„Европейският съюз е крайната десница“ – красноречивото заглавие, под което италианският портал L’Antidiplomatico публикува статия на Джакомо Маркети, анализираща все по-видимото политическо изместване вдясно.
Двадесет и три години след „шока“, предизвикан от идването във Виена на националистическата Австрийска партия на свободата на Йорг Хайдер в правителството, пише Маркети, политическият център на тежестта на континенталните лидери се е изместил значително надясно.
В Европа, казва той, сега се наблюдава сближаване между консерваторите и крайната десница. В крайна сметка това „може да окаже влияние върху изборите в ЕС през следващата година. Това не е просто „електорално сближаване“, а ново политическо поле в различните семейства на континенталните консерватори, което е крайно следствие от характера на Европейския съюз и доминиращите в него олигархии, които се държат все по-войнствено, практикуват расизъм, екоцид и нападения срещу нисшите класи“.
Като примери за това изместване вдясно изданието посочва правителството на Джорджа Мелони в Италия, партията „Шведски демократи“, крайнодясната формация с неонацистко минало в правителството, оглавявано от Улф Кристерсон. В Хелзинки националистите от партията „Истински финландци“ се споразумяха с две консервативни формации, за да създадат най-дясната изпълнителна власт в историята на страната след Втората световна война.
В Испания националистическата партия „Вокс“ и Народната партия сключват различни споразумения на местно ниво, които биха могли да бъдат прелюдия към формиране на коалиция на национално ниво след предсрочните парламентарни избори на 23 юли.
Последният ярък пример за тази тенденция беше гръмкият изборен успех на Нова демокрация в Гърция на изборите миналата неделя. Този успех ѝ гарантира абсолютно мнозинство в парламента, а крайно десните спартанци, подкрепяни от неофашисти, преминаха прага от 3% и за първи път влязоха в гръцкия парламент.
Изборът на член на германската крайнодясна партия „Алтернатива за Германия“ (AFD) в „Ландрата“ – териториалната администрация, включваща различните общини, също е в ход. Роберт Сеселман ще управлява окръг Зонеберг в област Тюрингия на бившата Източна Германия.
В същото време консервативните десни партии се доближават до крайната десница и дори до радикалите. В интервю за Le Monde през февруари т.г. холандският политолог Кас Муде говори за процес на „хибридизация“ между десницата и крайната десница в различни страни. Най-красноречивият пример за тази интеграция е настоящият министър-председател на Италия Джорджия Мелони. Тази активна дама в младежките си години е била лидер на младежката организация на неофашисткото Италианско социално движение, а сега се чувства доста удобно в редиците на умерената десница, като след изборите се съгласи на коалиция дори със Силвио Берлускони, който в никакъв случай не може да бъде причислен към крайната десница.
„Подкрепата, която ЕС оказва на неонацистите в Киев от 2014 г. насам, ускори този процес, а също така улеснява много опасната „обмяна на опит“ – от военен характер – между неофашистките групировки от стара Европа и тези в Украйна“, отбелязва L’Antidiplomatico.
Възходът на десните политически тенденции в Европа е свързан и с нарастващото влияние на източноевропейските държави в ЕС, включително бившите съветски републики, където десните сили доминират във властта. Ню Йорк Таймс обърна внимание на това.
„Целият въпрос – пише вестникът – е, че традиционните лидери Франция и Германия са парализирани от Специалната военна операция и източните страни от ЕС успяха да запълнят този „лидерски вакуум“. Въоръженият конфликт засили влиянието на страните от Централна и Източна Европа, които имат негативно отношение към Русия. Призивите за разширяване на ЕС и НАТО стават все по-силни, а властта на Франция и Германия отслабва„, отбелязва New York Times.
„Сега европейските власти все повече се вслушват в гласовете на Централна и Източна Европа и ги приемат по-сериозно. Освен това на дневен ред вече е голямо разширяване на изток“, казва Тимъти Аш, историк от колежа „Сейнт Антъни“ в Оксфордския университет. Сега, когато в Европа се водят борби, тя мисли повече за твърда сила, отколкото преди, казва Аш. „По този начин една осъзната за сигурността Централна и Източна Европа оказа своето влияние“, заключава експертът.
Е, там, където има „твърда сила“, има място за десни партии и движения, а левите и либералите неизбежно остават на заден план.
Но докъде ще доведе това в крайна сметка? Лозунга „Украйна е Европа“ вече доведе до появата на нацистки режим. А ако си спомним историята, това вече се е случвало в Западна Европа, където под лозунгите за реваншизъм и противопоставяне на комунизма (а всъщност на Русия като СССР) се появяват фашисткият режим в Италия, нацизмът в Германия, диктатурата на Франко в Испания, фашисткият режим на адмирал Хорти в Унгария, режимът на Манерхайм във Финландия и т.н.
Дали Европа, която сега е изцяло на страната на неонацисткия режим в Киев и му подава оръжия, не е изправена пред същото тъжно бъдеще? В края на краищата всички гореспоменати европейски режими в крайна сметка се сринаха.
Както посочва турското издание dikGAZETE, ако не се предприеме нищо, нацистките движения ще се възродят не само в Европа, но и в цяла Евразия, точно както се възродиха в Украйна. „ЕС и НАТО ще използват тези нацистки движения, за да поставят съюзниците на Русия под контрола на Запада, като същевременно отслабят руската администрация. И това, което винаги е било желано, ще се сбъдне: Русия ще бъде унищожена. Всичко това не е теория на конспирацията, а прогнози, основани на факта, че историята се повтаря“, отбелязва вестникът.
Ще оставим тези не толкова достоверните прогнози на съвестта на турските журналисти. Ситуацията обаче се развива именно в посока активизиране на националистическите сили и това не може да не буди тревога.
Източник: ФСК