В своята книга „Оргазмът на богомолката“ проф. Андрей Фурсов показва как от Европа през 14-15-ти век може да се научи много. След средата на 14-ти век „черната смърт“ – чумната епидемия, която избухва през 1348г. в Западна Европа – погубва една трета от тогавашното население на континента, или 20 от 60 милиона души. Това води на недостиг на работна ръка и макар че по това време крепостното право е практически изчезнало, сеньорите решават отново строго да контролират селяните.
След две поколения в Европа избухват едновременно три въстания: на чомпите (даракчиите) в Италия, на „белите шапки“ във Франция и въстанието на селяните начело с Уот Тейлър в Англия, известно с лозунга “Вадете вилите!“. Следователно, през 1378-1382г. тези три въстания окончателно пречупват гръбнака на тогавашната социална система на феодализма.
Всичко това дава началото на дългия 16-ти век. През първата половина на 15-ти век сеньорите са изправени пред дилемата да дадат повече свободи на селяните и да загубят своите социални привилегии или да се обединят с тези над тях – херцозите и кралете, с които ще запазят, макар и ограничено, своето социално положение. Сеньорите избират второто. Така се зараждат и жестоките монархии в Англия на Хенри 8-ми и във Франция на Луи 11-ти. Макиавели нарича тези репресивни режими „lo stato“ – това, което превеждаме като „държава“.
Този период се характеризира като „тъмни векове“ – това е времето, когато се заражда и капитализмът като социална система. Въпреки че сме свикнали да гледаме на това време като на „Ренесанс“, преход към „Модерността“, и появата на единни светъл „Kапитализъм“, това са клишета и нямат нищо общо с истината, за която малцина говорят. Впрочем тъмната страна на този период, който описвам, е добре илюстрирана от филма „Плът и кръв“ от 1985г. Френският историк Фернан Бродел нарича това време „социален ад“, а Фурсов добавя: „Тъмните векове се раждат отново всеки път, когато загива старата система и върху нейните развалини и кости бавно се оформя новата, това наистина е време, което е социален ад.“
Дългият 16-ти век приключва с Тридесетгодишната война от 1618-1648 г. , която окончателно установява капитализма като система-свят в Северозападното полукълбо. На практика това е първата световна война, след която чрез Вестфалския мир се установява и съвременната междудържавна система, която сега умира пред очите ни, заедно със самия капитализъм.
Колкото и да е вредно, да се опитаме да направим аналогия със събитията в наши дни. Мощните фермерски протести, върху които Постзападната пропагандна машина целенасочено е хвърлила страшно медийно затъмнение, се разразяват из цяла Европа. Най-разтърсващи са в Белгия, Германия и Франция. В последната вече имаме сериозна ескалация на социалното напрежение. Всичко това, защото горният слой на обществената капиталистическа пирамида е изправен пред същата дилема както в началото на 15-ти век. И, естествено, пак избира репресиите пред демократизирането: пак избира себе си, пред благоденствието на света и социалната справедливост.
А само преди 4 години избухна „п(л)андемия“, която отне живота на много хора. Да, в миналото говорим за период от няколко десетилетия. Но в условията на глобализация имаме компресия на времето и пространството – процесите са страшно ускорени. Само за по-малко от 4 години вече имаме аналог на „черната смърт“, на повърхността започват да изплуват „селските въстания“, и правителства, които действат като репресивните режими чрез налагането на т.нар. „локдауни“, цензура, закрепостяване на огромни маси от хора и наративи, които са изцяло в полза на глобалния финансов капиталистически олигархат.
Клаус Шваб
Това, което светът преживява за периода от 300 години, когато старата система се разпада и върху руините ѝ се изгражда новата, сега в 21-ви век ще го преживеем отново, само че за 30 години – 10 пъти по-бързо. Първо, защото историята се е ускорила страшно много. Второ, защото през „п(л)андемията“ от 2020г. – по своята същност една нагласена социална криза на глобално ниво – ултра-глобалистката секта започна да изпълнява манифеста на бъдещето, което е подготвила, фино изложен от Клаус Шваб в книгата „Великото зануляване“. Това събитие отбеляза навлизането в крайния стадий на системната криза, в която се намира капитализмът, започнала с петролната криза през 1973-1975г.
