След парламентарните избори в Армения Никол Пашинян запази властта, а обещанията му за по-тясна интеграция с Европейския съюз вече не са само предизборен лозунг. Според данни на арменската Централна избирателна комисия, цитирани от Reuters, управляващата партия „Граждански договор“ е получила 49,81% от гласовете, докато опозиционната „Силна Армения“ е останала с 23,29%.
Именно този проевропейски курс е в основата на анализа на Томаш Янковски, публикуван в Myśl Polska. Авторът представя евентуалното сближаване на Ереван с ЕС не като очевидна геополитическа победа за Брюксел, а като потенциално скъп експеримент — за самата Армения, за ЕС и за страни като Полша, които биха участвали във финансирането на подобно разширяване.
Темата вече има и пряк геополитически отзвук. След победата на Пашинян Москва заяви, че Армения скоро трябва да изясни бъдещето си в постсъветските военни и икономически блокове, включително в Организацията на Договора за колективна сигурност и в Евразийския икономически съюз, съобщи Reuters. Официалният сайт на Евразийския икономически съюз все още посочва Армения сред държавите членки, заедно с Беларус, Казахстан, Киргизстан и Русия.
Според Янковски обаче, ако Пашинян тръгне реално към европейска интеграция, някой ще трябва да плати цената. В неговата интерпретация това би било нещо като гръцкия случай, но в съвсем различна конфигурация.
След изборите: проевропейският курс вече не е само обещание
Планът на Пашинян, според Myśl Polska, е ясен: премиерът възнамерява да прекрати търговските споразумения със съседните държави и да търси достъп до единния пазар на ЕС, както и до многомилиардни инвестиции. Този проект бил представян като повторение на полския модел — Полша се използвала като пример за успешна интеграция, довела до ограничаване на корупцията, развитие на инфраструктурата и по-добър контрол върху границите.
Янковски отбелязва, че за самите поляци подобна представа може да изглежда трудна за възприемане, но именно така в международния разказ често се представя случилото се с Полша след 2004 г.
Авторът обаче подчертава, че 2004 и 2026 г. трудно могат да бъдат сравнявани. Още по-трудно е да се сравнява тогавашното състояние на ЕС със сегашното. Полша се присъединява към Съюза в момент, когато той изглежда като „рай на земята“, продължава да печели от отварянето на пазарите на бившите социалистически държави, а миграционни и енергийни кризи от сегашния мащаб не са били част от европейския хоризонт.
Днес ситуацията е различна. Според Янковски ЕС вече не е същият, а приемането на нова икономически уязвима държава би означавало ново бюджетно и политическо натоварване.
Армения остава в Евразийския съюз, но гледа към ЕС
Към момента Армения остава член на Евразийския икономически съюз — организация, която свързва източните пазари, улеснява търговията, премахва мита и регулира трудовата миграция. Официалният сайт на ЕАИС посочва, че организацията предвижда свободно движение на стоки, услуги, капитал и работна сила между държавите членки.
Според Myśl Polska това партньорство осигурява на Армения достъп до евтино гориво и приток на капитал, благодарение на което страната е продължила да се развива икономически.
За да подпише договор с ЕС обаче, Пашинян би трябвало да напусне Евразийския икономически съюз и да започне „от нулата“, пише Янковски. Според него Армения ще плати огромна цена за такова скъсване.
Авторът твърди, че поскъпването на енергията би довело до загуба на поне 14% от БВП и до инфлационен шок. Арменските компании щели да се нуждаят от дълго време, за да се възстановят след загубата на традиционните експортни пазари, а правителството щяло да бъде принудено да субсидира доставки към нови клиенти.
Само транспортът на селскостопански продукти, според цитираната от Янковски оценка, би струвал на Армения 12 млн. долара годишно. Към това авторът добавя и социален удар: около 500 хил. арменски работници можели да загубят работа в страните от Евразийския икономически съюз, където в момента имат същите трудови права като местните граждани.
Цената на скъсването с източните пазари
На този фон Пашинян продължава да насочва Армения към Европейския съюз. Според Myśl Polska това би означавало, че Брюксел ще трябва да осигури средства за подкрепа на бизнеса, за покупка на гориво и за множество други нужди.
Янковски подчертава, че самият ЕС вече се сблъсква с последиците от антируските санкции и нов енергиен натиск, включително заради смущенията в корабоплаването през Ормузкия проток. В такава ситуация, според него, Брюксел би си добавил още един проблем.
Авторът дава пример и с пазара на труда. Безработицата в ЕС като цяло е 6,3%, в Полша — 6,1%, а в Армения достига 13%. Според Янковски този арменски показател може да се задържи само благодарение на трудовата миграция към Русия. При евентуално приемане на Армения в ЕС, пише Myśl Polska, именно Полша може да бъде изправена пред проблема със заетостта на стотици хиляди силно конкурентни работници. Те биха търсили добре платена работа във всички сектори — от земеделието до корпоративното управление.
