Непопулярността на германския канцлер Фридрих Мерц и френския президент Еманюел Макрон има общ корен — политическата им изолираност, пише Карл Пфеферкорн в анализ за Brussels Signal. Според него двамата лидери все по-трудно чуват недоволните избиратели, докато политическите им опоненти печелят от теми като миграцията, сигурността, икономическата стагнация и усещането за загубена национална посока.
Лидери, откъснати от избирателите
Карл Пфеферкорн посочва в Brussels Signal, че нито Мерц, нито Макрон поддържат реална връзка с разочарованите си избиратели. Френският президент, според автора, остава продукт на елитната политическа среда във Франция и общува с обикновените граждани най-вече във внимателно режисирани ситуации. Мерц, от своя страна, е описан като политик, запазил самоувереността на света на частния капитал, но без достатъчно близък кръг от опитни съветници, които да го държат политически „заземен“.
Според анализа всеки лидер има нужда от хора около себе си, които са готови да спорят с него, да му носят неприятни новини и да предлагат по-добри политически алтернативи. При Макрон и Мерц, твърди Пфеферкорн, се вижда обратното — затваряне в удобствата на високия пост и глухота към нарастващото обществено недоволство.
На този фон авторът противопоставя примера на индийския премиер Нарендра Моди. След като неговата партия „Бхаратия Джаната“ загуби парламентарното си мнозинство през 2024 г., тя успя да се върне силно на политическата сцена с убедителна победа в Западна Бенгалия — регион, смятан за крепост на партията „Тринамул Конгрес“. Пфеферкорн цитира Financial Times, според който Моди има „неуморен фокус върху проблемите на местно ниво“ и постоянна воля да остане близо до тревогите на избирателите.
В анализа за Brussels Signal е цитиран и Прамит Пал Чаудхури от Eurasia Group, според когото Моди често събира хора с различни позиции и ги кара да спорят помежду си, за да получи противоположни мнения и информация от няколко източника. За Пфеферкорн това е прост, но очевидно липсващ на Макрон и Мерц политически урок — когато има недоволство, лидерът трябва да търси несъгласие и да слуша избирателите, а не да се затваря в администрацията си.
Миграцията като подарък за опозицията
Според автора двамата европейски лидери не успяват да приложат изпитана политическа тактика: да отнемат ключови теми от опозицията, като ги превърнат в част от собствената си програма. Той дава за пример Ангела Меркел, която според него в продължение на 16 години е неутрализирала германските социалдемократи, като е възприемала техни политики в сферата на социалните разходи и околната среда. Джорджа Мелони пък, според Пфеферкорн, е отслабила опозицията си чрез внимателно и прагматично отношение към Европейския съюз.
Макрон и Мерц, твърди авторът в Brussels Signal, са избрали друг подход — да поставят опонентите си зад политическа „защитна стена“ и да ги етикетират като „фашисти“. Така те сами си отнемат възможността да възприемат част от темите им, без да изглежда, че отстъпват. Особено при миграцията, според Пфеферкорн, това оставя недоволните избиратели на „Национален сбор“ във Франция и „Алтернатива за Германия“ в Германия.
В статията си Пфеферкорн обръща специално внимание на германските и френските данъкоплатци, които според него не са защитени от привилегиите на високите държавни постове и усещат влошаване както на стандарта си на живот, така и на личната си сигурност. За Германия авторът описва градове, в които млади мигранти живеят от социални помощи, включително безплатно жилище и месечни плащания, без да се интегрират достатъчно бързо чрез работа и език.
Това е една от най-острите части на текста. Пфеферкорн твърди, че част от тези групи прекарват времето си в градските центрове, извършват дребни престъпления и тормозят млади жени. Той критикува Мерц, че въпреки призивите си за „ремиграция“ на хора, които не желаят да се интегрират, не е постигнал значими депортации дори при осъдени престъпници или отхвърлени кандидати за убежище. Според автора усилията за по-бързи депортации се спъват и от трудната коалиция със социалдемократите, които, по думите му, са по-внимателни към позициите на Зелените, отколкото към собствения си коалиционен партньор.
По отношение на Франция Пфеферкорн припомня протестите срещу повишаването на данъците върху горивата, които тежко удариха Макрон. Според анализа президентът така и не се е възстановил политически от сблъсъка с френските „обикновени хора“. Прокарването на пенсионната реформа чрез декрет, твърди авторът, е убедило голяма част от френските избиратели, че Макрон е по-лоялен към изискванията на еврозоната, отколкото към собствените си граждани.
И тук анализът използва силно критичен език. Пфеферкорн твърди, че значителни групи северноафрикански мигранти във Франция остават неинтегрирани, а част от тях проявяват враждебност към конституционния ред. Според него нито Франция, нито Германия предлагат достатъчно убедителен културен идеал на новопристигналите, което оставя място за ислямистки възгледи и предпочитание към шериатско мислене пред конституционното управление.
Вижте още – Франция върви към ислямизация, радикализацията сред младите расте
Икономики под натиск, без място за щедри обещания
Отвъд миграцията и липсата на „общ език“ с гражданите, Мерц и Макрон са изправени и пред тежки икономически перспективи, пише Brussels Signal. За разлика от Моди, те не могат просто да печелят подкрепа чрез нови социални разходи, защото настоящите социални системи вече са под натиск. Новите разходи за отбрана ще ограничат още повече възможностите за щедри програми към избирателите.
Пфеферкорн критикува Макрон, че не е успял да съживи френската икономика чрез съществени реформи и сега е изправен пред дефицитна и дългова криза, която според автора застрашава стабилността на еврозоната. Германия също е описана като икономика в застой, която не успява да се адаптира към свят на скъпа енергия и свиващи се експортни пазари. И двамата лидери, според анализа, изглеждат неспособни да се справят с регулаторните механизми, които задушават растежа и иновациите.
Технократи без национална визия
В основата на проблема, според Карл Пфеферкорн, е вярата на Мерц и Макрон в технократичната компетентност като противоотрова срещу популизма. Но авторът твърди, че двамата не са предложили работещи политики нито за възстановяване на националните икономики, нито за интеграция или връщане на мигранти, които не се вписват в обществата им.
Именно провалът на технократите, според Brussels Signal, отваря пространство за „отмъстителни популисти“. Във Франция Жордан Бардела води в президентските сондажи, а в Германия „Алтернатива за Германия“ се готви за серия регионални избори с реалистична перспектива в бъдеще да стане най-голямата сила в Бундестага.
Финалната теза на Пфеферкорн е, че управляващите европейски технократи, формирани в доминиращата центристко-лява среда на континента, гледат с презрение на националната и културна гордост, върху която стъпват популистите. Това, според него, им пречи да свържат реформите си с обединяваща патриотична визия, способна да убеди колебаещите се избиратели да приемат трудни промени.
Авторът противопоставя Макрон и Мерц на Шарл дьо Гол. Според него Дьо Гол никога не би направил подобна грешка — кампанията му за нова конституция и индустриално обновление е била вградена в уверена визия за величието на Франция. Той е обещал да направи Франция отново велика — и Франция е приела това предложение.
Макрон и Мерц, заключава Пфеферкорн в Brussels Signal, са по-скоро наследници на висшата бюрокрация, отколкото големи лидери. Те могат да управляват прилично в добри времена, но не успяват да извикат онази силна национална идентичност, която е необходима в криза. А разочарованите избиратели, според автора, търсят не само политики, а причина да вярват в бъдещето на собствената си страна. Политики без патриотизъм, смята той, не издържат на този тест — докато бъдещите наследници на Макрон и Мерц вероятно ще се опитат да го издържат.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
