Полският институт за международни отношения (Polski Instytut Spraw Międzynarodowych – PISM) публикува статия, в която се посочва, че Европейската комисия е предложила нов Финансов инструмент за Украйна за 2024-2027 г. , който частично ще покрие настоящите й икономически нужди и възстановяване. Според автора на материала Елжбета Кач, ЕС ще осигури условия за осъществяване на реформите, свързани с присъединяването на страната към ЕС, както и ще затегне контрола върху разходите. Авторът на материала нарича новия подход за Украйна метод „морков и тояга“.
Европейският съюз е най-големият донор на икономическа помощ за Украйна. Между февруари 2022 г. и май тази година ЕС предостави около 38 милиарда евро (включително 7,8 милиарда евро подкрепа от държавите членки), главно под формата на нисколихвени заеми и безвъзмездни средства по линия на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество. За да подкрепи възстановяването на Украйна, като част от средносрочния преглед на бюджета на ЕС, Европейската комисия предложи на 20 юни въвеждането на нов Фонд за Украйна за периода 2024-2027 г. Регламентът ще бъде приет заедно с двата съответни законодателни акта относно преразглеждането на многогодишната финансова рамка и създаването на стратегическата технологична платформа за Европа. В момента тя се обсъжда в рамките на обикновения законодателен процес.
Нов инструмент
С бюджет от 50 милиарда евро за четири години, целта на финансовия инструмент за Украйна е да отговори на краткосрочните и средносрочните нужди за възстановяване на страната, да стабилизира макроикономическата ѝ ситуация и да подкрепи реформите, свързани с процеса на присъединяване към ЕС. Всяка година ЕС ще предоставя на Украйна 12,5 милиарда евро на тримесечни траншове, включително 8,25 милиарда евро заеми и 4,25 милиарда евро безвъзмездни средства. Финансовият инструмент ще интегрира съществуващата двустранна помощ – заеми и предприсъединителна подкрепа, като по този начин ще увеличи възможностите за преразпределение на средствата и гъвкавост при разходите.
Финансовият инструмент ще се състои от три стълба. Първият, с бюджет от 39 милиарда евро (33 милиарда евро заеми, 6 милиарда евро безвъзмездни средства), се очаква да покрие разходите за изпълнение на реформите и настоящите нужди от финансиране на Украйна (например социални разходи, ремонти на критична инфраструктура) между 2024 и 2027 г. ЕК казва, че ще финансира около 50% от текущите нужди, чиято обща сума се оценява от Международния валутен фонд на 75,1 милиарда евро за този период. Тези средства ще бъдат прехвърлени директно в бюджета на Украйна.
Вторият компонент ще включва помощ за развитието на публичните и частните инвестиции в Украйна (безвъзмездни средства в размер на 8 млрд. евро). По принцип това ще бъдат гаранции от бюджета на ЕС за покриване на рисковете от операции по финансиране и инвестиране, например заеми, включително в местна валута. Например покриването на заем с гаранция от ЕС означава, че в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя ЕС покрива липсващите средства до определен таван. Резервната ставка на гаранцията ще бъде 70% и ЕС ще може да променя тази ставка с развитието на ситуацията в Украйна. Според оценките на ЕК предложеното решение ще донесе инвестиция от около 20 млрд. евро.
Третият компонент (безвъзмездни средства в размер на 3 милиарда евро) ще включва финансова помощ за изграждане на капацитета на украинската администрация за провеждане на реформи и укрепване на местните власти и неправителствените организации, наред с останалото. Средствата ще бъдат осигурени въз основа на конкурси между получателите на безвъзмездни средства и посредническите институции за тяхното развитие.
Засилване на условията за контрол
Украинските власти, в сътрудничество с Европейската комисия, трябва да разработят план за възстановяване и реформи, който да включва качествени и количествени показатели за изпълнението на планираните мерки. Съветът ще одобри плана чрез изпълнително решение. Въз основа на това ЕК ще обуслови прехвърлянето на средства от първия компонент на Финансовия инструмент за Украйна, по-специално осигуряването на макрофинансовата стабилност на страната, ефективния бюджетен надзор и управлението на публичните финанси, както и изпълнението на секторните и структурните реформи. Европейската комисия редовно ще оценява изпълнението на плана.
В случай на неспазване на условията, ЕК може да задържи от плащания сума, пропорционално отговаряща на тези изисквания. В едногодишен срок след първоначалния такъв той може да спре тези средства или да ги изплати, ако са изпълнени условията. Освен това, в случай на спад в демократичните стандарти в Украйна, ЕС може да спре цялата финансова помощ за първия компонент на Финансовия инструмент. Обратно, ако боевете ескалират и способността на украинските власти да провеждат реформи е ограничена, ЕС може да откаже условията за предоставяне на помощ, а средствата ще бъдат прехвърлени за покриване на спешните нужди на Украйна.