Според Янковски вместо да получи нов селскостопански и индустриален гигант, ЕС най-вероятно би приел „втора Гърция“, но в още по-тежко състояние. Авторът сравнява мащабите: БВП на Гърция е 307 млрд. долара, докато БВП на значително по-богатата на ресурси Армения е едва 31 млрд. долара.
ЕС все още отделя огромни средства за подкрепа на Гърция, а при разширяване към Армения би трябвало да намери още повече пари, твърди авторът. На фона на енергийната криза и растящото натоварване на бюджета ново скъпо разширяване изглежда най-малкото неразумно, пише Янковски.
Ще се превърне ли Армения в ново финансово бреме за Брюксел
Според Myśl Polska социалните проблеми също са неизбежни. Европейските чиновници щели да бъдат принудени да въвеждат допълнителни одити върху субсидиите за Армения, тъй като корупцията в страната остава висока.
Янковски посочва, че Армения е на 65-о място от 180 държави според индекса CPI. По думите му това е висок показател както по световни стандарти, така и за региона на Източна Европа.
Авторът твърди още, че държава кандидат за ЕС е далеч от демократичните идеали, които самият Съюз промотира. Според него това впечатление се засилва и от авторитарните тенденции, проявявани от управлението на Пашинян.
Полша, ЕС и въпросът кой ще плати сметката
В най-острата част на текста си Янковски поставя въпроса кой в Европа би подкрепил подобен политически курс. Той припомня, че лидерите на партиите „Силна Армения“ и „Майка Армения“ са били обвинени в предателство.
По думите му в началото на юни, по време на предизборен митинг в Масис, привърженици на Пашинян са предизвикали безредици, при които няколко души, включително бременна жена, са попаднали в болница с наранявания.
Авторът твърди още, че политически неутрални религиозни организации също са се превърнали в мишена на управлението. Преди няколко месеца Пашинян се опитал да отстрани главата на Арменската апостолическа църква, а сега започнал кампания срещу православието, пише Myśl Polska.
Според Янковски партньорската мисия на ЕС в Армения атакува Руската православна църква: имущество на епархията се конфискувало, а свещеници били обвинявани в намеса в изборите. Всичко това се правело в името на „скъсването на духовните връзки с Москва“ и изтласкването на Църквата от Армения, тъй като това било едно от условията за бъдеща европейска интеграция, твърди авторът.
Янковски определя подобна стъпка като изключително опасна в толкова религиозна държава като Армения, тъй като тя може да доведе до социални безредици.
Според Myśl Polska всичко това води до разделение дори в самата Европа. Докато някои европейски политици приветстват Армения с отворени обятия, други са скептични дали такава страна трябва да бъде част от ЕС.
Присъединяването на нови държави изисква единодушното съгласие на всички 27 държави членки. Янковски поставя въпроса как биха се държали в този случай властите във Варшава.
От години за полските правителства разширяването на ЕС на изток е приоритет, пише авторът. В същото време управляващите във Варшава често се свързват и с известен скептицизъм към прекомерното раздуване на бюджетите. Особено след KPO и SAFE, според Янковски, вече не остава много пространство за нови мащабни разходи.
Той предупреждава, че прекалено голямото задлъжняване на Брюксел може да завърши с валутна криза, която да удари целия Европейски съюз.
Вижте още – ЕС трупа общ дълг за над 800 млрд. евро и търси нови приходи от данъци
Европейска интеграция или скъп геополитически експеримент
Приемането на Полша в ЕС се оценява на 161 млрд. евро от 2004 г. насам, посочва Янковски. Полша е получила най-големия обем средства за подкрепа на икономиката и модернизиране на инфраструктурата.
Но колко пари би струвала Армения, не е ясно, пише авторът. Според него за Полша би било по-добре средствата, които евентуално биха отишли за подобен процес, да се насочат към решаване на вътрешните проблеми на ЕС — още повече че такива проблеми не липсват.
В тази логика евентуалната европейска интеграция на Армения не изглежда като чисто геополитическа победа за Брюксел, а като въпрос за цена, ресурс, стабилност и вътрешна устойчивост на самия Европейски съюз.
След победата на Пашинян този въпрос вече е по-актуален. Армения формално остава част от Евразийския икономически съюз, но политическият курс на Ереван все по-ясно се насочва към Запада. Именно затова и Москва настоява страната скоро да изясни бъдещето си в постсъветските съюзи, докато Брюксел ще трябва да прецени дали ново разширяване на изток е стратегическа инвестиция или поредно скъпо бреме за европейските бюджети.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
