Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов призова 52-рото Народно събрание да разгледа предложението на граждански инициативен комитет за национален референдум, свързан с лева, еврозоната, членството на България в ЕС, цифровата валута, плащанията в брой и правилата за провеждане на референдуми.
Повод за декларацията му в парламента е писмо, изпратено до всички парламентарни групи от граждански комитет, зад който стои инициативата на сдружение „Дойран 2025“. Според Костадинов предложените въпроси са „изключително актуални“ и засягат „оцеляването на финансовата система на България“. Той настоя председателят на Народното събрание да придвижи писмото към съответните парламентарни комисии, за да бъде обсъдено предложението за допитване.
Гражданска инициатива с осем въпроса
Инициативата, за която говори Костадинов, е тази на „Дойран 2025“. Още през януари сдружението внесе в парламента 34 папки с 15 182 бланки, като заедно с депозираните през октомври 2025 г. около 200 000 подписа организаторите обявиха, че са събрали над 300 000 подписа за национален референдум с осем въпроса, съобщи тогава БНТ. По-късно от сдружението обявиха, че след проверка на ГРАО 267 484 от подписите са признати за коректни.
Какво предлага „Дойран 2025“
От публикуваните в регистъра на Народното събрание документи се вижда, че инициативният комитет е представляван от Румяна Ченалова, а предложението е за национален референдум с осем въпроса. Първият е дали България да прекрати членството си в еврозоната и националната валута отново да бъде българският лев. Следващите въпроси засягат евентуално въвеждане на валутен борд при прекратяване на членството в еврозоната, предоговаряне на условията за членство в Европейския съюз, както и прекратяване на членството на България в ЕС. Въпросите включват още забрана за използване на централизирана цифрова национална валута, гарантиране на възможността за плащания в брой до размер от 12 средни брутни работни заплати, както и промяна в правилата за национални референдуми. Инициаторите предлагат решенията от национални допитвания да се смятат за приети при по-нисък праг на участие, а Народното събрание да разглежда предложения за референдум при 50 000 подписа и провеждането му да става задължително при 100 000 подписа.
Така темата излиза извън чисто валутния дебат. Референдумът на „Дойран 2025“ обединява няколко чувствителни политически линии — отношението към еврото, границите на членството в ЕС, опасенията от цифрови валути и въпроса доколко лесно гражданите трябва да могат да предизвикват национални допитвания.
Подписите са под задължителния праг
Костадинов призна, че подписите не са над 400 000, което означава, че Народното събрание не е автоматично задължено да насрочи референдума. Според Закона за пряко участие парламентът приема решение за произвеждане на национален референдум при подписка от най-малко 400 000 граждани с избирателни права, ако въпросът не противоречи на законовите ограничения.
Именно тук лидерът на „Възраждане“ постави политическия акцент: според него, дори когато подписите са под задължителния праг, парламентът дължи разглеждане и позиция по въпросите, внесени от стотици хиляди граждани. Той подчерта, че инициативата вече е била поставяна пред предишното Народно събрание, но „въобще не беше допусната за разглеждане“.
Костадинов върна темата за еврото
Подписите за провеждане на референдума, иницииран от „Възраждане“
В декларацията си Костадинов свърза инициативата на „Дойран 2025“ с предишни опити за национално допитване по темата за еврото. По думите му новото предложение „до някаква степен дублира“ референдума, внесен от „Възраждане“ и подкрепен, според него, от 604 000 български граждани, както и инициативата на Румен Радев от 2025 г.
През май 2025 г. тогавашният президент Румен Радев внесе в Народното събрание предложение за национален референдум с въпрос: „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“. По-късно парламентът отхвърли предложението за произвеждане на такъв референдум.
Припомняме – Киселова изпълни повелята на ГЕРБ – връща референдума
Костадинов припомни и фразата на Радев от 2025 г., че „мнозинството в Народното събрание крачи към еврозоната, но отдалечава България от Европа на демокрацията и законността“. Той използва цитата, за да постави сегашното управление пред политически тест — дали ще допусне обсъждане на гражданската инициатива, когато вече разполага с парламентарно мнозинство.
Радев пред теста на собствените си думи
Основната политическа атака в декларацията беше насочена именно към Румен Радев. Костадинов заяви, че това, което Радев е искал да направи през 2025 г. като президент, сега може да бъде направено от неговото управление, без дори да го инициира само, защото предложението вече идва от граждански комитет.
Според лидера на „Възраждане“ сегашното мнозинство няма оправдание да се крие зад коалиционни партньори или процедурни пречки.
„В следващия момент обаче се оказваме в ситуация, в която също това мнозинство, може би, и това престои да го разберем скоро за пореден път, най-вероятно ще отхвърли демокрацията и законността. Иначе казано, Румен Радев през 2026-та година ще отхвърли демокрацията и законността, за които настояваше Румен Радев през 2025-та година“, заяви Костадинов от парламентарната трибуна.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
