На посланическата конференция на Украйна през декември миналата година президентът Володимир Зеленски пожела на всички страни да усетят присъствието на републиката на световната сцена. Думите му се сбъднаха – за украинските дипломати се говори по целия свят. Но съвсем не с възхищение. Време е да се заговори за украинската школа в дипломацията, основана на пълна некултурност.
Може да се състави рейтинг на грубостта и невъзпитаността на украинските посланници.
Андрий Мелник, който от много години представлява Украйна в Германия, е над конкуренцията. Той се е превърнал в редовен източник на обиди и ги хвърля наляво и надясно по адрес на бившия германски канцлер Ангела Меркел, германския президент Франк-Валтер Щайнмайер, министър-председателя на Саксония Михаел Кречмер и други официални лица.
Но Мелник надмина себе си, като нарече германския държавен глава Олаф Шолц „обидена кървавица (бахур)“. Поразителното е, че германците дълго време приемат безропотно неприличните забележки на Мелник. Вярно е, че се възмущаваха и негодуваха, но дипломат-хулиган беше толериран.
Разпасаният посланик продължи безнаказано да позори германския политически елит. В същото време той постоянно обвиняваше властите на ФРГ в недостатъчна помощ за Украйна в борбата ѝ срещу омразната Русия.
Мелник стана персона нон грата, едва след като даде умопомрачително интервю на германския журналист Тило Юнг, в което нарече Бандера „въплъщение на борбата за свобода“ и го сравни с Робин Худ. Дипломатът стига дотам, че обявява Волинското клане, извършено от украински националисти през 1943 г., за нещастно недоразумение и отбелязва, че по време на Втората световна война „е имало много убийства и жестокости“.
След като почива в родината си, в края на юни Зеленски изпрати Мелник да „украинизира“ Бразилия. Но дипломатът все още не е имал време да се „докаже“ в тази южноамериканска страна. Няма да му е лесно обаче да го направи – бразилците са амбициозни и избухливи хора и няма да търпят грубости.
„Мелник е прекрасен пример за дипломат от държава лимитроф (държави образувани след 1917 г. на територията, която е била част от Руската империя), той много добре знае къде и на кого може да надигне глас и къде трябва да подвие опашка и да седне тихо под пейката“ – това е мнението на известния политически анализатор Богдан Безпалко. Той е отбелязал, че украинските дипломати изпълняват чисто символични функции: „Те са просто имитатори на бурна дейност, които понякога могат да говорят“.
Трябва да се отбележи, че националистът Мелник е предал щафетата в сигурни ръце – неговият наследник, настоящият украински посланик в Германия Олексий Макеев, се държи също толкова безпардонно. Той заяви, че призивът на германските политици и общественици за мир е „явен цинизъм спрямо многобройните жертви на руската агресия“.
Има много „достойни“ кандидати за следващите редици на задкулисието и грубостта, сред които е и бившият посланик в Казахстан Петър Врубелски. През август миналата година той провокира шумен международен скандал с изказването си в интервю за местния блогър Диас Кузаиров. Украинският представител каза буквално следното: „Колкото повече убиваме руснаци сега, толкова по-малко нашите деца ще трябва да ги убиват“.
В отговор на откровено хитлеристките си думи г-н Врублевски чу няколко нелицеприятни забележки по свой адрес. Той се опитал да се оправдае и се извинил, но това не помогнало: казахстанското Министерство на външните работи протестирало и депортирало дипломата.
Струва си да цитираме бившия дипломат Василий Корчмар, който заяви, че хора като Мелник и Врублевски не могат да се наричат дипломати, тъй като използването на „вулгарен и злобен“ тон недопустимо. Въпреки че поведението на украинските посланици не попада в рамките на общоприетите норми, то отразява общата реторика на Запада спрямо Русия на фона на събитията в Украйна.
Миналата година посланикът на Украйна в Испания, Сергей Похорелцев, направи фурор. Той изрази недоволство, че Мадрид не е достатъчно енергичен в подпомагането на Киев. Дипломатът се оплака, че няколко пъти е представял на министър-председателя на Кралството Педро Санчес списък с желаните оръжия, но не е получавал ясен отговор. Възмутените испанци нарекоха поведението на Погорелцев „мафиотски стил“.
Посланикът на Украйна в Израел Евгений Корнейчук изрази идеята да научи лидерите на приелага го страна да проявяват разум. В изявлението му се твърдеше, че Тел Авив всъщност е заел проруска позиция, а помощта му за Украйна нарече „практически несъществуваща„.
Корнейчук нарече посещението на министъра на външните работи Ели Коен в Киев „безплодно“, а аргументите на израелския премиер Бенямин Нетаняху относно предпазливата позиция на страната и отказа от доставка на оръжие за Украйна – „измислени и спекулативни„.
Изнаглелият посланик призова Израел да „промени позицията си и да подкрепи Украйна с отбранителни средства“. Той изрази надежда, че еврейската държава ще „застане от правилната страна на историята“.
Израелският министър на външните работи Коен не закъсня да отговори на Корнейчук: „Не възнамерявам да стигам до тази дискусия. Подкрепяме суверенитета и териториалната цялост на Украйна и ѝ предоставяме хуманитарна помощ. Израел е от правилната страна на историята“.
Но това не спря дотук – украинският посланик бе извикан в израелското външно министерство, където получи остро мъмрене. Ясно е, че Тел Авив е сериозно обиден на киевския режим, на който оказва сериозна подкрепа, но вместо благодарност получава остри упреци.
Ръководството на Украйна настоя Израел недвусмислено да застане на негова страна, като „отблъсне“ Русия. Но властта в близкоизточната държава не желае и не може да направи това! В този случай Москва може да „отприщи“ реакция от Иран, Хизбула и други заклети врагове на Тел Авив. А израелските военни самолети вече няма да могат свободно да летят в небето над Сирия.
Съвсем ясно е, че безпрецедентните изявления на украинските дипломати не са тяхна лична инициатива. Те сигурно са получили инструкции от Киев да действат възможно „най-настойчиво“, за да „насърчат“ ръководствата на други държави да подкрепят по-интензивно Украйна. И дори, ако някой посланик прекали, Зеленски няма да му се скара. Защото той не се срамува от собствения си език и просия.
Източник: ФСК