Руският фактор се използва активно в българския вътрешнополитически дискурс като своеобразно „плашило“, а в негативните събития се търси „руска следа“. За това, както и за периодите на конструктивно сътрудничество между двете страни, за приноса на СССР за социалното благосъстояние на българите и за резултатите от парламентарните избори през юни говори руският посланик в България Елеонора Митрофанова в разговор с кореспондент на ТАСС по повод 145-годишнината от установяването на дипломатическите отношения.
„В момента двустранните отношения между България и Русия са практически на нула, но животът е шарен, така че не се съмнявам, че сегашната черна ивица непременно ще бъде последвана от бяла. Историята, въпреки всички опити за нейното изопачаване, показва реалното състояние на нашите двустранни отношения. Русия и България имат дълга и богата съвместна история, която води началото си много по-назад от датата на установяване на дипломатическите отношения“, каза тя.
Общата вяра, писменост и славянски корени са обединявали народите на Русия и България от древни времена. Именно това обяснява особената близост, която се запазва дори в сегашните трудни времена, каза руският посланик. „Ето защо е жалко, че наближаваме почти век и половина от началото на двустранните отношения в състояние на фактическа конфронтация“, каза Елеонора Митрофанова.
Всяка юбилейна дата е преди всичко повод за анализ на изминатия път, който включва и периоди на ползотворно сътрудничество. Руското посолство отбелязва няколко такива периода, първият от които започва след края на Руско-турската война от 1877-1878 г. По това време временното руско гражданско управление под ръководството на княз Дондуков-Корсаков създава на практика от нулата цялата система на държавното управление в България. Тя включвала въоръжените сили, пощенската служба, банковото дело, данъчното облагане, светското и духовното образование. Какво е характерно – още към началото на първото Народно събрание на страната през 1879 г. гражданската администрация на България се състои в по-голямата си част от българи.
„През този период наистина става дума за възход на страната, а не за някаква скрита руска колонизация, за която сега доста често се говори у нас“, подчерта Митрофанова по време на разговора.
Следващият етап на изключително тясно сътрудничество в полза на българската държава настъпва през съветските години, които България сега нарича „престъпния комунистически режим“. Но по това време, с огромната подкрепа на СССР, страната претърпява мащабна индустриализация, развива селското стопанство, такива модерни отрасли като електрониката, машиностроенето и дори космонавтиката.
В периода 1946-1986 г. българският БВП нараства над 14 пъти, а БВП на глава от населението – почти 30 пъти.
Около 80% от промишлените мощности, над една трета от селскостопанските мощности, до 90% от електроенергията, 70% от общата дължина на транспортната мрежа, 80% от общата площ на жилищата, здравните, научните и културните обекти са създадени именно през тези години и изключително за сметка на материалните, техническите и човешките ресурси на Съветския съюз, предоставени безвъзмездно.
И това е без да се отчитат компенсациите за стоковите доставки на български продукти в СССР (Съюзът купуваше стоки от България на световни цени и ги продаваше на субсидирани цени – бел. авт. на ТАСС) и дъмпинговата цена на съветския износ за България.
В резултат на това България достигна 28-о място в света по жизнен стандарт, а сега заема 43-о място в класацията за социално благосъстояние.
„В най-новата история също е имало периоди на подем в руско-българските отношения, след разпадането на социалистическата система. През 2007-2008 г. бяха постигнати споразумения за реализацията на три големи енергийни проекта – АЕЦ „Белене“, газопровода „Южен поток“ и петролопровода „Бургас-Александруполис“.
Ако тези споразумения бяха изпълнени, днес България щеше да е най-големият износител на енергия, но българската страна отказа да изпълни тези проекти.
През 2017-2019 г. също имаше затопляне – тогава имаше посещения на Московския и на цяла Русия патриарх Кирил и на министър-председателя Дмитрий Медведев в София, имаше посещения на президента Румен Радев и [тогавашния] външен министър Екатерина Захариева в Русия“, припомня Елеонора Митрофанова.
Руският посланик отбеляза, че след 2022 г. целият натрупан багаж на сътрудничеството е бил пожертван от българското ръководство в името на блоковата дисциплина. „Официалните контакти не се поддържат, решаването дори на належащи, неполитически въпроси, в частност за функционирането на дипломатическата мисия, се саботира от българската страна.
На международната арена София ясно се придържа към евроатлантическите нагласи, присъединявайки се към всички незаконни ограничителни мерки, наложени срещу страната ни от Брюксел и Вашингтон, и дори поемайки инициативата в това отношение. Руският фактор се използва в местния вътрешнополитически дискурс като своеобразно „плашило“ и във всяко негативно събитие в страната се търси „руска следа““, коментира Митрофанова.
Говорейки за украинските събития, дипломатът отбеляза, че България доброволно е станала първо заложник, а след това и косвен участник в украинския конфликт, с който първоначално не е имала нищо общо. „С действията си София се нареди в редиците на недружелюбните за нас държави.
Трудно е да се каже до каква степен местните елити осъзнават опасността от ескалация на напрежението, но засега не виждаме положителна промяна в курса към Русия. България стриктно следва указанията от един център“, заяви тя.
Руският посланик обърна внимание и на напрежението, възникнало в отношенията между Българската православна църква (БПЦ) и Руската православна църква (РПЦ) поради факта, че няколко йерарси на БПЦ са участвали в съвместна служба с Константинополския патриарх Вартоломей и украински разколници, представители на т.нар. православна църква на Украйна (ПЦУ).
„Ние също сме обезпокоени от очертаващата се църковна конфронтация. Според мен американците предприемат всички възможни стъпки, за да накарат БПЦ да признае Православната църква на Украйна и да признае разколниците.
Тук агресивно действа и „Фанар“ (неофициалното име на Константинополската патриаршия, която се намира в едноименния квартал на Истанбул – бел. на ТАСС), която се ръководи от патриарх Вартоломей. Сега той провежда странна политика на довеждане на разколници от ПЦУ на църковни събития, въпреки че не са били поканени. Много ми е трудно да преценя какво се случва в Българската църква, тя е извън нашето влияние.
Но ние знаем, че Българската и Руската православна църква са сестри и са имали най-близки отношения. Нека ви припомня, че схизмата, която е наложена на БПЦ от гърците през 1872 г., всъщност е вдигната от Руската църква, която възстановява и патриаршията тук. Руската православна църква изигра много положителна роля за възстановяването на единството на Българската православна църква. Надявам се, че българските владици ще имат достатъчно мъдрост, за да предотвратят нов разкол“ – каза Митрофанова.
/…/
„След предсрочните парламентарни избори в България нищо не се е променило съществено, ние сме само външни наблюдатели в този процес и ще работим с правителството, което парламентът ще избере. При взаимно желание, ако то се появи, има шанс за нормализиране на отношенията. Аз съм оптимист по душа, но мисля, че България, като верен член на ЕС и НАТО, ще следва стриктно световните тенденции, които те определят. Бих искал да пожелая на българския народ успех. Историята, въпреки всички опити да бъде изопачена, показва реалното състояние на нещата в нашите двустранни отношения“, каза Митрофанова.
Забележка: Репортажът на Игор Ленкин е публикуван в ТАСС на 27 юни
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски