Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски!
Беше късно в петък вечер и 28-годишната Амани ал-Хор тъкмо се беше прибрала у дома, когато ракетата удари съседната къща на тази, в която живеят родителите ѝ. Вечерта Амани е прекарала няколко часа там, играейки на карти с братовчед си, за да се откъснат от звуците на въздушните бомбардировки. Разговаряла е с братята и сестрите си, а след това е отвела четирите си деца, които според нея са били „досадни“ у дома, започва репортажа си от Газа Al Jazeera.
Тази вечер под покрива на родителите ѝ, в бежанския лагер Нусейрат, имало осем семейства от три поколения. Родителите на Амани, техните омъжени деца, внуците и други роднини, които са били разселени от домовете си, са се събрали, за да бъдат заедно. Малко след 20:00 ч. израелска въздушна атака е насочена към къщата. Най-малко 40 членове на семейството на Амани са убити, включително родителите ѝ, почти всичките ѝ братя и сестри и всички техни деца. При нападението е повредена и къщата на Амани.
„Просто видях, че стените и таванът падат върху нас“, казва тя. „Не чух звука на ракетата. Беше като да се намирам в гроб. Някак си хванах четирите си деца в тъмното и успяхме да се измъкнем“.
Все още в състояние на шок, тя започва да брои членовете на семейството си, които са били убити. „Сестра ми и четирите ѝ деца; брат ми, съпругата му и четирите им дъщери; другата ми снаха, синът ѝ и двете ѝ дъщери – но съпругът ѝ, другият ми брат, оцеля“, казва тя. „Беше много претъпкана къщата и децата вдигаха много шум. Повечето от тях все още са под развалините.“
„Иска ми се да видя баща си“, казва Амани. „Видях само гърба му тази нощ, той казваше нещо на братята и сестрите ми, когато си тръгвах. Тялото на майка ми е разкъсано на парчета. В болницата видях само ръцете ѝ, а от стомаха ѝ се бяха изсипали черва.“
Амани е била много близка със сестрите си, разговаряла е с тях всеки ден.
От началото на бомбардировките всеки ден и нощ загиват стотици палестинци, които препълват болниците, които в момента са в състояние на колапс поради пълната блокада, наложена от Израел. Електричеството, чистата вода и горивото са изчерпани, няма медицински консумативи и животоспасяващо лечение. Най-малко 15 болници и медицински центрове бяха принудени да спрат работа, което означава, че пациентите трябва да бъдат прехвърлени в останалите болници, които вече са препълнени.
Самият брой на жертвите през последните 28 дни доведе до ускоряване на погребалните ритуали и погребенията, като се прибави и мъката от полагането на членовете на семействата в масови гробове.
„Преди войната погребенията имаха ритуали, които се спазваха“, казва 57-годишният Мухтар ал-Хор, роднина на Амани. „Десетки или стотици хора се молеха за починалите, преди да ги отнесат в гробището, за да бъдат погребани. Сега има едва няколко души, които могат да се помолят за своите близки.“
Мухтар каза, че досега изпод развалините в бежанския лагер в Нусейрат са извадени най-малко 18 тела, но някои от тях са части от тела, които не могат да бъдат идентифицирани.
„Не мога да опиша какво е да погребеш семейството си в масов гроб“, каза той. „Те са лишени от погребалните ритуали, с които бяхме свикнали в нормалните времена“.
Диаб ал-Джару, кмет на Дейр ел-Бала, заяви, че през последните 4 седмици градът е станал свидетел на поне 20 големи нападения, извършени от Израел срещу жителите му и разселените хора, които са потърсили убежище там.
„Досега само в Дейр ел-Бала са убити повече от 400 души“, каза той пред Al Jazeera. „Големият брой убити означава, че нямаме място в гробището, което вече е пълно, тъй като преди войната погребвахме по двама-трима души от едно семейство в един гроб.“
Сега кметът казва, че няма друга възможност, освен да се погребват хората в масови гробове, обикновено разделени по пол. „Само в петък вечерта бяха убити 150 души. Нямахме друг избор, освен да ги погребем всички заедно“, казва Ал Джару.
Палестинците често наричат убитите при израелски нападения „мъченици“ и погребалните им процесии обикновено имат дълбоко значение за хората от техните общности. Но настоящата изключителна атака срещу Газа прекъсна не само тези процесии, но и погребалните ритуали, които обикновено ги следват.
При нормални обстоятелства, след като бъде измито, тялото на близък човек се отнася в дома на семейството, където жените могат да си вземат последно сбогом. След това тялото се отвежда в джамията, където мъжете се молят над него, преди да бъде транспортирано с превозно средство или носено от хора в голямо множество до гробището.
Абу Аммар е отговорник за измиването на телата според ислямските ритуали в болницата на мъчениците от Ал-Акса в Дейр ел-Бала. Той казва, че ежедневно приема стотици тела, откакто нападението е започнало преди близо четири седмици.
Сега заупокойната молитва се извършва на територията на болницата веднага след измиването на тялото, на което присъстват само няколко души или всеки, който има възможност, преди да бъде отнесено за погребване в масов гроб без надгробни камъни вместо в единичен гроб с мраморен надгробен камък.
„Преди войната телата на възрастните ги миехме с вода и сапун, а на третия път използвахме камфор. Но при сегашните обстоятелства нямаме нито време, нито средства да го направим. Вместо това ги забулваме веднага в едно парче поради недостига, с който се сблъскваме, и се опитваме да изтрием кръвта от лицата им.“
Той добави, че разкъсаните части на тялото се увиват първо в пластмасова обвивка, а след това се покриват със саван, за да не останат петна по него.
Поради големия брой на труповете администрацията на болницата е принудена да изнесе някои от тях навън в двора. Аммар, който има тихо поведение, казва, че е видял шокиращ брой осакатени тела.
„Получих тела, обгорени до неузнаваемост, тела с откъснати крайници, черепи, изпразнени и счупени, тела, миришещи на химикали“, казва 45-годишният мъж. „Срещу нас се използват най-жестоките оръжия, произведени от САЩ. Тази агресия премина всички червени линии и наруши всички международни закони за правата на човека. Светът трябва да спре тази варварска война срещу нас.“