От години разсъждавам върху „Откровение“ на Св. Йоан Богослов, стремейки се да идентифицирам със земните им въплъщения персонажите и събитията в духовния свят, наблюдавани и описани от патмоския ясновидец.
Колкото повече се приближаваме към средата на настоящото съдбоносно десетилетие, толкова разгадаването на тази енигма става по-малко трудно и ние можем да се опрем на все повече ориентири, които в двете хилядолетия, изминали от пророческото видение на Св. Йоан, са били невидими и необясними за човечеството. Дотам, че заслепени от атеизма, мнозина наши съвременници и даже цели народи, смятаха „Апокалипсиса“ за обикновено бълнуване на Христовия апостол.
Милена Върбанова, историк
Днес обаче все повече уважавани учени се стремят да вникнат в пророческия разказ, за да подготвят човечеството и преди всичко вярващите християни, за грандиозния катаклизъм, който предстои да настъпи до 2030 г. и който, без значение дали искаме или не – ще завърши със Страшния съд над нашите души.
Обмислях статия, отнасяща се до някои стихове в Откровението и особено до едни от най-драматичните, съставляващи прочутата 17 глава, в която се посочват земните носители на световното зло, тяхното разобличаване и унищожение. Именно в Гл. 17 на творбата си, Йоан Богослов иносказателно сочи „Вавилонската блудница“, седяща върху „червения звяр“, с излизащи от него седем глави и десет рога, като персонификация на злото, възцарило се над света:
„1 И дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши та поговори с мене, казвайки: Дойди, ще ти покажа съдбата на голямата блудница, която седи на много води;
2 с която блудствуваха земните царе, и земните жители се опиха от виното на нейното блудствуване.
3 И тъй, той ме заведе духом в една пустиня, гдето видях жена, седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога.
4 Жената бе облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотиите от нейното блудствуване.
5 И на челото й имаше написано това име: Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята.
6 И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много.
7 Но ангелът ми рече: Защо се зачуди? Аз ще ти кажа тайната на жената и на звяра, който я носи, който има седемте глави и десетте рога (…)“
Странното е, че тъкмо когато се готвех да изложа пред българския читател моето скромно тълкуване на горните стихове на Св.Йоан, видях в сайта Критично.БГ пространното интервю с проф. Валентин Катасонов, озаглавено „Велика Америка приключва с Джо Байдън“. За съжаление, не съм имала възможност да се запозная с книгата на проф. Катасонов, спомената във въпросното интервю, но от него става ясно, че, според видния руски учен, който винаги е имал известен вкус към окултното, „Вавилонската блудница“ са Съединените американски щати.
Валентин Катасонов
Осмелявам се да не се съглася по този въпрос с уважавания от мен проф. Катасонов и поради тази причина бързам да публикувам настоящите редове.
През вековете и годините множество теолози, историци и философи са се стремили да разпознаят „субекта“, посочен в Йоановия „Апокалипсис“ под нозванието „Вавилонска блудница“. Тези опити зачестиха особено напоследък. Някои автори твърдят, че това название се отнася пряко до Вавилон и до Асирия, виждайки в разрушеншето на Ирак и Багдад изпълнението на пророчеството от Патмос.
Други изтъкват, че „блудницата“ е Русия, тъй като иде реч за „червения звяр“. Предполагам, че проф. Катасонов е имал предвид, покрай другите знаци и указанието, дадено от Св. Йоан, че „Вавилонската блудница“ „седи на много води“. По тази логика САЩ, които са заобиколени от два световни океана и метрополиите им са построени на крайбрежните ивици, наистина могат да изглеждат сочения от Св.Йоан персонаж. Но по-нататък в същата 17 глава е написано:
„Каза ми още (ангелът): Водите, които си видял и гдето седи блудницата, са люде и множества, народи и езици“( Гл.17, стих 15 ).
Споменаването на „люде и множества, народи и езици“, както и червеният цвят на звяра, биха могли да бъдат някакви повърхностни препратки към Русия – като многонационална държава. А дори и към Вавилон – Ирак и т.н. Ако размислим добре обаче, разбираме, че ангелът във видението на Св. Йоан Богослов указва съвсем друга колективна самоличност.
В стиховете от Гл.17, се твърди, че блудницата седи в „пустиня“ (стих 3). Сочи се, че „седемте глави“, на „червения звяр“ са „седем хълма, на които седи жената“ ( стих 9 ). А в последния стих 18, недвусмислено се заявява, че „жената, която си видял, е големият град, който царува над земните царе“.
„Седемте хълма“ и „големият град, който царува над земните царе“, кара някои тълкуватели, както в миналото, така и днес, да смятат, че Вавилонската блудница е Рим – и по-точно Ватиканът. В подобна дешифровка има смисъл, ако не беше изричната забележка, че блудницата седи в пустинята.
Ако съберем накуп всички изброени знаци, които ни дава „Откровението“ относно Вавилонската блудница – червен звяр, голям град, царуващ над земните царе, множество народи и езици под властта му, седем хълма, пустиня – ще си дадем сметка, че никое от тълкуванията, сочещи Вавилон, Москва, Ватикана – не отговаря на всичките пет в тяхната съвкупност.
Единственият град, който отговаря и на петте условия, е Йерусалим. Хълмовете, издигащи се в непосредствена близост до него, както и застроените възвишения в неговите сегашни рамки, включително Голгота, наистина са седем, доколкото това може да се определи днес. Забележителна податка е, че ангелът, разговарящ със Св.Йоан, нарича хълмовете „глави“, което точно съответства на названието Голгота – „череп“. Някога Йерусалим се е наричал Евус – град на „старите“, на предците – и е завладян от евреите по времето на цар Давид. Има нещо много интригуващо във факта, че най-древните градове наистина са изграждани върху седем хълма.
Йерусалим се намира в пустинна земя, която в дълбокото минало, във времената на древните палестински царства, е била плодороден рай. Големината му се измерва с неговото влияние върху народите по света. Всички земни царе са в негова власт.
В „Апокалипсиса“ Йерусалим – не новият, Господният, който тепърва ще се появи в дните на Второто пришествие, а сегашният, страшният, чийто режим дава заповеди за геноцид – е посочен като символ на глобалната секта, на ционистите от дълбоката държава.
И да! Тъкмо ционистите са червени, какъвто е и звярът, върху който седи Вавилонската блудница. Епитетът „вавилонски“ и изразът „Великий Вавилон“ са употребени от Св. Йоан по отношение на „блудницата“ не като „географско“, а като „нравствено“ или по-скоро „безнравствено“ понятие, доколкото в Стария завет, Вавилон е асоцииран с разкош, блудство и порок.
На хората, които продължават да свързват Русия с червеното знаме, червената петолъчка и символиката на болшевизма, е нужно да се напомни, че този цвят и тези знаци нямат нищо общо с традиционните символи на Руската империя и руския народ. Те са наложени по време на Октомврийската революция, която не е нищо друго, освен ционистки преврат.
В своя епохален труд „Тайната доктрина“ Елена Блаватска пише, че боговете (под това название аз разбирам представителите на допотопната земна раса) са създали пет, различни по цвят на кожата, двойки, мъж и жена, който е трябвало да станат родоначалници на расите на съвременното човечество – бяла, жълта, кафява, черна и червена двойка. Кафявата двойка е дала началото на коренните американци. А червената – на семитите.
Надявам се, че това няма да бъде употребено като повод за нелепи нападки в „антисемитизъм“ и „расизъм“ срещу мен. Никога не виня народите за престъпленията на яхналите ги върхушки. А и ако заради написаното в тая статия, ще се посипят обвинения срещу автора, обвинявайте Елена Блаватска и най-вече боговете, по чието внушение тя е създала своята книга – за да отвори очите на човешкия род.
КритичноБГ може и да не споделя част от тезите на автора
