Руските изтребители МиГ-31, снабдени с ракети „Кинжал“, представляват особена заплаха поради трудностите при проследяването, прихващането и откриването им, твърди базираното в САЩ списание Military Watch. В свой материал журналистите на специализираното издание анализират особеностите на руското въоръжение в контекста на конфликта в Близкия изток. КритичноБГ ви предоставя пълния превод на статията на редакционния екип на списание Military Watch.
„На 18 октомври руският президент Владимир Путин обяви, че е наредил на ударните изтребители МиГ-31К/И, въоръжени с хиперзвукови балистични ракети Х-47М2 „Кинжал“, да извършват редовни патрули над неутралното въздушно пространство в Черно море.
„Нашите самолети МиГ-31 са въоръжени с ракетни системи „Кинжал“. Известно е, че те имат обсег на действие над 1000 км и скорост 9 Max“, заяви руския президент, като подчерта, че разполагането е реакция на ескалиращата нестабилност в Близкия изток. По-специално, като фактор беше изтъкнато разполагането на две ударни групи самолетоносачи на Военноморските сили на САЩ в Средиземно море в близост до Израел. На практика МиГ-31 ще могат в Източното Средиземноморие да поразяват с хиперзвуковите оръжия, носени от тях.
След началото на военните действия между Израел и Хамас на 7 октомври Съединените щати значително разшириха военния си отпечатък в Близкия изток и околностите му, като разположиха не само два самолетоносача с ядрени двигатели, но и щурмови самолетоносач със сили за бързо реагиране на морската пехота, изтребители A-10, ударни изтребители F-15E, предно разположени бомбардировачи B-1B и редица други средства.
Разширяването на американското военно присъствие в Близкия изток представлява потенциална заплаха за руските сили и интереси в региона и съвпада с нарастващите предупреждения, че джихадистки милиции, действащи под закрилата и с подкрепата на съюзника на Вашингтон в НАТО Турция, планират офанзиви срещу руски цели в Сирия. Тъй като се очаква Съединените щати да се намесят срещу Сирия, Хизбула и евентуално Иран, ако напрежението между тези страни и Израел прерасне в по-мащабни военни действия, ангажиментът на Русия е да предотврати евентуален преврат в сирийската държава и значителните ѝ военни съоръжения в Сирия могат да доведат до нейното активно участие.
През 2023 г. напрежението между руските и американските сили в Сирия ескалира, като Москва последователно заклеймява това, което се смята за незаконна окупация на Североизточна Сирия от американските военни и незаконно присвояване и продажба на сирийски петрол. Тъй като руските сили в региона остават сравнително малко, способността на активите в Черно море да осигуряват огнева поддръжка е високо ценена. Това се видя по време на усилията за противодействие на бунтовниците в Сирия от 2015 г., когато от Черноморския флот и от бомбардировачи, действащи над региона, бяха нанесени удари с крилати ракети.
Балистичната ракета Х-47М2 „Кинжал“ получи значителна публичност заради успешното унищожаване на американска система за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ в Украйна на 16 май, като първото ѝ използване е регистрирано на 18 март 2022 г. за нанасяне на удар по голям подземен склад в Западна Украйна, в който се съхраняват военни материали, тогава наскоро доставени през Полша.
„Кинжал“ се използва от ударните изтребители МиГ-31К/И на руските военновъздушни сили и влиза на въоръжение в края на 2017 г. Оттогава се използва от по-новия ударен изтребител МиГ-31И, бомбардировача Ту-22М3, а от септември 2023 г. – от ударния изтребител Су-34.
Смята се, че добрите резултати на ракетата не само са допринесли за увеличаване на броя на самолетите, които могат да я използват, което е позволило на руските ВВС да оборудват повече ескадрили с оръжията, без да е необходимо да въвеждат на въоръжение повече МиГ-31, но и са помогнали да се подкрепят аргументите за 5-кратно увеличаване на производството на ракетите, което е постигнато до началото на 2023 г.
„Кинжал“ е ценена не само заради много високата си крайна скорост от близо 9 Мах, но и заради високата си маневреност и квазибалистичната траектория на малка височина, която я прави изключително трудна за проследяване, прехващане и понякога предизвикателна дори за откриване по време на полет. С обсег на действие от 2000 км ракетата се счита за невъзможна за надеждно прехващане, като единствената известна реална защита е нарушаването или извеждането от строя на спътниците и другите средства за наблюдение, които предоставят данни за насочването ѝ.“