Най-голямата руска частна петролна компания „Лукойл“ хвърля огромна икономическа и политическа сянка върху България – но привилегированата позиция на енергийния гигант в балканската страна е все по-застрашена, пише Politico.
Това се дължи на факта, че дерогацията от петролните санкции на ЕС, с която се ползва българският клон на компанията, изтича в края на следващата година, с което се прекратява уникалната и много печеливша позиция на компанията да снабдява със собствен евтин суров петрол разрастващата се рафинерия „Нефтохим“ в черноморския пристанищен град Бургас.
Бъдещето на рафинерията „ще бъде история на упадък“, каза Виктор Катона, водещ анализатор на суров петрол в компанията за пазарни анализи Kpler.
Ако дейността на рафинерията бъде застрашена, правителството е готово да я поеме, „ако е необходимо“, заяви българският министър на отбраната Тодор Тагарев пред POLITICO през юни. „Това е въпрос, който може да бъде решен.“
Лукойл „успя да превърне икономическия си отпечатък в голям политически лост“ чрез финансиране на медии и партии, казва Мартин Владимиров, експерт в Центъра за изследване на демокрацията. „Влиянието му върху българския политически и икономически елит е огромно. „Това влияние е „толкова голямо“ отчасти защото „българската държава не е в състояние да управлява кризисни ситуации при евентуално внезапно спиране на доставките на суров петрол от Русия“, каза Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия, който сега работи като анализатор.
Зависимостта на България от руския суров петрол беше сред причините страната да лобира усилено за освобождаване от санкциите на ЕС срещу вноса на руски петрол – усилие, подкрепено от целия политически спектър, включително от премиера-реформаторКирил Петков. Миналата година София получи единствената дерогация на ЕС за внос на суров петрол по море, а на няколко държави беше разрешено да продължат да купуват петрол по тръбопроводи за ограничен период от време.
…
Въпреки че е исторически съюзник на Русия, София категорично подкрепя Украйна във войната – изпраща оръжия и боеприпаси. Миналата година тя отхвърли исканията на Кремъл да плаща за вноса на газ в рубли, с което България стана първата страна от ЕС, която беше отрязана от руските доставки.
Миналия месец българските депутати гласуваха за прекратяване на споразумението, което даваше на Лукойл контрол върху бургаския терминал за внос на суров петрол „Росенец“. Тази седмица правителството заяви, че има за цел да измисли как рафинерията на Лукойл да премине към преработка на неруски петрол.
През януари правителството заяви, че фирмата ще трябва да започне да плаща местни данъци за първи път, като парите ще отиват във фонд за енергийна сигурност. Според Делян Добрев обаче фирмата не е платила нищо, откакто е наложена тази мярка.
Лукойл заяви пред POLITICO: „Доколкото ни е известно, законодателството все още не е влязло в сила и не сме били информирани от властите относно размера на тази вноска.“
Фирмата добави, че „винаги е изпълнявала изцяло своите задължения“ по отношение на пристанище Росенец „и не вижда основания за прекратяването им“.
Проблемите на „Лукойл“ вероятно ще нараснат след изтичането на дерогацията.
Добрев изчислява, че освобождаването е довело до покачване на печалбите на Лукойл до 2 млрд. евро в България през последните 12 месеца, като данъчните приходи „са използвани за финансиране на режима на [руския президент Владимир] Путин“.
Но ако София не успее да получи нова дерогация, позициите на Лукойл в България вероятно ще се свият.
„Те са тук, защото се възползваха от големи пропуски в управлението и генерираха много пари“, казва Мартин Владимиров. „Не мисля, че Лукойл има стимул да остане … защото вече няма да може да генерира тези огромни печалби“.