Конфедерацията на труда „Подкрепа“ алармира, че обедняването продължава. Данните бяха изнесени в навечерието на 1 май – Деня на труда. „Бедността у нас вече се превръща в хронично заболяване за 1/3 от домакинствата, като основният извод е, че заплащането на труда, нивото на пенсиите и безработицата са факторите, които гарантират устойчиво плавно повишаване на бедността, нарастване риска от социално изключване и риск за здравето на нацията.
Предприетите действия за увеличаване на МРЗ, пенсиите и социалното подпомагане, донякъде смекчават мизерното съществуване, но не успяват да постигнат целта си, а именно- борбата с бедността, защото синдикатите са сами в тази борба. Правителството откликва формално, а работодателите по всякакъв начин търсят причини да не увеличава заплащането на труда.
Не трябва да забравяме, че борбата с бедността се води и на втори фронт – частния сектор. КТ „Подкрепа“ не спира да работи за повишаване на работните заплати, да търси начини да разширява колективното трудово договаряне и така да гарантира адекватен доход на работещите.
Въпреки трудностите, ние ще продължим целенасочено и постоянно да градим едно по-добро бъдеще за всички работещи.
Напомняме, че минималните работни заплати не са адекватни и са далече от жизнения минимум. Все още 1/3 от домакинствата са под линията на бедност, а 2/3 – са под жизнения минимум.
Не трябва да забравяме, че сивата икономика, отказът от заплащане на положения извънреден труд, символичните добавки за нощен и опасен труд, също допринасят за ниските доходи.
Най-чувствително засегнати в тази безнадеждна ситуация за голяма част от хората са децата. Всяко трето дете живее в материални лишения. Рискът от социално изключване е съпроводен с риск за здравето на децата, невъзможност за достъп до образование, блокиране бъдещето им развитие и създаване на чувство за непълноценност.
Изнесените статистически данни от НСИ за 2023 г. еднозначно показват, че няма обръщане на тенденцията за обедняване:
– линията на бедност от 526 лв, определена от държавата за 2024 г. е далече от реалната линия на бедност, която трябва да бъде поне на 50% от жизнения минимум;
– стандартът на живот продължава да пада за 1/3 домакинства, като те разчитат на социални помощи;
– 2/3 от домакинствата са под жизнения минимум;
– расте броят на работещите бедни;
– почти половината от домакинствата, състоящи се от двама възрастни и три и повече деца (55%) и един възрастен и деца, са под линията на бедност (48%).
– Всяко трето дете живее в материални лишения, а близо половината от децата са в риск от бедност.
Бедността засяга все повече хора у нас, като достига 45,3% от населението през 2023 г., ако не се броят социалните трансфери, за сравнение през 2019 г. този процент е бил 42,2.
Допълнително, покупателната способност се атакува от постоянно покачващите се цени, независимо че те растат по-бавно, в сравнение с предходните години. Най-съществени са нарастващите разходи за комуналните услуги, телекомуникации и храна. Постоянно растат и разходите за здравеопазване, като България е с най-висок дял на доплащане, независимо от това, че е налице задължително здравно осигуряване в страните от ЕС.
Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2023 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 20.6 до 28.5%, или със 7.9 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери, равнището на бедност нараства до 45.3%, или с 24.7 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните на възраст 18 и повече години е най-висок сред безработните (56.8% за 2023 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 12.0 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.
През 2023 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 30.9%, а за 1.6% от тях нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Близо една четвърт от децата (25.9%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.). Екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) не могат да си позволят 22.8%, а редовни занимания като плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. – 19.7%. През 2023 г. 47.8% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.
Източник: Фокус
Последвайте нашия канал в Телеграм: КритичноБГ