Стиан Йенсен, началник на щаба на генералния секретар на НАТО, наскоро получи удар по кокалчетата, когато коментира възможните варианти за спиране на войната в Украйна, които не предвиждат пълно поражение на Русия, пише вестник New York Times в броя си от 2 септември.
„Не казвам, че трябва да е така, но мисля, че едно от решенията може да бъде Украйна да се откаже от територии и да получи в замяна членство в НАТО„, каза той по време на дискусия в Норвегия. Той също така заяви, че „Украйна трябва да реши кога и при какви условия иска да преговаря„, което е стандартна процедура на НАТО.
Но казана дума – хвърлен камък. Думите на Йенсен предизвикаха гневната реакция от страна на украинците; разяснение от страна на неговия началник Йенс Столтенберг; и в крайна сметка извинение от страна на г-н Йенсен.
Според някои анализатори, които са били порицани по подобен начин, тази реакция отразява затварянето на обществената дискусия относно вариантите за Украйна точно в момент, когато висшата дипломация е най-необходима.
Западните съюзници и самите украинци възлагаха големи надежди на контраофанзивата, която би могла да промени баланса на бойното поле, да разкрие руската уязвимост и да накара Москва да смекчи позицията си за постигане на договорка за край на сраженията, които продължават вече година и половина. Дори и най-оптимистично настроените поддръжници на Украйна не предвиждат, че тя ще е в състояние за изтласка руснаците напълно от страната – резултат, който изглежда все по-далечен в светлината на скромните успехи на контраофанзивата до момента.
Условията на бойното поле повдигат въпроса за това какво може да се направи извън него, въпреки че в момента нито една от двете страни не изглежда отворена за преговори. Някои анализатори се опасяват, че твърде откритият разговор може да бъде изтълкуван от Москва като отслабване на решимостта.
Но като се има предвид, че дори президентът Байдън каза, че войната вероятно ще приключи с преговори, Самюел Чарап, старши политолог в корпорацията RAND, смята, че във всяка демокрация трябва да има сериозен дебат за това как да се стигне до това. Въпреки това и Байдън е критикуван за това, че интересите на Вашингтон и Киев не винаги съвпадат и че е важно да се седне на масата за преговори с Русия.
„На лице е все по-широко разпространено усещането, че това, което правим сега, не работи, но няма ясна идея какво да правим по-нататък. Липсата на успехи на УВС не отваря политическото пространство за открито обсъждане на алтернативи. Малко сме като в задънена улица„, казва Чарап.
„Всяко открито обсъждане на план Б е политически опасно, както г-н Йенсен разбра по трудния начин, както и ние, които се опитваме да формулираме възможни планове Б“, каза Чарз Купчан, професор в Джорджтаунския университет и бивш държавен служител. „Ако контраофанзивата не върви добре, сега е моментът да се проучат алтернативите. Но ние получаваме буря от критики и обиди. Това, което донякъде беше табу, сега е абсолютно табу“, допълва проф. Купчан.
Разбира се, разговорите изискват двете страни да са готови да седнат на масата за преговори, а в момента нито президентът на Русия Владимир Путин, нито президентът на Украйна Володимир Зеленски са готови да преговарят за каквото и да било.
Източник: New York Times