РИА НОВОСТИ, Петър Акопов: Трябва ли Русия да приеме израелските методи?
Русия трябва да вземе пример от Израел: вижте как унищожава враговете си, удря лидерите им, бомбардира, без да се съобразява с цивилните жертви. Какво от това, че Израел е осъждан от повечето страни по света, но всички съседи се страхуват от него и той побеждава, а в крайна сметка целта оправдава средствата.
Такива разсъждения могат да се чуят в Русия, но подобни съвети са не само нехуманни, глупави и опасни, но, което е най-важното, се основават на напълно погрешен анализ на ситуацията.
Нека оставим настрана моралната преценка за Израел – не защото е маловажна, а защото всичко е ясно по въпроса. Да вземем друго, което така наречените цинични прагматици много обичат – събитията и фактите.
Например защо Израел уби лидера на ливанската „Хизбула“ шейх Хасан Насрала, а преди това извърши нападение с пейджър? За да си улесни нахлуването в Ливан?
И защо Израел иска да нахлуе в Ливан? За да разгроми „Хизбула“, да изтласка частите ѝ обратно над река Литани на 30 км от границата и да спре да обстрелва Северен Израел, който десетки хиляди израелци бяха принудени да напуснат.
Но защо „Хизбула“ обстрелва Северен Израел? Защото Израел обстрелва Газа от една година насам, унищожавайки половината от ивицата и тероризирайки нейните 2,5 милиона жители. Израел не иска да спре геноцида на юг, в Газа – и вместо това решава да започне война на север, обещавайки да унищожи ливанската Хизбула, точно както унищожава палестинската Хамас.
Исмаил Хания, бивш лидер на Хамас, убит в Иран
А какво трябва да унищожи? Да се убият лидерите и повечето от въоръжените членове на организацията? За една година Израел вече унищожи част от ръководството и няколко хиляди бойци на Хамас, но на тяхно място се появиха нови! За да унищожи „Хамас“, излиза, че Израел ще трябва или да убие повечето от над един милион души в Газа, или да ги изгони от Газа – нито едно от двете (въпреки опитите на Израел да преговаря за преселване) не е възможно.
И така, Хамас (като палестинска съпротива) ще оцелее и ще възвърне силата си – това е само въпрос на време.
А става дума за Газа – територия, която е под израелски контрол от 1967 г. насам – първо физически, а от 2005 г. насам и косвено (контрол на границите, икономиката, периодичен обстрел и убийства на лидери). А в случая с Хизбула Израел има предимство само със самолетите и ракетите –
той се страхува да проведе пълномащабна военна операция на ливанска територия, осъзнавайки, че това би довело до тежки жертви в ЦАХАЛ.
Бенямин Нетаняху, министър-председател на Израел
Но сега Нетаняху почти се е решил на нея. Нека си представим, че тя се осъществи за доста кратко време и е с повече или по-малко задоволителен за Израел резултат: приемаме, че конфликтът не прераства в голяма регионална война и Хизбула дори приеме да изтегли своите части на север. Приемаме, че Израел е оставил и окупационните си войски на ливанска територия, обстрелът на северната част на еврейската държава е спрян.
Но за унищожаване на Хизбула не може да се говори. Това победа ли е Израел?
Разбира се, че не, защото геополитическата ситуация в страната по-скоро се влошава, отколкото се подобрява. Унищожаването на Газа, нападението над Ливан и окупацията на част от територията му няма да укрепят сигурността на Израел,
а ще доведат до крах на последните надежди за единствения спасителен вариант за съществуването му – помирение с арабския свят.
Това помирение изглеждаше възможно за онези, които залагаха на съгласието на Израел да създаде независима палестинска държава. Но след това, което Тел Авив извърши в Газа, унищожавайки физически половината от жилищата и инфраструктурата ѝ, никой не се съмнява в това, което най-откровените израелци отдавна казват, а именно:
Израел никога няма да позволи създаването на палестинска държава!