ЕК предложи механизми за засилване на контрола върху разходването на средства за борба с измамите и корупцията. Украйна ще трябва да гарантира, че ЕК, Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), Европейската сметна палата и, ако е необходимо, европейската прокуратура имат необходимия достъп до данни за използването на средствата. Например два пъти годишно от Украйна ще се изисква да публикува данни за физически и юридически лица, които са получили суми за финансиране над 500 000 евро под формата на помощ, получена на първо ниво. ЕК и ОЛАФ ще могат да извършват проверки на разходите на място, а ЕК може да бъде наблюдател в процедурата за подбор на проекти и възлагане на обществени поръчки. ЕК ще включи условия в споразумението с Финансовия инструмент за Украйна, което, наред с други неща, ще задължи страната да реформира системата си за одит и да назначи съвет от независими одитори, които да следят за евентуални нарушения при управлението на средствата.
Предимството на Финансовия инструмент е предвидимостта на изплащането на траншовете на тримесечна база и гъвкавостта за промяна на структурата на финансиране. Заедно със заемите от МВФ и подкрепата на САЩ, новият Инструмент ще служи главно за покриване на текущите икономически нужди на Украйна, като тези, свързани със здравеопазването или енергийния сектор. Тези средства обаче няма да бъдат достатъчни за съфинансиране на разходите за осъществяване на структурните реформи в Украйна. ЕК също така предложи малко финансиране за развитието на украинската администрация, местните власти и неправителствените организации. Ще бъде важно други донори на помощ да запълнят тази празнина. В такава ситуация ЕК ще трябва правилно да сравни условията със способността на украинските власти да провеждат икономически реформи.
Оценка на предложението на ЕК
Обвързването на помощта със спазването на върховенството на закона ще бъде от полза за прехода на Украйна. Установяването от страна на Европейския съюз на специфични изисквания в тази област за започване на преговори за присъединяване вече дава резултати. Въпреки конфликта, украинските власти се съобразяват с повечето от тях. Ефективността на Финансовия инструмент в тази област обаче ще зависи от това колко адекватни и подробни ще бъдат условията на споразумението за Инструмента между ЕС и Украйна. От решаващо значение ще бъде да се включат, наред с други неща, представители на украинския неправителствен сектор в процеса на тяхното развитие и да ги направят обществено достояние, за да се гарантира общественото искане за изпълнение на реформите от страна на властите. Ограничение може да бъде възможността някои държави-членки да блокират одобряването на плана за възстановяване и реформи на Украйна за обсъждане на други въпроси на европейската политика. Предложените механизми за контрол на разходите ще увеличат прозрачността на финансирането, но ЕС следва също така да създаде механизми за наблюдение на място. Например, може да се увеличи финансирането за НПО и разследващи журналисти, работещи в сферата на борбата с корупцията.
Целта ще бъде да се увеличи участието на частния сектор в използването на средствата на ЕС за инвестиции. Пристигането на чуждестранни инвеститори на украинския пазар ще зависи от подобряването на ситуацията със сигурността в Украйна. Нещо повече, Европейската инвестиционна банка, която отговаря за финансирането на твърди инфраструктурни проекти в трети страни, като публична институция, досега е работила основно с публичния сектор, както и с банки и корпорации с държавни гаранции, а ЕК не е въвела нови механизми за развитие на инвестициите от частния сектор.
Перспективите
Съветът на Европа и Европейският парламент искат да приемат регламент преди края на тази година, за да пуснат Финансовия инструмент за Украйна през януари 2024 г. За да ускори процедурите, ЕК, заедно с украинските власти, вече разработва план за възстановяване и реформи. Преговорите обаче могат да се забавят поради други въпроси, свързани с преразглеждането на бюджета на ЕС, като например създаването на допълнителни средства в областта на миграцията или нов инструмент на ЕС за възстановяване.
Изясняването на разпоредбите относно условията на ЕС и контрола на разходите също може да бъде костелив въпрос. Европейският парламент изисква укрепването на тези механизми и ролята му в прилагането на помощта на ЕС за Украйна. За Полша ще бъде важно да участва активно в консултациите по плана за възстановяване и реформи, а на по-късен етап частично да приведе двустранната си помощ за Украйна в съответствие с приоритетите на плана. Полша би могла например да подкрепи повече Украйна, като съветва държавната администрация и местните власти относно планиране на възстановяването.
Източник: Polski Instytut Spraw Międzynarodowych