Западната капиталистическа върхушка се справи с първото сътресение, като в геополитически план победи СССР в Студената война, а в системен – като Западното буржоазно ядно на капитализма погълна целия анти-капиталистически, социалистически лагер и Съветския съюз след края на Студената война. Това отложи края на капитализма с 15 години. До финансовия крах през 2006-2008г., който беше предвестник, че капитализмът скоро ще навлезе във финалния стадий на своята системна криза.
Важно е да се отбележи, че капитализмът е екпанзионистична система. След като вече е погълнал целия свят, той няма накъде повече да се разширява. От тук нататък има 2 варианта – към космоса или към самоизяждане – самоунищожението, което наблюдаваме в момента, започвайки с лозунга на Шваб, че „няма да притежавате нищо, но ще бъдете щастливи“, тоест ликвидирането на основния стълб на капитализма – частната собственост. Това превръща капитализма в затворена система, а затворените системи преживяват ентропия. Простичко казано, те деградират.
В геополитически план всеки път, в който капитализмът преминава от един modus vivendi към друг, преходът се осъществява не само посредством мащабни социални кризи, като пандемии и рецесии, а също и чрез геополитически конфликти и световни войни, протичащи в продължение на около три десетилетия. Последният такъв случай е периодът от 1914 до 1945г. Да, повечето историци погрешно разделят този период на Първа и на Втора световна война. Истината е, че двете войни взети заедно представляват една обща голяма Световна война, като в промеждутъка капитализмът преживява и финансово-икономическа криза през 1929-1933. Това е голяма рецесия в САЩ, която се отразява тежко и на Европа.
Световната война, в която вече се намираме, започна в Украйна, разрасна се до Близкия изток, и е на път да се разпали и на други геополитически невралгични точки, като най-вероятно ще се ускорява и ще затихва до 2045-2050 г., когато се очаква и последните остатъци от капитализъм да са вече в небитието. Излиза, че капиталистическата система се установява с такъв мащабен катаклизъм, какъвто е световната войната, и ще си отиде по същия начин – със световна война, която в условията на един глобализиран свят представлява серия от локални военни конфликти, които в своята съвкупност представляват мащабен геополитически, военен и цивилизационен сблъсък. Следователно историческите обстоятелства на влизането в и излизането от тази система се припокриват – това са новите „тъмни векове“, които пак ще се състоят, естествено, по подобен на, и същевременно съвършено различен начин от, дългия 16-ти век.
През 2020-2024г. навлизаме в „новите тъмни векове“, по времето на които новата система ще погребе старата и ще се издигне върху руините ѝ. Здравни кризи, социални бунтове, финансово-икономически трусове ще съпътстват демонтажа на капитализма в неговата глобализирана, неолиберална, финансилизирана, пост-модерна форма и вкупум ще представляват онзи взривоопасен пусков механизъм, който ще изстреля човечеството в пост-капиталистическия свят на футуро-архаиката.
А как би изглеждал „прекрасния нов свят“, който горният слой на социалната пирамида иска да установи като „Нов световен ред“? На първо място всички маски ще паднат. Ще се осъществи краят на класовата борба, безупречно разкрита от Маркс като двигателя на капиталистическия свят. Това ще е краят на историята – тоест елитът ще победи. 1% световното население ще живее в социален рай, 9% от технократския слой ще му слугуват, като за това ще получават съответните, макар и ограничени, социални облаги. А 90% от световното население (което оцелее, разбира се), ще пребивава в социален ад. Впрочем, филми като „Елизиум“ могат да послужат за предварително програмиране на съзнанието за това какво утра-глобалистката клика ни готви.
