за разширяване. Именно тук започва по-широкият въпрос: доколко радикалната реторика е симптом на обществен проблем и доколко – инструмент за политическа употреба.
Популизмът като етикет и като обществена реакция
Анализът на ИСА очертава силните и слабите страни на „Възраждане“, които в голяма степен са провокирани от дълбоката поляризация в обществото по ключови теми като еврото, войната в Украйна, Европейския съюз и външната политика като цяло.
Терминът „популистки партии“ се наложи през последните години като етикет за всяка реторика, различна от официалната линия на Брюксел. Всеки, който предлага алтернативна визия за европейската и националната политики, бива лесно заклеймяван като „популист“. Политическата динамика в Европа обаче показва възход на суверенистките партии именно като реакция срещу все по-авторитарния модел на управление, налаган основно от Европейската комисия.
Подписване на коалиционното споразумение на новото правителство в Чехия.
Показателен пример са последните избори в Чехия и съставеното там правителство, определяно като „популистко“ или от „популистки партии“. Подобни формации набират сила и в Испания, Великобритания и Португалия, а в Германия „Алтернатива за Германия“ вече е първа политическа сила. Това не е изненада, а логичен обществен отговор на провалени миграционни, икономически и външнополитическа политика на Европейския съюз. Между другото, думата „популизъм“ произхожда от латинската populus – „народ“. И когато „народните политики“ се сблъскат с абстрактни понятия като „европейска идентичност“, „голямо европейско семейство“ и „европейско бъдеще“, резултатът е пред очите ни.
Защо недоволството не се превръща автоматично във власт
Статуквото налага схващането, че в България подобни партии имат по-скоро ограничен електорален таван и „Възраждане“ не прави изключение. Причините са няколко.
Първо – разочарованието от предишни партии от този спектър като „Атака“, ВМРО и НФСБ, чиито лидери в крайна сметка подкрепиха статуквото под лозунга „за хората го правим“.
Второ – липсата на мащабна вътрешна криза. Въпреки че България остава най-бедната държава в ЕС, страната не е преживявала тежка икономическа катастрофа (освен тези, продиктувани главно от външни фактори), подобна на тази от 1996 г., която доведе до радикална смяна на властта. Тогава управлението беше свалено именно чрез далеч по-крайни действия, отколкото днес се описват като „радикализация“.
Именно на този фон се появява еврото. Пролетта на тази година може да се окаже изключително неблагоприятна за избори за формациите от т.нар. „евроатлантически спектър“, които се хвалят, че са въвели еврото предсрочно. Извън твърдите партийни ядра и хората с по-висок социален статус, обикновените граждани вече усещат „ползите“ – чрез поскъпване на стоки и услуги. Това е процес, който ще продължи осезаемо и няма да бъде спрян със зле организирани PR кампании на институциите.
Вижте още – В Клуба на богатите, но без забогатяване – шест дни с еврото
В този контекст предупрежденията на „Възраждане“, че преходът от лев към евро ще бъде използван за повишаване на цените и държавата няма да може да повлияе, могат лесно да се превърнат в ефективен предизборен лозунг – дори с доза самоирония често срещана в социалните мрежи: „Копейките бяхме прави“. Защото дори хора, които не изпитват особен сантимент към националната валута, усещат реално ефекта върху собствения си джоб.
Външната политика отвъд клишето „проруски“
Външната политика на „Възраждане“ има както положителни, така и отрицателни страни. Връзките с Русия и „Единна Русия“ са повод за обвинения, към партията, че е проруска или дори контролирана от Кремъл – твърдения, които остават на нивото на слухове. Факт е, че тези контакти не са тайна и никога не са били отричани. За част от обществото това носи негативи заради войната в Украйна и историческото ни минало, но за други санкционната политика на ЕС срещу Русия изглежда по-скоро като източник на загуби за България.
В същото време външнополитическите контакти на „Възраждане“ не се изчерпват с Русия – партията поддържа отношения с представители на Републиканската партия в САЩ, с Германия (АзГ), Китай, Гърция и други държави. Етикетът „русофил“ обаче често заличава цялата тази картина. А тя е проста: България е малка държава, със стратегическо географско положение и с твърде много пропуснати възможности, за да си позволи лукса да затваря врати за бъдещо сътрудничество. Реалността, която не се влияе от слухове, е, че „Възраждане“, както сами твърдят в свои официални позиции, добре осъзнават това и поддържат балансирана външна политика и на Изток, и на Запад с фокус върху българския национален интерес и ползите за страната ни, които могат да бъдат постигнати. В този смисъл партията на Костадинов се явява източник на бързи икономически решения, които биха могли да допринесат за скорошен подем на икономиката чрез привличане не само на инвеститори, но и на политически партньори сред великите световни сили.
Избирателната активност – ключът към реалната промяна
Каквито и анализи да се правят – включително спекулации дали президентът Радев ще създаде собствена партия – те остават безпредметни, ако не се промени избирателната активност. Нейните трайно ниски нива не просто обслужват, а укрепват статуквото. За сравнение, в Чехия промяната в управленския курс беше постигната при 68,9% избирателна активност – нива, които България не е виждала от 2001 г. насам. Именно такава масова гражданска мобилизация би дала по-реална представителност на едно бъдещо управление и би се превърнала в ефективен механизъм за обществен контрол над властта. Но най-важното е, че би обезличила влиянието на купения и корпоративния вот, защото само високата избирателна активност намалява неговата величина и ефект. Факт – добре известен на управляващото статукво, което хвърля активни усилия в убеждаването на българските граждани, че няма смисъл да гласуват. Мантрите „с избори нищо няма да се промени“, „няма за кой да гласувам“ и „всички са маскари“ работят в полза на статуквото.
Ето защо ние, от редакцията на „Критично“, ви призоваваме – гласувайте на предстоящите избори.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
