Ударът на Блумбърг срещу Андрий Ермак подсказва, че САЩ поне искат да намалят влиянието си върху Зеленски, вероятно за да улеснят възобновяването на мирните преговори, според последните сигнали, изпратени току-що от украинския лидер, на които началникът на щаба му категорично се противопоставя.
В петък агенция Блумбърг публикува статия, озаглавена „Съюзниците на Украйна се страхуват от властта на главния помощник на Зеленски„, Андрий Ермак, който през последните две години и половина се превърна във втория най-влиятелен човек в страната,
а според някои мнения може би е дори по-влиятелен от Зеленски.
Някои цитираха онова, което се носи като виц сред украинците, като твърдят, че „той не е номер едно, но не е и номер две„, засилвайки представата за него като за сивия кардинал на Украйна.
Това не е неоснователно, тъй като статията започва с описанието му като „единствения страж на президента с пряко влияние върху всичко – от външната политика до военното планиране“. Нещо повече,
„възходът на Ермак е съпроводен от падането на много други хора близо до върха – включително председателя на парламента, управителя на централната банка и неговия предшественик като началник на кабинета – често от ръцете на висшия съветник“.
Изглежда, че той също така се наслаждава на това, че е властта зад трона и иска всички да го знаят.
Както пише Блумбърг, „профилът му в социалните медии е пълен с индивидуални снимки на Ермак с папа Франциск, френския президент Еманюел Макрон и други – често без да се вижда шефът му. Публикация от 7 юни в канала му в Телеграм показва как Ермак се ръкува с президента на САЩ Джо Байдън, докато Зеленски наблизо поздравява министъра на отбраната Лойд Остин – промяна в протокола, която предизвика кисели коментари в Киев.
Източниците твърдят, че „динамиката на властта е сериозен въпрос за съюзниците от НАТО и международните донори – включително Европейския съюз и Международния валутен фонд – които са превърнали прозрачността в критерий за прехвърляне на средства.
Те очевидно се опасяват, че „всяко по-нататъшно затягане на отношенията между Зеленски и неговото обкръжение може да изчерпи енергията за спешно необходимите реформи – дори за мерки за борба с корупцията и укрепване на върховенството на закона“.
В действителност обаче няма искрена загриженост за прозрачността и реформите в Украйна, което е само повод за натиск върху Зеленски, за да не се съобразява повече толкова със съветите на Ермак.
Това обаче ще бъде предизвикателство, защото „той заемаше централно място във всяко ключово решение по време на войната: замяната на генерал Залужни, осигуряването на оръжейни доставки, договарянето на гаранции за сигурност, наблюдението на размяната на затворници и – на срещата на върха в Швейцария – спечелването на Глобалния юг за Киев.“
Във всеки случай тази констатация повдига въпроса защо Западът иска да вбие клин между двамата, чиито отношения неназовани служители оприличават на отношенията между изпълнителен директор и ръководител, като Ермак играе първата роля, а Зеленски – втората.
Контекстът, в който е публикувана статията на Блумбърг, в която присъстват коментари на самия Ермак в току-що проведено с него интервю, са включени последните сигнали на Украйна, че възобновяването на мирните преговори може да е полусериозно.
Външният министър Дмитрий Кулеба посети Пекин в края на юли, а след това кметът на Киев Виталий Кличко изказа предположение, че Зеленски може да постави въпроса за териториалните компромиси с Русия на референдум, като и двата случая бяха съответно анализирани.
След това Зеленски мълчаливо потвърди предположенията на Кличко в интервю за френски медии миналата седмица, като не изключи възможността за референдум, след като заяви, че е необходима волята на народа за промяна на конституцията, която да позволи подобен сценарий.
Провеждането на референдум за териториални компромиси с Русия и последващото официално признаване на отстъпването на украински земи, ако той бъде приет, ще бъде провал на всичко, за което Ермак е работил.
Това не са и предположения, тъй като Блумбърг съобщава, че „срещите с представители на Кремъл (по времето, когато е бил главен преговарящ на Украйна в Минските споразумения) са спечелили на Ермак репутацията на човек, който заема безкомпромисни позиции в дипломатическия процес и често вижда света в черно и бяло, според хора, запознати с дискусиите с руските официални лица.
Казано по-просто, той е радикален идеолог, а с такива хора е невъзможно да се преговаря, защото те категорично отказват да правят компромиси.
Като се има предвид огромното му его, за което свидетелстват снимките, които споделя със световни лидери, „често без да се вижда шефът му“, както напомня Блумбърг,
е възможно той да се опита да саботира процеса до степен да се опита да замени Зеленски.
Независимо дали се опитва или не, едва ли ще позволи наследството му да бъде загубено, без да влезе в битка, и би могъл да предизвика всякакви проблеми, ако наистина иска, като да насърчи неонацистки бунт.
Като се има предвид това, че ако САЩ най-накрая се придвижват към сценария за подновяване на мирните преговори с Русия, както вече се вижда, те ще искат превантивно да неутрализират възможността на Ермак да се намесва.
За тази цел има логика, че „неназовани официални източници“ са допринесли за удара срещу него в сътрудничество с Блумбърг, за да накарат Зеленски повече да не се съобразява толкова със съветите му, особено що се отнася до референдума.
Той обаче няма да се съгласи на това, защото е „архитектът на украинския мирен план“ и поради това САЩ предварително фино предприемат стъпки, за да засеят информационното пространство със спекулации относно истинските му намерения.
Това включва внушения, че той иска да замени Зеленски или че вече го обмисля.
Ако Зеленски тихомълком престане да говори за референдума или започне агресивно да се противопоставя на подобни предложения, то това ще бъде доказателство за пагубното влияние на Ермак, да не говорим, че то ще съвпадне с поредната чистка, която ще засили позициите му още повече, отколкото вече са, като отстрани прагматични фигури.
Както предполага Блумбърг, това може да се използва като повод за по-открит натиск върху Зеленски с мотива, че той е в основата на враждебна среда за прозрачност и реформи.
Тези фалшиви основания биха могли след това да са алиби за отказа за спасяване на Украйна,
тъй като се очертава банкрут за страната, до който може да се стигне по-скоро рано, отколкото късно. Зеленски току-що прие закон за спиране на плащанията към западните кредитори за два месеца, за да се избегне фалита.
Говорим за пари, а Украйна се нуждае от тях повече от всякога, за да се задържи на повърхността, и да приеме референдума въпреки съпротивата на Ермак (ако приемем, че Западът действително е готов за мир).
Твърде рано е да се прогнозира какво точно може да се случи по отношение на времето и подробностите на горния сценарий, но не е никак малко, че такава влиятелна западна медия като Блумбърг току-що публикува материал за Ермак с всички неприятни подробности, които съдържа.
Това силно подсказва, че САЩ най-малкото искат да намалят влиянието на Ермак върху Зеленски, вероятно за да улеснят възобновяването на мирните преговори, на което той категорично се противопоставя.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски