Полски дипломати са посетили гробището на съюзническите войници, загинали по време на Втората световна война, пише Medya Günlüğü. Мистериозното посещение обаче повдига редица въпроси.
Преди известно време в град Мурманск, в най-северозападната част на Русия, се случи едно забележително събитие. В интернет се появи и широко се обсъжда видеоклип, на който се вижда как служители на пътна полиция спират автомобил с дипломатически номера в самия център на Мурманск и „разговарят“ с шофьора и пътниците. Преди години чуждестранните автомобили с дипломатически номера в Мурманск бяха често срещано явление, но сега това се случва изключително рядко.
След закриването на финландското и норвежкото консулство, разбира се, изчезнаха и дипломатическите автомобили. Но на кого е този автомобил? Скоро стана известно, че е на полски дипломати, които по някакъв начин са се озовали в столицата на Полярния регион! Полският посланик в Москва и полският генерален консул в Санкт Петербург неофициално се бяха озовали в Мурманск.
Както е установил новинарският сайт Arctic Observer, представители на полската дипломатическа мисия наистина са били в Мурманск на „частно посещение“. Това са били полският посланик в Русия Кшищоф Краевски и полският генерален консул в Санкт Петербург Гжегож Слубовски. За характера на посещението може да се съди от факта, че то не е било предварително обявено никъде. В същото време, както стана известно, не е имало среща (дори протоколна) с представители на местната власт в Мурманска област.
За никого не е тайна, че високопоставени чужденци обичат да идват на риболов по реките на мурманска област. Почти всички – от арабските престолонаследници до бившите президенти и държавни секретари на САЩ – са ловили риба на р. Поной. Дори Ерик Клептън, преди да изнесе първия си концерт в Москва, ходи за риба на р. Поной.
След началото на специалната военна операция на Русия обаче ситуацията в региона рязко се промени. Докато преди риболовът по река Поной бяха често срещано туристическо занимание, сега, за съжаление, пътуващите имат крайно негативни мисли и чувства към Русия.
Както стана вече дума, автомобилите с дипломатически номера са рядкост в Мурманск, така че беше изключително лесно да се проследи движението на автомобила в този областен център, който е покрит с камери – все пак това е един модерен смарт град. Освен това някои внимателни граждани разказаха в интернет къде са видели дипломатите. Според информацията, посланикът и генералният консул са посетили църквата „Спасител на водите“ – паметник на защитниците на полярния регион. Отново някои хора твърдят, че са видели дипломатите в село Териберка в Мурманска област.
Най-интересното обаче е, че полските дипломати са посетили гробището на съюзническите войници, загинали по време на Втората световна война. Именно в това гробище през 1989 г. е издигнат паметник на полските моряци, загинали на път за Мурманск. На надгробната плоча са изписани следните редове: „Ние паднахме за нашата и вашата свобода“.
Твърди се, че в днешно време за гробовете се грижат доброволци, а паметникът и гробовете са в добро състояние. През 2022 г. членовете на военноисторическото дружество „Титов гарнизон“, създадено към Мурманския арктически държавен университет, дори полагат венец в цветовете на полското знаме в памет на войниците.
Тук неминуемо възниква странно противоречие. От една страна, полският град Шчечин е първият град, който прекъсва побратимените връзки с Мурманск, а от друга, полски дипломати посещават исторически места на руска територия и отдават почит на загиналите полски войници. С други думи, демонтирането, разрушаването, унищожаването на съветски паметници в Полша и отричането на главната роля на СССР в спечелването на Втората световна война трябва да е толкова нормално, колкото и идването в Мурманск с точно обратната цел…
Неотдавна читателите на гореспоменатия портал Arctic Observer проведоха дискусия по темата за историческата памет за Втората световна война. Наистина, в ежедневието въпросът „кой кого е освободил“ почти никога не се задава, но например в норвежкия град Киркенес на 8 май винаги има много цветя пред паметника на съветския войник, а самият паметник се поддържа в добро състояние. Освен това норвежците, за разлика от това, което се случва в Полша в това отношение, все още не забраняват на руския консул да полага цветя на паметника.
В Норвегия е много вероятно посещението на военни паметници с цел възпоменание да не се възприеме като акт на пропаганда или на носталгия по комунизма (все пак знамето на победата е червено). Може би Кшищоф Краевски и Гжегож Слибовски са имали предци, които са загинали в Русия по време на войната, и посещението на съответното военно гробище е израз на почит към загиналите им роднини.
От човешка гледна точка това събитие всъщност е много ценно. Но, за съжаление, тази човечност свършва там, където започва лицемерната, мръсна и вулгарна политика.