И трябва да отбележим, че днес социалната класова борба не е за материалните средства на производство. Днес класовата борба е за бъдещето на човека такъв, какъвто го познаваме. Защото ултра-глобалистката клика от швабоиди днес отчуждава и експроприира не само собственост, а човека от него самия, отчуждава и експроприира неговата биологична, социална и духовна същност. Оттам, транс-хуманизмът, псевднонаучната ЛГБТК+ пропаганда и транс-хуманистичните опити да се кръстоса човека с робота – да се превърне в безполов киборг, в „не-човек“. Класовата борба днес е борба за морални ценности, за това какво определя човекът, за неговото съзнание и душевност, за неговото бъдеще. Неслучайно ултра-глобалистите се опитват да премахнат основният земен носител на човешката същност – традиционното семейство – посредством налагането на транс-хуманистичните джендър ценности.
На последното издание на Световния икономически форум в Давос утра-глобалистите подготвиха метафизичната почва за избухване на нова „п(л)андемия“ от непознатата болест„X“ – разбирайте голямата вероятност от нови затваряния, закрепостяване на широка маса от хора, финансово-икономически срив и тоталитаризирането на държавите и обществата. Всичко това ще цели да довърши остатъците от малкия и средния бизнес чрез упоритата ликвидация на частната собственост.
Това, което Ковид не успя да постигне, “X” е предназначена да изпълни. Изкуственият интелект също беше отбелязан като глобална опасност, която поставя под въпрос съществуването на 40% от световната работна сила – с други думи потенциални сериозни съкращение чрез т. нар. „преструктуриране“ и „преквалифициране“ на работниците, които ще допринесат за експроприацията на средната работническа класа и ще доведат до милиони попълнения на редиците на световния прекариат на Гай Стендинг – новата опасна класа, която живее на ръба на оцеляването. И накрая, основният акцент върху дезинформацията в навечерието на избори в над 60 страни по света означава, че може да се осъществи опит за пълното демонтиране на остатъците от демократичния елемент в държавите чрез поставяне под риск правото на гласуване на близо 50% от световното население.
С други думи, предстои отмяната на капитализма от самия него, а премахването на демокрацията, частната собственост и свобода на словото и мисълта са съпътстващи ефекти. Това, което може би предстои, е глобален биомедицински, дигитален, зелен, техно-феодален концлагер с масова кредитна рейтингова система, Отдел „Мислопрестъпление“ и транс-мутиращи безполови зомбита. Или както нарича проф. Фурсов този „прекрасен нов свят“ – био-еко-технофашизъм (БЕТ-фашизъм).
Естествено, съществува такова нещо, като „коварството на историята“. Онези сатанисти, които се смятат за „господари на историята“, може и да не успеят. Тежката си дума все още не е произнесла нейно величество геополитиката. Вече постепенно навличаме в условията на един многополюсен свят – или казано по български, в „Междуцарствие“ – който ще продължи през следващите три десетилетия и не се знае как ще приключи. Разместванията по великата шахматна дъска имат потенциала да объркат изключително планове на Шваб и компания. Все пак историята не е праволинеен процес. Но от нея можем да научим много. Включително как да оцелеем в това “завръщане в бъдещето“, което ни очаква. В крайна сметка, както някога е казвал един велик български управник, накрая всичко ще стане по закон Божий.
А какво предстои за българския народ в това най-опасно от всички възможни и съдбоносни времена, в което капитализмът повтаря условията на своето настъпване на „тъмни векове“ – тоест старата система доживява в конвулсии, а новата се ражда с тежки родилни мъки?
Петър Дънов казва: „Ще оцелеят хората по високото“. Преведено на системен език, можем да кажем, че бъдеще имат онези народи, които отговарят на висотата на времето, в което пребивават. Народи, които са излъчили елити, достатъчно образовани да осъзнаят предизвикателствата, които историята отправя към тях, готови да ги посрещнат с гръбнак и последователна визия за бъдещето, впрягайки всички налични цивилизационни сили, които историята им предоставя. За България това означава, че единственият ѝ шанс да оцелее е, като излъчи своя политически, идеологизиран и визионерски контра-елит, който напълно да изрине стария анти-елит, и да започне изграждането на здравите основи на новия български свят.
Времето на кардинални обществени, глобални и цивилизационни трансформации вече е тук. Бъдещето пристига с гръм и трясък! Готови ли сме да го посрещнем?
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски