Латинска Америка се откъсва от щатския долар

Бала Чембърс, TRT World

В началото на май президентите на Аржентина и Бразилия – Алберто Фернандес и Луис Инасио Лула да Силва – се срещнаха, за да продължат отказа си от зависимостта от щатския долар в търговията, като Лула обеща да не спира преговорите за създаване на алтернативен финансов механизъм.

 

Изпълнителният секретар на бразилското министерство на финансите Габриел Галиполо заяви, че инициативата е съсредоточена върху кредитна линия за финансиране на бразилски предприятия, които изнасят за Аржентина, за да се откажат от долара.

 

Той обясни, че през последните пет години липсата на механизми за финансиране на износа и вноса на Бразилия е довела до загуби в размер на 6 млрд. долара от търговията с Аржентина в полза на Китай – като азиатската суперсила е приела други платежни механизми като кредити и SWAPS, алтернатива на световноприетия и доминиран от Запада SWIFT.

 

Според Присила Паласио от Факултета по икономически науки към Университета в Буенос Айрес катализаторът на инициативата на Аржентина и Бразилия е свързан с „политико-идеологически съображения“ на двете правителства.

 

Тя предполага, че стремежът към дедоларизация в Аржентина произтича от опасенията за „дългогодишната икономическа криза и недостига на резерви, с който икономиката ѝ се сблъсква от 2019 г. насам“. Този недостиг на резерви и „търговският протекционизъм“ на правителството, обяснява тя, са довели до намаляване на вноса от Бразилия и до търговски дефицит с нейния основен търговски партньор.

 

На фона на това, което експертите описват като финансови бариери пред търговията, причинени от долара, Фелипе Ногейра да Круз, професор по икономика във Федералния университет на Гояс в Бразилия, казва, че „идеята зад дедоларизацията е да се създадат механизми, които да подкрепят такива търговски операции“.

 

Въпреки това, търговските бариери, наложени от долара, не са новост в Латинска Америка, тъй като регионът се сблъска с изтощителна криза на външния дълг през 80-те години на ХХ век, когато търговията беше силно засегната от изключителния недостиг на долари.

 

„По това време латиноамериканските държави потърсиха убежище в дедоларизацията, като разшириха използването на многостранния компенсационен механизъм, създаден от тях две десетилетия по-рано“, казва да Круз.

 

Все още действащото и днес Споразумение за взаимни плащания и кредити има за цел „да спести чуждестранна валута и да смекчи въздействието върху регионалната търговия“, казва той. Въпреки това в различни периоди на регионална социална и икономическа нестабилност доларът е имал значителна тежест.

 

В условията на нарастваща криза на разходите за живот в Аржентина доларът е бил валутата, в която заможните хора са прехвърляли богатството си, под формата на данъчни убежища, докато за средната класа зелените пари са позволявали да спестяват, обяснява Мариано Д. Перелман, социален антрополог в Университета в Буенос Айрес.

 

Наред с Мексико, Бразилия също е един от най-големите притежатели на долари в Латинска Америка и Паласио смята, че инициативата за дедоларизация е свързана с усилията на Лула по време на предишните му мандати да позиционира Бразилия като „водещ фактор“ в регионален и международен план, и особено в контекста на ролята на Бразилия в БРИКС  и тесните икономически връзки на страната с Китай.

 

През април Индия и Малайзия обявиха, че търгуват с индийска рупия, а най-малко 18 държави откриха сметки в индийски банки в рупии.

На фона на подобна промяна някои правителства се стремят да противодействат на паричната мощ на САЩ в международен план, включително Китай – страна, която от преди няколко години показва намерението си да позиционира юана сред основните валути, които оперират в света.

През април Аржентина обяви, че ще плаща за китайския внос в юани вместо в долари, за да поддържа намаляващите си валутни резерви. Същият месец, по време на официалното посещение на Лула в Китай за задълбочаване на двустранните и икономическите връзки, той постави въпроса – защо светът изисква търговия в долари?

Бразилският лидер също така предложи многостранната „Нова банка за развитие“ на БРИКС да насърчи по-малката зависимост от долара и да стимулира търговията в местни валути.

Следвайки стъпките на Аржентина и Бразилия, на 11 май Боливия изрази готовност да използва китайския юан в международната търговия, като президентът Луис Арсе предположи, че това може да се превърне в „тенденция“ в региона.

Нова мултимонетарна система

 

Въпреки това експертите твърдят, че се очаква доларът да остане основен ориентир за търговията и в бъдеще.

Да Круз твърди, че макар новите усилия за дедоларизация да не представляват „предизвикателство към хегемонистичната позиция на долара“, той смята, че „новите мерки, насочени към дедоларизация, ще бъдат от решаващо значение при евентуални кризи, които ще затруднят достъпа до международна ликвидност и долара, като по този начин ще допринесат за много постепенното формиране на мултимонетарна система в световен мащаб“.

Той добавя, че трябва да се обърне повече внимание на „геополитическите“ и „геоикономическите фактори“, като отбелязва как украинско-руският конфликт и финансовите санкции, наложени от САЩ и съюзниците му на Русия, „разкриха, че доларът е мощно оръжие в служба на северноамериканските геополитически интереси“.

Привеждайки примери с Русия, Близкия изток и Китай, той казва, че тези събития „съживиха страховете относно зависимостта от долара и от глобалната финансова система, централизирана в САЩ, като насърчиха процесите на дедоларизация“.

„Това не означава, че тези държави, включително Китай, имат ефективни условия да се изправят (до) долара, който остава далеч най-важната валута в света“, добавя той.

Със съкращения

Източник: www.trtworld.com

 

Други новини

© 2024 Критично.бг – Всички права запазени!. Уеб дизайн и разработка: Nigma Ltd.

error: Съдържанието е защитено!