Украинският президент Володимир Зеленски отхвърли германска идея Киев да получи „асоциирано членство“ в Европейския съюз без пълно право на глас. Според публикация на Йоаким Шефер в The Hungarian Conservative предложението, свързвано с германския канцлер Фридрих Мерц, е предизвикало реакция не само в Киев, но и сред част от европейските дипломати, които поставят под въпрос както политическата, така и правната му приложимост.
Германската идея за Украйна в „ЕС без глас“
Зеленски заяви, че Украйна не търси „второ ниво“ на членство, а пълноправно участие в Европейския съюз. В публикация в X от събота, 23 май, той написа, че не може да има „завършен европейски проект без Украйна“, а мястото на страната в ЕС трябва да бъде „пълно и равнопоставено“.
We are actively engaged in diplomatic work with our partners in the European Union to bring Ukraine’s membership in the EU closer. Ukraine is fighting for its life, for its independence, and for the Europe that has lived in peace the longest, that protects people, life and… pic.twitter.com/uZ2ENAGa9l
— Volodymyr Zelenskyy / Володимир Зеленський (@ZelenskyyUa) May 23, 2026
Както посочва Йоаким Шефер в The Hungarian Conservative, реакцията на украинския президент е била насочена към предложение, лансирано по-рано през седмицата от германския канцлер Фридрих Мерц. Според писмо до лидерите на ЕС, цитирано от Reuters, Мерц е предложил създаването на нова категория „асоцииран член“ за Украйна като междинна стъпка към бъдещо присъединяване.
Идеята предвиждала Киев да получи достъп до някои институции и програми на ЕС, включително участие в заседания на Европейския съвет и Европейската комисия, но без формално право на глас. Предложението, както отбелязва The Hungarian Conservative, било представено като прагматичен компромис — начин за ускоряване на интеграцията на Украйна, без да се заобикаля фактът, че пълноправното членство остава дълъг и политически труден процес, особено на фона на войната с Русия.
Още по темата – Ползи за Украйна, но не и членство: Париж и Берлин срещу ускорения прием в ЕС
Според публикацията германската идея би дала възможност за по-широко участие на Украйна в структури като единния пазар, митническия съюз, програмите „Еразъм“ и „Хоризонт“. Въпреки това в Киев предложението е било възприето като риск Украйна да остане в периферията на ЕС — вътре в част от механизмите, но без реално влияние върху решенията.
Зеленски отказва членство втора категория
изображението е илюстративно
Зеленски предупреди, че всяка формула, при която Украйна остава „без глас“ в съюза, би била „несправедлива“, особено като се има предвид ролята, която Киев приписва на страната си в европейската архитектура на сигурността след началото на пълномащабната война през 2022 г.
В писмо до председателя на Европейския съвет Антониу Коща, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и кипърския президент Никос Христодулидис, Зеленски е заявил, че Украйна защитава Европа „пълноценно, а не частично, и не с половинчати мерки“.
Брюксел се пита дали планът изобщо е възможен
Европейската комисия е реагирала предпазливо. Според The Hungarian Conservative Брюксел е предупредил, че всяко „иновативно решение“ трябва да спазва традиционния процес на присъединяване, основан на заслуги. Подобна позиция показва опасения, че специален режим за Украйна може да подкопае правилата за разширяване или да създаде прецедент за други страни кандидатки.
Euronews, цитирана в публикацията на Шефер, съобщава, че няколко дипломати от ЕС са поставили под съмнение дали подобен модел изобщо би бил правно възможен без промени в договорите на съюза. Един дипломат е заявил, че предоставянето на права за участие в институциите на ЕС на държава, която не е член, само чрез политически споразумения би било изключително трудно при действащите договори.
Други опасения са свързани с това, че създаването на постоянен „външен кръг“ от получленове може допълнително да отслаби доверието в процеса на разширяване. Той вече е критикуван заради впечатлението, че Украйна и Молдова получават приоритет пред страни от Западните Балкани, някои от които водят преговори за присъединяване от години, дори десетилетия.
Орбан вече не е удобното обяснение
Според Йоаким Шефер спорът около украинското членство е особено показателен от унгарска гледна точка. Дълго време правителството на Виктор Орбан беше представяно като основната — и често единствената — пречка пред пълноправното членство на Украйна в ЕС. Този разказ, отбелязва The Hungarian Conservative, е бил активно поддържан от Киев, Брюксел, редица държави членки и голяма част от западните медии.
След оттеглянето на Орбан от власт и идването на администрацията на Петер Мадяр обаче става все по-ясно, че проблемът е значително по-сложен. Пред POLITICO Brussels украинският посланик в ЕС Катарина Матернова признава, че „падането на Виктор Орбан“ може да е създало „нов импулс“ за Украйна в ЕС, но той „не е бил единствената пречка пред Киев“. По думите ѝ е имало и „други, които са се крили зад него“.
Viktor Orbán’s fall in Hungary has created fresh momentum for Ukraine inside the EU, but he was not the only obstacle to Kyiv, @kmathernova said in a conversation with @zoyashef.
“There were others hiding behind him.”#POLITICOTheSpeakeasy pic.twitter.com/pRDPSeK4JG
— POLITICOEurope (@POLITICOEurope) May 22, 2026
Шефер припомня, че подобен аргумент многократно е бил изтъкван и от предишното унгарско правителство. Бившият външен министър Петер Сиярто често твърдеше, че представители на други държави от ЕС частно са благодарили на Унгария, че налага вето върху определени санкции срещу Русия от тяхно име.
Европа се колебае за бързото приемане на Украйна
Сега, когато Орбан вече не е удобната фигура, върху която да се прехвърля вината, става все по-видимо, че ускореното членство на Украйна е трудно постижимо. Според публикацията Киев може да се изправи пред процес на преговори, който да бъде също толкова дълъг — или дори по-дълъг — от този на страните от Западните Балкани.
Допълнителен фактор е общественото мнение в Западна Европа. Последни социологически данни, цитирани от The Hungarian Conservative, показват нарастващ скептицизъм в няколко големи западноевропейски държави към бързото присъединяване на Украйна. На този фон Франция се подготвя за президентски избори догодина, Фридрих Мерц се сблъсква с исторически високи нива на неодобрение, а антисистемни политически сили продължават да укрепват в Западна Европа.
Това прави правителствата по-предпазливи в опитите да прокарват ускорена украинска евроинтеграция срещу все по-внимателното обществено мнение. Подобна динамика се наблюдава и в Унгария, въпреки напускането на Орбан.
Според скорошно проучване на Europion, цитирано от Шефер, над 30% от унгарците смятат, че „отварянето към Украйна“ не трябва да бъде водещ външнополитически приоритет. Това прави темата най-разделящия въпрос, измерен в проучването.
Унгария смени тона, но не и условията
На този фон премиерът Петер Мадяр и правителството на „Тиса“, макар и да следват видимо по-малко конфронтационен подход към Украйна от администрацията на Орбан, също изглеждат предпазливи по отношение на членството на Киев в ЕС.
Откакто е на власт, Мадяр неведнъж е заявявал, че Унгария ще подкрепи отварянето на ключови преговорни клъстери само ако Украйна възстанови напълно езиковите, образователните и културните права на унгарското малцинство в Закарпатието. Това беше и едно от основните искания, поставяни от правителството на Орбан.
Експертни разговори между Киев и Будапеща по въпроса за малцинствените права вече се водят, а според The Hungarian Conservative се очаква Петер Мадяр да се срещне със Зеленски в началото на юни като част от по-широките усилия за нормализиране на отношенията между двете съседни държави.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
