Волфганг Мюнхау: Лейбъристите са на път към политическа безтегловност

Политическите скандали във Великобритания обикновено са далеч по-значими, но случаят с оставката на Анджела Рейнър (заместник-премиер и вицелидер на Лейбъристката партия) изглежда почти гротескно. Тя се оттегли заради неплатени данъци върху имот – точно когато партията ѝ подготвяше увеличение на тези данъци. В статия за UnHerd Волфганг Мюнхау подчертава, че самият скандал е маловажен. Големият проблем е друг: Лейбъристката партия е на път да се превърне в политически реликт, изгубил връзка с икономическите реалности на XXI век.

От век на социалдемокрацията до упадъка

Мюнхау припомня анализа на германо-британския социолог Ралф Дарендорф, който нарече XX век „векът на социалдемокрацията“. Център-левите партии тогава създадоха ключови институции: колективно договаряне, социална държава, пенсии, здравеопазване и образование за всички. Дори когато консерваторите печелеха избори, те управляваха системата, създадена от левицата.

Днес обаче социалдемократите са в синхронен упадък из цяла Европа. Работническите класи, които бяха тяхната основна база, изчезнаха. В Германия Социалдемократическата партия (SPD) постигна исторически слаб резултат от 16%. Във Франция социалистите оцеляват като второстепенен партньор зад фигурата на Жан-Люк Меланшон.

Стармър – британският Оланд

Според Мюнхау, лидерът на лейбъристите Киър Стармър е британската версия на Франсоа Оланд – издигнат на гребена на вълната срещу непопулярен предшественик, но без ясна визия какво да прави. Благодарение на избирателната система той получи две трети от местата в парламента с едва една трета от гласовете. Днес партията му се срива в социологическите проучвания до нивото на германските социалдемократи и френските социалисти.

Крахът на глобалистката левица

След края на Студената война социалдемокрацията си даде „нов живот“ като глобалистки проект – с Митеран във Франция, Клинтън в САЩ и Блеър във Великобритания. Но тази епоха приключи. Назначението на икономистката Минуш Шафик като главен съветник на Стармър е, според Мюнхау, просто реликва от глобалисткото мислене. Вместо оригинален стратег, премиерът получава „търговец“.

Най-видимият провал на социалдемокрацията в XXI век е неспособността ѝ да се адаптира към дигиталните технологии. „Социалдемократите от епохата на Дарендорф бяха създания на аналоговата епоха, а днешните са цифрови лудити“, пише Мюнхау. Вместо да стимулират иновациите, те отговарят с регулации – като GDPR, което се превърна в тежест за малкия бизнес и блокира развитието на индустрията с изкуствен интелект.

Стармър повтаря същите грешки, преследвайки безусловно целта за „нетни нулеви емисии“, връщайки Великобритания към регулациите на ЕС и оставяйки страната „в най-лошото от двата свята“ – без ползите на членството, но с неговите тежести.

Мюнхау отбелязва, че за разлика от Европа, Китай е разбрал значението на технологиите и вече изпреварва в редица високотехнологични сектори. В известната шега, че „САЩ иновира (създават иновации – б.а.), Китай имитира, а ЕС регулира“, днес Китай е излязъл далеч отвъд ролята на имитатор.

Десницата в подем

Социалдемократите се оказват изтласкани между възраждащата се десница и надигащата се твърда левица. Доналд Тръмп вече десетилетие доминира Републиканската партия. Найджъл Фараж има реални шансове за победа на следващите избори във Великобритания. Във Франция Марин Льо Пен е фаворит, а в Германия „Алтернатива за Германия“ изпреварва ХДС.

Мюнхау смята този подем на десницата за естествен отговор на „века на социалдемокрацията“ и неговите нефункционални институции.

Вижте още – Фараж: Излизаме от Европейската конвенция за правата на човека

Какво би могло да спаси левицата

Авторът очертава три пътя:

1. Да позволи на икономиката да участва в технологиите на XXI век с леки регулации и умерени данъци.

2. Да търси пари за преразпределение чрез структурни реформи и приватизация, а не чрез нови данъци.

3. Да промени разказа за имиграцията – улеснявайки бизнеса в достъпа до работна сила, но същевременно с твърд контрол срещу престъпността.

Мюнхау обаче е скептичен, че това ще се случи. „Лейбъристите, подобно на Бурбоните, не са научили нищо и не са забравили нищо“, пише той.

В крайна сметка, според Волфганг Мюнхау, лейбъристите са изчерпани като политическа сила. Оставката на Анджела Рейнър е дребен епизод – партията е в системен упадък и върви към политическа безтегловност.

Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!

Дарения Revolut: @mariyatkwa

Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