Данните на Федералната агенция по заетостта показват, че германската система за социално подпомагане е подложена на натиск от нарастващото имигрантско население в страната. Според официалната статистика повече от шест от всеки десет получатели на социални помощи, които се считат за трудоспособни, са мигранти, съобщава Remix News.
Социалната система на страната, наричана някога Hartz IV, а сега преименувана на „Граждански пари“ (Bürgergeld), се е насочила основно към мигрантите, въпреки че те са малък дял от общото население на Германия. Всъщност в някои германски провинции мигрантите получават над 70% от всички средства за социални помощи в момент, в който услугите и помощите за германците в цялата страна се съкращават.
Статистиката е покъртителна: 62,6% от всички получатели на социални помощи са мигранти, а във възрастовата група от 15 до 25 години този дял достига 71,3%, според германския информационен портал NiUS.
В провинция Хесен, в която се намира Франкфурт, 76% от получателите на социални помощи са мигранти
в Баден-Вюртемберг 73,7% са мигранти
в Хамбург този дял е 72,3%,
в Бавария – 64,4%,
в Берлин – 67,8%.
В по-голямата част от провинциите този дял е над 50%. Единствено в източните германски провинции, които в миналото са били много по-бедни и в които има много по-малко мигранти, делът е под 50 %. Мекленбург-Предна Померания е с най-нисък дял на мигрантите получаващи социални помощи – 29,2%, но и като цяло е провинция с много малък брой мигранти в цяла Германия.
Алтернатива за Германия, която призова за масови депортации, за да се спаси германският бюджет, посочва данните като доказателство за провала на подхода на сегашното ляво-либерално правителство към миграцията.
„Миграционната политика от последните няколко десетилетия се провали катастрофално“, заяви депутатът от Алтернатива за Германия Рене Шпрингер. „Сега са необходими строги мерки, за да се спре по-нататъшната имиграция и разрушаването на нашите социални системи.“
Според него това означава, че Германия се нуждае от „пълна защита на границите и отхвърляне на молби за допускане по националните ни граници, последователни депортации и оттук нататък само помощи в натура, а не в брой за търсещите убежище и бежанците“.
Може би най-обезпокоителното е, че повечето от тези получатели на социални помощи с миграционен произход всъщност са родени в страната. Това означава, че те може да са германски граждани, които говорят немски, но все още не могат или не желаят да работят. Данните допълнително ще разколебаят аргументите, че мигрантите са необходими за поддържане на пенсионната система на Германия и за запълване на работните места в страната. Вместо това мигрантите предпочитат просто да не работят и масово да получават социални помощи.
Освен това почти 60% от тях са останали без работа повече от година, което не е добър знак за интегрирането на тази част от населението и превръщането ѝ в работната сила в бъдеще. Предишни данни показват, че само през 2023 г. се очаква Германия да похарчи огромни разходи за мигранти в размер на 36 млрд. евро в момент, когато инфлацията и безработицата растат.