И единствената реална стратегия на Израел е да елиминира всякаква възможност за нейната бъдеща поява – чрез бомбардировки, булдозери, терористични атаки, блокади и резервати (както в Западния бряг).
Разрушено училище в Газа от авиацията на Израел
На някои им се струва, че Израел се движи успешно по този път: той убива лидерите на Хамас и Хизбула, сплашва палестинците и симпатизиращите им ливански шиити – и дори силният Иран се държи предпазливо, без да отговаря на явните израелски провокации. В края на краищата всички осъзнават, че САЩ стоят зад Израел – и никой не иска да рискува война с американците. Така че браво на Израел, той се възползва от момента и то успешно „решава палестинския въпрос“, а след това никой няма да се интересува какви методи е използвал, за да го направи.
Но това е дълбоко погрешно схващане – както за решението, така и за последствията!
Защо Израел не решава палестинския въпрос? Той се опитва да отложи решаването му със сила, а в идеалния случай – да го премахне като такъв!
Но това е невъзможно по принцип: на мястото на убитите палестински и ливански лидери ще застанат нови лидери, а съпротивата ще стане още по-ожесточена и технологична (след като Израел издигна масовия терор на ново ниво).
Невъзможно е безкрайно да замазваме и отлагаме темата за палестинската независимост, защото проблемите на Израел не са свързани с палестинците.
Израел има проблеми с арабите, които са половин милиард в света. Израел има проблем с мюсюлманите, най-бързо растящото вероизповедание, които са повече от два милиарда.
Пропалестински протест в САЩ
Израел има проблеми със световното мнозинство (и дори със западното обществено мнение), защото всички осъзнават, че несправедливостта на Израел спрямо палестинците в крайна сметка застрашава световната сигурност: ако в Близкия изток избухне война в целия регион, никой няма да бъде пощаден.
С други думи, Израел се намира в безизходица, до която е достигнал през стогодишното си съществуване.
Да, един век, защото всички бъдещи проблеми са били видими още за британската администрация, която управлява Палестина, през 20-те години на миналия век, когато преселването на евреите става масово. Още тогава те предупреждават, че арабите никога няма да приемат опитите да се построи „дом за еврейския народ“ на тяхна земя за сметка на палестинците.
В крайна сметка се случи точно това. В геополитически план Израел постепенно се превърна в част от англосаксонския Запад, който беше пренесен в Близкия изток. Такъв аванпост, разбира се, може да просъществува известно време – можем да си спомним за кръстоносните държави отпреди хиляда години – но в исторически план той е абсолютно обречен.
Не можеш да вземеш чужда собственост и да увериш всички, че собственикът, който се опитва да си върне поне част от това, което му принадлежи, е крадец и терорист: възмездието ще дойде неизбежно.
Единственият начин да си осигуриш дом („да победиш тероризма“, на езика на израелската пропаганда) в тази ситуация е да убиеш не само собственика и неговите потомци, но и всички техни роднини, и да сплашиш всички съзаклятници. Ясно е, че никакъв Запад, чиято половинхилядолетна хегемония сега приключва, няма такива възможности и желание.
Затова Русия няма какво да научи от Израел: неговата хладнокръвност и жестокост дори не е „лудост и смелост“, а просто безумна жестокост и ярост на обречените.
Той не разбира, но подсъзнателно усеща, че няма спасителни пътища (Израел дори не обмисля варианта да върне поне част от завладените земи на палестинците и да им предостави реална независимост) – може да избие още десетки или стотици хиляди араби, но не е в състояние да направи изкуственото естествено и несправедливото справедливо. Напротив: с всеки опит за „решаване на проблема“ с насилие той само засилва омразата към себе си, умножавайки бъдещото възмездие.
А Русия възстановява своето единство, своето естествено състояние. Състоянието на географска, духовна, цивилизационна Русия, която има не само велико минало, но и велико бъдеще. Справедливо – и следователно устойчиво.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски