Общинският съвет на британския град Саутхемптън заяви онзи ден, че е бил принуден да поиска от правителството спешен заем, за да избегне неминуем фалит, пише в свой анализ Фондацията за стратегическа култура. Лейбъристкият съветник Саймън Летс се оплака от скъперничеството на консервативното правителство, което е намалило субсидиите за града, и заяви: „Това е истинска криза не само тук, но и в местното самоуправление в цялата страна. Предполагам, че вероятно 30-40 общини като Саутхемптън изпитват финансови затруднения.“
През септември фалитът на втория по население град в Обединеното кралство – Бирмингам, за който КритичноБГ съобщи още тогава, шокира страната, превръщайки го в седмия фалирал град във Великобритания. Градският съвет на Бирмингам обяви фалит поради големия бюджетен дефицит от над 101 млн. евро. Една от причините за фалита са Игрите на Британската общност, които се проведоха в града миналата година и за които бяха отпуснати почти 907 млн. евро.
Според Inside The Games една от основните причини за фалита са съдебните разходи, които градът е направил по дело, заведено от профсъюзите, които обвиняват властите, че плащат на жените по-малко от мъжете в града. Сред причините за фалита са и неочакваните разходи от 100 млн. паунда за отстраняване на проблеми в новата информационна система, която се въвежда в градския съвет, и съкращаването на държавните субсидии.
Заместник-изпълнителният директор на Бирмингам Шарън Томпсън заяви: „По време на дългото управление на Консервативната партия на нашия съвет са изплатени повече от 1 млрд. паунда. Това е положението навсякъде, а не само в Бирмингам.“
„Финансирането на местните власти беше съкратено до минимум от консервативните правителства (управлявали страната) в продължение на десетилетие, което засегна особено тежко големите градски райони като Бирмингам“, пише Financial Times, като отбелязва, че нарастващата инфлация е принудила правителството да намали финансирането на общините с два милиарда лири и напоследък „тревожи“ властите в почти всички британски градове, дори тези, управлявани от консерваторите.
Джонатан Карр-Уест, изпълнителен директор на мозъчния тръст Бирмингамски градски съвет, отбелязва, че фалитът на Бирмингам е само „част от айсберга“ и че „на други места (в националната икономика) има много по-големи проблеми“.
Гардиън посочва като най-сериозен проблем в страната, който ще доведе до фалита на много местни власти, жилищната криза, причинена от изселването на неплатежоспособни наематели. Цената на наемите на жилища, която рязко се повиши поради нарастващата инфлация, доведе до появата на хиляди бездомни хора, на които общинските власти са принудени да предоставят временно жилище, което натоварва общинските бюджети.
Според публикацията общинските съвети в Обединеното кралство „сега изразходват милиони лири годишно – в някои случаи между една пета и половината от всички финансови ресурси, с които разполагат – за да се опитат да се справят с безпрецедентния и бърз взрив на бездомните, причинен от повишаването на наемите“.
„Нивата на бездомност в някои квартали са се увеличили повече от два пъти от миналата година. „Счупената“ жилищна система на Англия вече се е превърнала в проблем, който никой съвет не може да избегне. Общините, които години наред се радваха на жилищна стабилност, сега усещат нарастващите последици от кризата“, отбелязва Гардиън.
В Кроули, Западен Съсекс, броят на бездомните хора се е удвоил между декември 2019 г. и март 2023 г.; в Хейстингс, Източен Съсекс, се е утроил, а в Хавант, Хемпшир, се е увеличил десетократно.
„Последните данни за Англия показват, че рекордните 104 хил. семейства живеят във временни жилища, което струва на данъкоплатците 1,7 млрд. паунда. Градските съвети заявиха, че цифрите се увеличават поради нарастващия брой работещи семейства, останали без дом, след като са били изгонени от наемодатели, които искат да продадат жилищата си или да повишат наемите“, пише изданието.
Общинският съветник от Челмсфорд Стивън Робинсън е възмутен: „Като държава не сме построили достатъчно жилища от 30 години насам. Неспособността да се справим с бездомните хора може да доведе до фалита на много градски съвети в рамките на две години, като особено застрашени са тези в югоизточна Англия.“
Понастоящем 30% от съветите в Обединеното кралство обмислят реален фалит през 2023 или 2024 г. и това е така, въпреки че от 2000 г., когато фалира общинският съвет на Хакни в Източен Лондон, досега не е имало фалити на общини в продължение на почти две десетилетия. От 2018 г. насам обаче, когато правителството на торите драстично засили режима си на „строги икономии“, общинските фалити са в подем.
Управляваният от торите Нортхемптъншир обяви фактически фалит през февруари 2018 г., а след това отново през юли. По-късно същата година съветът успява да избегне трети фалит, след като му е позволено да използва средствата от продажбата на офисите си, за да избегне по-нататъшни финансови затруднения. През 2021 г. управляваният от лейбъристите град Слау се сблъска с черна дупка в бюджета си от 100 млн. паунда и обяви фалит. Ръководеният от торите град Търок обяви фалит през 2022 г., след като съветът е натрупал дълг в размер на 469 млн. паунда.
През 2022 г. град Кройдън обяви фалит за трети път, а дълговете нараснаха до 130 млн. паунда. През юни 2023 г. град Уокинг изпада в несъстоятелност, изправен пред дефицит от 1,2 млрд. паунда.
Ръководителят на градския съвет на лейбъристите в Барнзли Стивън Хоутън, коментирайки ситуацията с фалита на британските градове, отбелязва: „Системата за финансиране е напълно счупена. Градските съвети направиха чудеса през последните 13 години, но сега всички пътища (за спасяване) са изчерпани.“
Когато британските градски съвети обявяват фалит, те публикуват така нареченото „известие по член 114“. Това задължава градските власти да намалят разходите за почти всички социални програми.
Що се отнася до Бирмингам, фалитът на двумилионния град принуди Даунинг стрийт да реагира на тъжното събитие. От кабинета на Риши Сунак заявиха, че са чули за финансовите затруднения на Бирмингам, но няма да помогнат финансово, тъй като правителството вече е увеличило финансовата помощ за общинските власти с 5,1 млрд. паунда за периода 2023-2024 г., което увеличава субсидията на Бирмингам с 9%. Говорителят на министър-председателя също така посъветва общинските власти в страната да управляват по-добре бюджетите си.
Според Гардиън отказът на правителството да предостави на Бирмингам достатъчно помощ за преодоляване на финансовата криза се дължи на факта, че градът се управлява от лейбъристи. Робърт Олдън, лидер на консервативната опозиция в Градския съвет на Бирмингам, обвини лейбъристката администрация, управляваща града, че лъже жителите на Бирмингам.
„Тази администрация твърди, че при управлението на Лейбъристката партия Бирмингам е имал златно десетилетие. Да се твърди, че проблемите в града се повтарят в цялата страна, е пълна глупост“, каза той.
Консерваторите в опозиция в Градския съвет на Саутхемптън също заявиха, че градът е бил доведен до „почти неизбежен банкрут от лейбъристите, които не са успели да управляват бюджета на съвета“. Консерваторите, които управляваха Обединеното кралство през последното десетилетие, не успяха да признаят собствените си провали, вкарвайки страната в системна криза, основана на антируските санкции и отхвърлянето на евтината руска енергия.
Междувременно вече 30% от британските градски съвети обмислят обявяването на фалит в краткосрочен план. Заложено е рязко повишаване на разходите за всички градски услуги. Това ще доведе до още по-голямо натоварване на градските бюджети, образувайки своеобразен омагьосан кръг.
На фона на очевидната неспособност на консервативното правителство да овладее разрастващите се кризисни явления в икономиката, и по-специално да окаже реална помощ на общинските власти, 47 градски съвета на Великобритания създадоха „Специална група по интереси на общинските власти“ и работят съвместно за разработване на планове за собственото си спасение.
Всъщност, изправени пред факта, че правителството смята, че спасяването на общините зависи от тях, местните власти се впуснаха в своеобразен икономически сепаратизъм. А последиците от такъв икономически сепаратизъм могат да бъдат изключително сериозни. Най-лошите случаи са в общините на Англия и Уелс. И ако към етническите сепаратисти от Шотландия и Северна Ирландия се присъединят и английските и уелските сепаратисти, какво ще остане от някога великата Великобритания?